G-Дератизация

Дератизацията представлява комплекс от мерки за унищожаване на вредните гризачи.


Основната задача на дератизацията е да се унищожат най-бързо гризачите в даден обект или природно огнище и да не се допуска появата им отново.
Според целите и задачите си дератизацията бива системна и еднократна.
Системната дератизация се нарича още непрекъсната и се прилага целогодишно по определен план. По същество се провежда интегрирана борба, която включва комплексното използване на всички методи – биологичен, механичен, химичен. Извършва се едновременно върху цял обект – населено място, животновъден комплекс, селскостопански двор. Залагането на примамките и броят на гризачите се контролира поне един път в месеца.
Основната цел на тази дератизация е да се постигне трайно освобождаване на цели райони или стопанства от гризачи.
Eднократната дератизация се прилага, когато в дадена среда се установят гризачи. Тя е задължителна при епидемични и епизоотични показатели. В тези случаи се нарича огнищна. Когато се прилага в обекти, при които наличието на гризачи е абсолютно нежелателно се нарича профилакична и включва предпазни и изтребителни мерки. 
Еднократната дератизация се организира във всички помещения на един стопански двор или населено място. Тази дератизация има за цел силно намаляване броя на гризачите. Ако не се вземат мерки за поддържане на ниската численост, в скоро време обектите се заселват отново с гризачи.




СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕРАТИЗАЦИЯ


При избора на метода за употреба на родентицидните препарати винаги трябва да се има предвид, че гризачите притежават висока биологична пластичност. Затова по време на самата дератизация трябва да се водят прецизни наблюдения, чрез които да се правят корекции в методите и средствата за работа.
Стратегията за борба с гризачите включва система от мероприятия, които се извършват във взаимна връзка и последователност:
проучване степента на заселеност;
строително-технически мерки за създаване “плъхонепроницаемост” на обектите;
хигиенни мероприятия;
избор и прилагане на методи за борба;
отчитане на ефективността на борбата;
поддържане на получения ефект;
Стратегията се определя в зависимост от особеностите на обектите, които подлежат на дератизация.




БИОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА СИНАНТРОПНИТЕ ГРИЗАЧИ


Сиво-кафяв плъх - Rattus norvegicus
Яде всичко, което има органичен произход.
Предпочита висококачествена храна, но може да консумира и отпадъци в канализацията;
Притежава силен страх от нова и непозната храна (неофобия). Повече от месец може да отбягва такава храна, поставена на необичайно за него място;
Когато плъхът се престраши и опита от непознатата храна, той изяжда много малко количество от нея (10 % от хранителните си нужди). При заболяване в следващите 16 часа той свързва болките си с новата храна и повече не я докосва. Биологичният феномен “страх от примамки” се проявява главно при акутните отрови, като цинков фосфид;
Сивите плъхове обитават ниските части на сградите (мазета) и дупките в земята около сградите. Макар и рядко, понякога се катерят като черните плъхове по вертикални обекти;
Обитават канализационните системи и плуват много добре. На млад плъх е необходима дупка от 2,5 cm, за да се промъкне;
Плъховете живеят в колонии. Една двойка има годишно потомство от няколко хиляди плъха;
Територията на един мъжки плъх с една или няколко женски и с поколенията е с площ от 10 до 30 m;
Поради своята сила и агресивност сиво-кафявият плъх, е доминиращ вид сред синантропните гризачи. Там, където той се среща, другите видове са в ниска численост.


Черен плъх Rattus rattus
Като по-добър катерач от сивия плъх той обитава горните етажи и таваните. Прави гнезда и по дърветата около къщите;
Не обитава териториите, в които живее сивия плъх, който изяжда неговите малки;
Притежава по-слаба плодовитост от сивия плъх;
Предпочита за храна плодове и зърна. Ако не може да намери се премества на ново място.
Поради хранителните си предпочитания се заселва главно в складове за храни (особено зърнени), пазари, тържища, домове. В някои райони нанася повреди по овощните градини, когато консумира разнообразни плодове, включително и тези с ядки.


Домашна мишка - Mus musculus
Притежава голяма адаптивност. Обитава сградите, но се среща и в земеделските посеви;
На открито се размножава сезонно, а в сградите – целогодишно;
За разлика от плъховете, домашната мишка издържа дълго време без вода, като усвоява вода от храната. Поради това тя се среща по места, в които липсват други синантропни видове;
За разлика от подозрителните плъхове, домашната мишка е много любопитна и няма страх от новата храна. Всяка нощ тя се храни от 20 – 30 различни места, като винаги предпочита новата храна пред старата. Въпреки своите хранителни навици мишката консумира само малко количество от храната (съответно примамките) и развива същото чувство на страх, ако отровата е с бързо действие;
Препоръчва се недокоснатите примамки да се преместват на ново място, за да се възприемат като нова храна;
Колкото храната е по-калорична, толкова по-малко количество се консумира от домашната мишка.




Дератизация в населено място


І. Дератизация на цяло населено място. Провежда се в няколко етапа:
1. Етап на проучване. Включва използването на капани, провеждането на анкети, получаване на сигнали и заявки на гражданите.
2. Етап на повсеместна дератизация. Зареждат се отровни примамки във всички обекти с показания за наличие на гризачи. Особено внимание се обръща на старите и технически амортизирани постройки, бараки, мазета, тавани, складове за хранителни продукти и др. Подходящите препарати и препоръчаните разходни норми са посочени в таблиците за разрешени родентицидни препарати.
3. Етап на поддържане. Включва периодичното подменяне и допълване на примамките в дълговременните отровни точки.
ІІ. Канална дератизация. Периодичната дератизация на каналната мрежа се извършва всяка година – пролет и есен. При необходимост може да се провежда и повече пъти. Третира се с плъхомор, антикоагуланти ІІ-ра генерация,  формулирани в книжни пакетчета или брикети. За унищожаване на плъховете в каналната мрежа и други важни обекти подходящи са пелетите с восъчно или парафиново покритие (Норат п) и особено родентицидните блокчета (Норат Х). Те са твърда примамка с тегло около 100g, приготвени от зърнена примамка, захар, отровен препарат), включени в парафиново покритие. Парафинът възпрепятства плесенясвянето и гранясването на примамките в условията на повишена влажност, а твърдият парафин ги прави по-привлекателни за нагризване от гризачите. Брикетите трябва да имат кукичка за закачване над дъното на каналните шахти. Гризачите намират и консумират блокчетата с голямо желание. Поставени на подходящи места, заселени с гризачи, само след няколко дни по брикетите се виждат следи от острите зъби на плъховете. Брикетите с ясносин цвят на база флокумафен (Сторм), с тъмносин цвят на база бродифакум (Клерат) и др. са подходящи за унищожаване на трите вида синантропни гризачи, разпространени у нас.
ІІІ. Дератизация на сметища. Извършва се периодично на всяко тримесечие. Необходимо е да се използват дератизационни сандъчета, тръби и други укрития, в които да се прикриват родентицидите, тъй като в сметищата се срещат много бозайници и птици. Препоръчва се да се използват антикоагуланти от ІІ-ро поколение. Акутни родентициди се използват само при предепидемиологична и предепизоотична обстановка.
ІV. Дератизация в бита. Дори новите и модерни сгради не са защитени от нашествието на гризачите. Известни са случаи, когато домашни мишки са били регистрирани в най-високите етажи на жилищни блокове (с повече от 20 етажа). При дератизацията в бита най-голямо внимание трябва да се обръща на приземните етажи и сутерените, откъдето гризачите проникват в сградите. Вратите и прозорците трябва да са остъклени или снабдени с гъсти метални мрежи и да се затварят плътно. Целесъобразно е да се използват капани. За унищожаване на мишките, които най-често обитават жилищните сгради в близкото минало се препоръчваше препаратът Роданекс. Той представлява червено оцветени пшеничени зърна, примесени с токсичното вещество кримидин (кастрикс). Смъртта на домашната мишка настъпва за срок от 20 min до няколко часа, в зависимост от изяденото количество. Понякога е достатъчно само едно зърно, за да се достигне до летален ефект. Роданексът е опасен за децата и полезната фауна и е забранен да се използва в детски заведения.
За борба с плъховете се третира с препаратът ракумин. Той е на база куматетралил и под формата на прах. Прилага се само от професионално обучени лица.
Прахът се посипва по обичайните пътища и дупките на гризачите в доза 30 g за всяка дупка. Препаратът полепва по козината на гризачите, които го поглъщат по време на “тоалет” при почистване на лапичките и космената покривка. Количеството на праха се следи и се поддържа чрез добавяне в продължение най-малко на 5 дни.
Когато се прилагат пресни отровни примамки те се приготвят при смесване на 1 част прах и 19 части примамка (царевични, пшенични, овесени зърна). След внимателно размесване готовата примамка се залага в специални за целта дървени или картонени кутии при разход – 150 g/точка. Отровните точки се проверяват ежедневно и при нужда се добавя допълнително количество.
За борба със синантропните гризачи в бита от антикоагулантите ІІ-ра генерация се препоръчват препаратите на база бродифакум (волид, клерат, талон, норат), бромадиолон (контрак и ланират), дифетиалон  (бараки) и отчасти дифенакум (ратак) (вж. в таблицата за препарати).
За да се проведе правилно борбата с гризачите, трябва много добре да се познава тяхната биология и начин на живот. В таблица 20 се посочват някои биологични особености на синантропните гризачи. В таблица 21 се дават някои изисквания от стратегията за борба при провеждане на дератизация в бита.
V. Дератизация в обществени сгради – детски градини, училища, лечебни заведения, хотели, ресторанти, хранителни обекти.
Стратегията и организацията на борбата са както при дератизацията в бита. Трябва да се избягва употребата на акутни родентициди.
VІ. Дератизация на транспортни средства. Влакове, самолети, плавателни съдове, ж.п. гари, пристанища, хангари и др. се обработват с препарати срещу гризачи през цялата година. Използват се всички методи, като в интегрираната борба често се прибягва и до фумигация. Профилактичните дератизации на плавателни съдове в пристанища се извършва съгласно правилника за санитарна защита на границите.


Основни етапи от стратегията за борба със синантропните гризачи
1. Проучване степента на заселеност
Признаците за наличието на гризачи са:
Следи от нагризване на храни и предмети;
Наличие на екскременти и петна от урина;
Наличие на пътеки;
Установяването на гнезда или дупки;
Внезапни заболявания на домашните животни и домашните любимци
2. Подобряване на хигиенното и санитарно-техническото състояние на сградния фонд.
Създаване на “плъхонепроницаемост” на сградите;
Поддържане на добра хигиена в сградата и своевременно отстраняване на отпадъците.
Опитът на западните страни показва, че подобряването на организацията за унищожаване на хранителните отпадъци значително намалява броя на плъховете без употреба на родентициди
3. Залагане на примамки
Примамките се поставят директно в дупките и по пътя на гризачите. Гризачите оставят примамките недокоснати, когато те са поставени в близост до техните постоянни източници на храна;
Примамките се поставят в кутии, тръби и други закрити места, за да се опазят домашните животни и домашните любимци;
Когато се налага използването на бързодействащи родентициди, първо се поставят неотровни примамки, за да свикнат гризачите с новата храна. Едва след това се залагат и примамките с отровно вещество;
При залагане на антикоагуланти се прилага пулсиращата техника. При нея примамките се залагат в същите точки, обикновено още два пъти през интервал от една седмица. Наблюденията показват, че две или три обработки са дъстатъчни за унищожаване на цялата колония.


Препоръки и коментари
При появата на следи от гризачи в един апартамент трябва да се извърши дератизация в цялата сграда;
Измрелите гризачи трябва да се събират и закопават на бесопасно място или да се изгорят;
В бита се води борба главно с домашната мишка. Борбата с мишките е трудна, тъй като те се хранят от многобройни хранителни източници и са сравнително устойчиви към голяма част от родентицидните препарати;
Прилагането на отровни примамки в бита има редица особености.  Сградите се обитават от много хора, включително деца и домашни животни, което налага предприемането на засилени мерки за сигурност при безопасното залагане на примамките;
Борбата в жилищните сгради се води от самите обитатели на сградите или се използват услугите на професионалисти по дератизация. Професионалистите се търсят при масово намножаване и при появата на плъхове в сградите и около тях;
При ограничена численост на гризачите се използват главно физични методи – капани, лепливи уловки, репеленти и устройства, действащи на базата на ултразвук, звукове с висока честота и електромагнитни вълни.




Дератизация на стопански и промишлени обекти


VІІ. Дератизация на складове. Според данни на специализираната литература в складовете вредят около 40 вида гризачи. Тяхното разпространение е свързано със строго определени зоогеографски области. Само синантропните гризачи R. norvegicus, R. rattus и M. musculus са космополити. Някои полски гризачи, като полевка (Microtus arvalis), полска мишка (Apodemus agrarius) и др. също могат да бъдат складови вредители когато не намират обичайната си храна.
Стратегията за борба включва мероприятия, които се провеждат в следната последователност:
1. Проучване на нивото на намножаване. Извършва се преди дератизацията, за да се определят начините за борба. Складовите помещения се оглеждат отвън и отвътре, като се отчитат хигиенното състояние и плъхонепроницаемостта. Особено внимание се отделя на подовете, тръбите и канализацията. Гризачите се катерят много добре, затова се оглеждат стените и таваните. Търсят се дупки, пътечки, екскременти и други следи. Констатираните нарушения в непроницаемостта на сградата и хигиенното състояние се отстраняват преди провеждането на дератизацията.
2. Поддържане на складовите помещения недостъпни за гризачи. Това е важно условие в стратегията за борба с тях. Гризачите проникват в складовете чрез катерене, скачане, прегризване, по канализацията, чрез всякакви отвори в електрическата, телефонната и вентилационната инсталации. Препоръчва се целия склад да бъде с метална обшивка с височина 20 – 30 cm от основата, а пода трябва да бъде бетониран.



 


3. Подобряване на хигиенните мерки:
- съхраняваните продукти трябва да бъдат добре опаковани;
- стелажите трябва да се намират на около 0,5 m от стените;
- складът трябва да е подреден и чист;
- остатъците от храни се почистват в края на всеки работен ден;
- трябва да се поддържа чистота и извън складовите помещения.
4. Избор и прилагане на методите за борба. Дератизацията трябва да доведе до пълното унищожаване на гризачите, тъй като оцелелите бързо се размножават и популацията в кратки срокове възстановява своята плътност. 
Основен метод за борба са химичните средства. Главен проблем в складовете за храни е, че отровните примамки трябва да са по-привлекателни от храните, които се намират в склада. Необходимо е да се подбере примамка, която да бъде по-привличаща от хранителните продукти в склада. Тя трябва да се заложи така, че да не бъде опасна за нецелевите  животни. По тази причина примамките се поставят в дератизационни сандъчета. Привлекателността се увеличава чрез прибавяне в примамките на мазнини, захар и аромати. При използването на остри родентициди, като цинков сулфид трябва да се има предвид, че се изисква гризачите да погълнат сравнително големи количества за кратко време. Ако не се приеме смъртоносната доза, може да се развие страх от примамката и страх от мястото, където тя е поставена. В резултат на това е малко вероятно да се постигне желания ефект и да се унищожат напълно гризачите в обекта. Освен това високата токсичност на акутните родентициди за човека и риска, свързан с употребата им ги прави не особено подходящи за приложение в складовете.
В повечето случаи добри резултати се получават при използването на антикоагулантни родентициди. Гризачите могат да консумират примамките в продължение на няколко дни, без да развиват страх от тях. Това важи за по-ниско токсичните препарати от първо поколение, при които са необходими няколко хранения, за да се постигне летален ефект.
По-токсичните антикоагуланти от второ поколение довеждат до смъртоносен ефект дори след еднократен прием, който може да е само част от изяденото количество храна през деня. Но и при тяхното приложение е малка вероятността всички индивиди от популацията да изядат необходимото количество примамка, за да се постигне търсеният 100 %-ов ефект. Това налага добавянето на нови примамки докато се установи, че няма вече консумация и признаци за активност на гризачите.
Капаните могат да отстраняват отделни индивиди, но не могат да унищожат цялата популация. Те се прилагат като допълнителен метод в случаите, когато родентицидните препарати са опасни за човека и селскостопанските животни.
Фумигацията е ефективен метод, който може да се прилага само от обучен персонал при стриктно спазване на изискванията за безопасност.
5. Отчитане на ефективността на борбата с гризачите. Включва анализ на набелязаните мерки и изразходваните средства и преценка на пропуските, с оглед отстраняването им в следващите дератизации.
6. Поддържане на ефективността от борбата. Трябва  да се подчертае, че борбата с гризачите изисква определена стратегия и постоянни усилия, а не еднократни и кампанийни действия. С оглед на това в складовете се провежда ежегоден непрекъснат мониторинг за наличието на гризачи. При появата им се предприемат необходимите мерки.


VІІІ. Дератизация на хладилници. Борбата с гризачите в хладилници, в които се съхраняват големи количества хранителни продукти е сложна и специфична. За правилното й провеждане трябва добре да се познават биологията и екологията на гризачите, които живеят при тези необичайни условия. Наблюденията показват, че мишките се вкарват в камерите заедно с продуктите, затворени в сандъци. В такава стоки, особено в сандъците с птици и яйца дори при ниски температури съществуват подходящи условия за живот и размножаване. Студът и наличието на голямо количество висококалорична храна определя начина на живот на мишките, при който те не излизат от касите. Това силно затруднява борбата с тях, тъй като е невъзможно прилагането на капани и отровни примамки.
Ежедневното пребиваване на плъховете в хладилниците се отразява и на тяхната морфология – средната дължина на опашките, ушите и стъпалата е значително по-малка, отколкото при плъховете, обитаващи жилищни сгради. Наблюденията показват, че при температура –15оС плъховете не могат да живеят и да гнездят в самите камери. Затова те прихождат в камерите само да се хранят, а се заселват в други части на зданието. Това обяснява и наличието на много гнезда в термоизолацията на камерите, в коридорите под тях, в таванските помещения над тях, в земните насипи и бетонните пояси на камерите и в терена около зданието. При липса на отвори в камерите плъховете се придвижват по охладителните системи.
При провеждането на дератизация в хладилниците трябва да се има предвид, че плъховете не обитават стационарно камерите, а се заселват в непосредствена близост до хладилните сгради, докато домашните мишки обитават непосредствено хладилните камери, където се внасят заедно със стоките. При тези условия основна задача в борбата с гризачите е провеждането на профилактична дейност, с която се създават условия за непроницаемост и се поддържа в образцов ред санитарното състояние на камерите и територията.
Препоръчва се дератизацията в хладилниците да се извършва чрез фумигация с СО2, който не поврежда хранителните продукти.
Някои специалисти съобщават за доброто репелентно действие на NaOH. Те смесват глина с 3 – 5% NaOH, която поставят около дупките на гризачите. Твърди се, че в първите дни плъховете се появяват в хладилника, но след това изчезват за около 6 месеца. Ефектът се обяснява с дразнещото действие на NaOH върху кожата на плъховете.


ІХ. Дератизация в мини и галерии. Като синатропни видове, гризачите следват хората и в такива места за човешка дейност, като мини, галерии на Гражданската отбрана или язовирните стени и други подобни. В тях те търсят остатъци от хранителни продукти. При спешна дератизация се използват главно остри родентициди. Най-добри резултати се получават при използването на специални формулации от антикоагуланти с восъчно или парафиново покритие против мухлясване във влажна среда. Шахтите се обработват от по двама дератизатори, които могат да обработват над 6 km подземни комуникации за един ден.




Дератизация в селското стопанство


Х. Дератизация на стопански двор. Борбата срещу гризачите в селските къщи и дворове е трудна, поради наличието в тях на разнообразни убежища и изобилието от хранителни продукти през всички годишни сезони. Отглеждането на домашни животни и птици обуславя наличието на много хранителни продукти (зърна, фуражни смески), складирани или разпилени в складовите помещения. Проблемът се усложнява и от сезонните хранителни миграции на полусинантропните гризачи (горски мишки, полевки, сънливци), които проникват в селските домакинства от намиращите се в близост до тях полски и горски насаждения.
Профилактичните мерки се спазват по-трудно, поради наличието на повече тревна и храстова растителност и струпването на сухи стебла и листна маса след прибиране на реколтата. Препоръчва се царевичните кочани, тиквите, пиперът и други продукти да се съхраняват на стелажи и в добре изградени хамбари с циментов под. За селското домакинство са задължителни пролетното и есенното основно почистване на стопанския двор и жилището, своевременното ремонтиране на обора, птичарника, свинарника и склада за фураж. Активната профилактика изисква всяко домакинство да разполага с добре поддържани и здрави капани, които да се използват при необходимост. Лесно се приготвят привлекателни примамки от сланина, кашкавал, пържени хлебни кубчета и др. Ефективна примамка е фитил за газена лампа, изпържен в олио и лук. С успех се използват и примамки от парчета ябълки, фъстъци, тиквени семки и други подобни. Колкото по-разнообразни и пресни са примамките, толкова по-голяма е вероятността да се уловят гризачите в капаните. Уловените гризачи не трябва да се дават на котките и кучетата, а трябва да се изгарят или заравят в почвата, на дълбочина най-малко 0,5 m, за да не се разнасят от тях болестотворни микроорганизми, ектопаразити (бълхи) и хелминти.
За да се попречи на есенната миграция на гризачите от полето към селските дворове, която започва след жътва се извършва бариерна дератизация с капани или постоянни отровни точки. Използват се разнообразни родентициди, закупени от специализираните аптеки – Роданекс, Ланитокс, Плъхомор, Мишемор, Клерат, Сторм и др. Важно изискване е препаратите да са сухи, пресни и да бъдат залагани в подходящи  укрития.


ХІ. Дератизация на животновъдни ферми. В зависимост от вида и числеността на гризачите трябва да се избират подходящи препарати. Срещу сивия плъх (R. norvegicus) се препоръчват антикоагуланти от І-ва и ІІ-ра генерация, а в обекти, заселени с черен плъх (R. rattus), домашна мишка (M. musculus) и хемисинантропни видове се препоръчват акутни родентициди. Във влажни места се употребяват специални формулации на родентицидите – дератизационни брикети, в които антикоагулантното вещество и атрактантите са включени в твърд парафин, за да не плесенясват.
Животновъдните ферми са най-привлекателните места за вредните гризачи, особено за сивия плъх. В тях вредите от плъховете и мишките са огромни:
- изяждат и замърсяват с екскременти, урина и болестотворни микроби значителни количества хранителни продукти ш фуражи;
- повреждат кабели, тръби, инсталации и създават предпоставка за пожари;
- безпокоят домашните животни, нападат и убиват пилета, зайчета и др.;
- пренасят опасни болести по хората и животните и им причиняват рани от ухапвания.
За да бъде дератизацията на фермата успешна, стратегията на работа трябва да включва следните мероприятия:
Проучване на степента на заселеност. Сивият плъх прави гнездата си в основата на сградите или покрай открити канали, купчини пръст, тор и други отпадъци. След проучването на терена около фермата се прави оглед и вътре в сградата за откриване на дупките на гризачите и пътеките, по които те се движат. Броят на плъховете се определя приблизително, като за всяка дупка се приемат минимум по 5 плъха.
Провеждане на дератизацията. Започва се от терена около фермата, като във всяка дупка се поставя с лопатка необходимото количество родентицид (средно 100 – 200 g), а на подходящи закрити места в основата на сградите, под стрехите и другаде – по 500  g до 1 kg, в зависимост от родентицидния препарат. Вътре във фермата примамките се залагат в подходящи и недостъпни за животните места (фуражни складове, коридори, первази на прозорци и др.). Поставят се в дупките и по пътеките на движение на гризачите. На 3-я, 7-я и 10-я ден след дератизацията се прави проверка и там, където примамката е изядена се поставя нова. Плъховете измират след 3-я до 10-я ден и по-късно. Труповете на гризачите се изгарят. Ако добавената нова примамка остава неизядена, това е знак, че дератизацията е успешна. След унищожаването на плъховете се препоръчва фермата да се почисти основно. Терена около сградата трябва да се подравни, за да се открият евентуално други гнезда. Всички дупки в основата на сградата (отвън и отвътре) трябва да се запълнят.
Поддържане на получения ефект. За да се избегне повторното заселване на фермата се препоръчва на отделни места да се поддържат постоянни “отровни точки” с родентициди, които да се подменят на всеки 3 до 6 месеца.
1. Дератизация на птицевъдни ферми. В освободените от птици помещения дератизацията се извършва с остри родентициди. Дератизацията в присъствието на птиците се извършва с антикоагуланти или с пириминил  (Вакор). Примамките се поставят веднъж в денонощието и то вечер, когато птиците са нахранени и се намират на кацалките. На сутринта преди хранене на птиците останалите неизядени примамки се прибират. За пълното унищожаване на гризачите примамките се поставят в продължение на 7-10 денонощия. Примамките се залагат на недостъпни за птиците места – под кафезите, под мрежите за фекалии, под хранилките, в дератизационни сандъчета в близост до бункерите за фураж и в междинните помещения за събиране на яйца или за складиране на продукцията. Поддържат се постоянни отровни точки на недостъпни за птиците места. Обработва се и каналната мрежа с парафинови блокчета (5 – 10 броя на 100 m2). Добър ефект дават водните примамки.
2. Дератизация на свинарници. Преди провеждане на дератизацията, територията около свинарниците се почиства основно. Каналите и улеите за отточните води се почистват и промиват с много вода, а шахтите се заливат с креолин или хлорна вар. Торът и всички отпадъци се извозват. Няколко дни преди залагане на отровните примамки не се оставят никакви храни в хранилките, като коритата се измиват.
При извършване на дератизацията на свинарници се препоръчва животните да се извеждат от помещенията или да се освободят 2 – 3 бокса от свинете, в които не могат да влизат малките прасенца. В освободените помещения се препоръчва употребата на бързодействащи родентициди. Дератизационните сандъчета се поставят вечер и сутрин се прибират. Това продължава, докато отровната примамка в сандъчетата вече не се изяжда. При използване на 5 % цинков фосфид, като добавки към обикновената храна на свинете обектите според някои автори се освобождават от гризачи за 2-3 години. Първите измрели плъхове започват да се намират след 15 – 20 min от първото залагане на примамките.
Добри резултати се получават и при използване на 0,8 % крисид в примамка от счукан или смлян ечемик и 2,5 % растително масло. Примамките се нареждат в специални корита, които се поставят през нощта в проходите на свинарниците. На сутринта коритата се прибират и неизядените примамки се изгарят.
При използването на остри родентициди особено внимание се отделя на събирането на труповете – гризачите измират в радиус 30 – 50 m от местата на заложените примамки.
Ако няма възможност за освобождаване на помещенията с животни по-безопасно е да се прилагат антикоагуланти от І-ва и ІІ-ра генерация или акутни препарати, които са безопасни за свинете – Пириминил  (Вакор), Сцилирозид и др. Примамките се залагат на недостъпни за свинете места – по пътеките между помещенията или в изпразнени боксове. Вземат се мерки свинете да се хранят добре, особено вечер, а вратите на боксовете да се затварят добре с допълнителни приспособления за сигурност. По време на дератизацията се въвежда постоянно дежурство. Освен залагането на примамки в дератизационни сандъчета по пода специално за черния плъх в близост до тавана се прикрепват сандъчета – към подпорни греди, разкриват се покривни конструкции и т.н. Особено внимание се обръща и на каналната мрежа, където се поставят парафинови блокчета (по 5 – 10 бр./100 m2). Срещу черния плъх парафиновите блокчета се залагат и под покривните пространства.
Дератизацията приключва с основно механично почистване и измиване на третираните помещения.
Едновременно със залагането  на примамките в помещенията се обработват и дупките на плъховете около територията на свинарника. Това се извършва с родентициди или чрез фумигация със SO2, CO2 (отработени газове от четиритактов двигател) хлорпикрин и калцид при температура на въздуха не по-ниска от 15о С. Калцидът се поставя в обикновен буркан и с лъжичка се отмерват по 3 – 4 g, които се сипват в дупката, която след това се затваря с малко сено или слама и се покрива с лопата пръст. Обработките с хлорпикрин се извършват, като 0,5 до 1 g вата или памук се натапят в хлорпикрин, който е поставен в сух стъклен буркан с винт. Ватата или памукът се поставят с помощта на тънка пръчка в дупките на дълбочина около 20 cm. След това дупката се зарива по описания по-горе начин.
3. Дератизация на овчарници, краварници и конюшни. Акутните родентициди се използват рядко, съобразно общите указания за дератизация на животновъдни ферми. Обикновено се прилагат антикоагуланти и се поддържат постоянни отровни точки. Във фермите, които прилагат пасищно  отглеждане (летни кошари и обори) може да се употребяват бързодействащи препарати веднага след извеждането на животните, докато гризачите не са напуснали помещението. С добър успех може да се прилагат водните примамки (вода, разредено мляко) поради употребата на сух, груб фураж.
4. Дератизация на битови помещения във фермите. Вземат се мерки помещенията на администрацията и стаите на животновъдите да бъдат непроницаеми за гризачите. При дератизационни мероприятия хранителните продукти се съхраняват в недостъпни за гризачите места (шкафове, хладилници). Срещу мишките, които са обичайните обитатели в тези помещения се третира с антикоагуланти или безопасни за човека акутни средства – Пириминил, Сцилирозид. Плъховете се унищожават с антикоагуланти.




Полева дератизация


ХІІ. Дератизация на природни огнища. Провежда се при внезапно нарастване на числеността на гризачите в даден район или най-често по епидемични и епизоотични показания. Изтребителните мероприятия са насочени към екзантропните видове – обикновена горска мишка (Apodemus sylvaticus), жълтогърла горска мишка (Apodemus flavicollis), ръждива горска полевка (Clethrionomys glareolus), обикновена сива полевка (Microtus arvalis), воден плъх (Arvicola terrestris), ондатра (Ondatra zibethicus) и др.
Най-подходящи сезони за провеждането на полева дератизация са ранната пролет (март-април) и късната есен (ноември-декември), след прибиране на селскостопанската вегетативна растителна маса, преди снежната покривка да прикрие дупките на гризачите. През другите сезони в случаите , когато се налага спешна дератизация по епидемични и епизоотични показания трябва предварително да се окоси тревната растителност, за да се разкрият дупките и другите укрития на гризачите.
Дератизаторите се нареждат в редица на разстояние 5-10 m един от друг (санитарно гребло) и всеки от тях обработва с препарат своя участък (полоса) по дължината на терена. За гористи райони разстоянията между дератизаторите е по-малко (5-6 m), а за открити площи с добра видимост (ливади, поляни, ниви) може да бъде по-голямо. Препаратите се носят с кофа и се залагат с лъжица в дупките на гризачите (средно по 1-2 супени лъжици), в хралупите на дърветата, под дънери, камъни, в основата на храстите. Подбират се недостъпни за полезните птици места. Примамките се прикриват с чимове, трева, клони и други подходящи средства.

  
 


Около купи слама, сено и складиран дървен материал се поставят дълговременни отровни точки в дератизационни сандъчета и други подобни укрития, разположени през 10-15 m помежду си. Препоръчва се отровните примамки да се поставят в парчета тръби с диаметър около 10 cm и периодично да се допълват и сменят с пресни. Добре е тръбите да се поставят по сухи места, за да не се разваля бързо примамката. Тръбите често се заравят от едната страна в земята, в основата на храсти и в наклонени терени край реки и канали, а отворът от другата страна е открит за поставяне на препаратите. Дозата за острите родентициди, използвани в примамки, е 50-100 g (Цинков Фосфид, Сцилирозид, Роданекс и др. – да не се забравя, че те официално са излезли от употреба) и 20-30 g за антикоагулантите (Клерат, Ланитокс и др.). Тръбите старателно се маскират с трева, клони, листа и др.
Приблизителните разходни норми при полевата дератизация е 300 g до 2 kg/ha отровни примамки или до 2 kg прахообразни родентициди, включени в подходящи формулации.
При пролетната дератизация се цели унищожаването на родителските двойки (продуценти), за да се предотврати появата на многочленни потомства.
За полева дератизация се препоръчват разнообразни примамки: зърнени (овесени, пшеничени), овесени ядки, семена (от пипер, тиква, слънчоглед), шрот и царевична ярма. Добре е растителните семена предварително да се третират с 5-6 % слънчогледово масло за по-добро прилепване на родентицидния препарат и като атрактант за гризачите. Препоръчва се в биотопите, където преобладават водни плъхове и полевки да се използват прясно окосена люцерна, резенчета от ябълки, моркови, картофи, цвекло и други, смесени с родентициди. Днес при полева дератизация най-често се използват родентицидни парафинови блокчета и пелети с парафиново или восъчно покритие против мухлясване във влажна среда.
Дератизационното огнище се сигнализира с флагчета, ленти и предупредителни табели. Местното население се информира с листовки, съобщения по регионалното радио и други, за да се предотвратят случайни отравяния.
Активната профилактика и изтребителната дейност на временни постройки, бараки, къмпинги, лагери и др. в района на природното огнище се извършват след окосяване на високите треви. Залагат се дълговременни отровни точки с остри родентициди или антикоагуланти, съгласно указанията за борба с гризачите в детски и ученически лагери и почивни станции.


ХІІІ. Дератизацията на детски, ученически и бригадирски лагери, къмпинги и почивни станции. 
Дератизацията на такива обекти изисква добре да се познават биологичните особености на екзантропните, хемисинантропните и синантропните гризачи, които се срещат в тези обекти. Санаториумите, почивните станции, къмпингите и лагерите за труд и почивка обикновено се намират в разнообразни природни биотопи край морето, различни сладководни водоеми, в планината и гората, край овощни и зеленчукови градини, горски разсадници и др. В тези места гризачите намират отлични условия за изхранване, размножаване и разселване. В повечето случаи битовите и санитарно-хигиенните условия в тези обекти не са на ниво. Тоалетните са неканализирани, външни, случва се да няма достатъчно вода.
Прогнозата кога ще се появят масово гризачи, през кой сезон, в кой район е задължение на органите за растителна защита и на агрохимичните центрове. Борбата срещу дивите гризачи извън населените места е задача не само на регионалните растително-защитни органи, но и на здравните служби на ХЕИ, особено в регионите, където има природно-огнищни заболявания на лептоспироза, бруцелоза, салмонелоза, Ку треска, хеморагична треска с бъбречен синдром и др. Лекарите епидемиолози от ХЕИ анкетират задължително всички случаи на такива заболявания. Те познават особеностите на такива райони и само с тяхно разрешение се разкриват бригадирски и почивни бази. Не се разрешава разкриването на обекти за труд и почивка в местности с природни огнища на зараза, в които през последните 4-5 години е имало случаи на заболявания, поради контакти с кърлежи, гризачи и др. Разкриването на нови лагери и къмпинги се разрешава след като местностите са оздравени, в тях няма случаи на зоонози и гризачите са с ниска плътност. Преди възстановяване на дейността на лагерите се извършва профилактична дератизация на региона в радиус 0,5 – 1 km от центъра и постоянно се поддържа бариерна дератизация с препарати.
Понякога в хижите, къмпингите и почивните бази сред природата се заселват сънливци (голям, горски и лешников сънливец). Смята се, че те са резервоари на хеморагичния нефрозо-нефрит в горски и планински биотопи, поради което тяхното присъствие е нежелателно в сградите, които хората обитават. Сънливците спят около 7-8 месеца през годината в подходящи убежища на таваните или в хралупите на дърветата. Улавят се с капани или се унищожават, според някои автори, с плодови и конфитюрени примамки с родентицид. Уловените или отровени животни се събират с гумени ръкавици и се изгарят.
Профилактичните мерки, които се предприемат в лагерите, къмпингите и другите обекти се подразделят на санитарно-хигиенни, битови, строително-технически, агротехнически и образователни (Приложение 6). Активната профилактика срещу гризачите включва и интегрирани изтребителни действия с използването на химични препарати, механически средства и защитни мерки на биологичните регулатори на числеността на гризачите. Полезните птици и влечуги трябва да се познават и да се пазят – сова, кукумявка, бухал, сврачка, мишелов, смок-мишкар и др.




БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ПРИЛАГАНЕ НА ДЕРАТИЗАЦИОННИТЕ СРЕДСТВА


Работата с дератизационните средства е свързана със спазването на определени мерки за безопасност (Приложение 7). 
Химичните средства за дератизация са силно отровни за топлокръвните животни и хората. При работа с тях задължително трябва да се спазват няколко основни изисквания:
Работата с дератизационните средства трябва да се извършва само от обучени лица – дератизатори. Те трябва да имат необходимите познания относно:
Използваните дератизационни препарати (търговско наименование, фирма производител, активно вещество, механизъм на действие, разходни норми и т.н.);
Екотоксикологията и поведението на ратицидните средства в околната среда;
Начините за безопасно залагане на дератизационните препарати, с оглед опазване на живота и здравето на селскостопанските животни, домашните любимци, дивите животни и хората. 
Стриктно да се спазват  изискванията за хигиена на труда и правила за техническа безопасност. Тук влизат проблемите с:
Транспортиране на дератизационните средства;
Съхранението им;
Личните защитни средства;
Правила за работа и т.н.
Да се използват мерките за оказване на първа помощ при отравяне с дератизационни препарати (акутни и антикоагуланти) 




УКАЗАНИЯ ЗА ПЛАНИРАНЕ, ПРОВЕЖДАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА ЕФЕКТА ОТ ДЕРАТИЗАЦИОННИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ В ЖИВОТНОВЪДНИ ФЕРМИ И СЕЛСКОСТОПАНСКИ ОБЕКТИ


Дератизацията на селскостопанските обекти и животновъдни ферми се извършва целогодишно с 2 пикови момента – зимно-пролетен (януари-март) и есенен (октомври-ноември), като между тях в обектите се поддържат постоянни отровни точки. При необходимост и по епизоотични показатели в отделни обекти се провеждат и еднократни обработки.
Обема на работа се определя от общата площ, която подлежи на дератизация. Към нея спадат площта на всички стопански постройки, площите на каналната мрежа и тавана (покривните конструкции при заселване с черен плъх) и се добавя около   15-20 % от прилежащата към сградите външна територия. При животновъдните комплекси се добавя и терен с радиус 3 km.
Количеството на необходимите дератизационни препарати се определя за       1 dka (100 m2) в зависимост от вида на обекта, неговото санитарно-хигиенно състояние, според видовия състав на гризачите, професионалната квалификация на кадрите и т.н. Приема се, че акутните родентициди (цинков фосфид, пириминил, сцилирозид и др.) се прилагат при разходна норма 500 g до 1,5 kg/1000 m2, а антикоагулантните родентициди от І-ва и ІІ-ра генерация са с годишна разходна норма от 2 – 5 kg/1000 m2. за всяко от посочените количества се прибавя резерв от 15-20 % препарат.
Видът на дератизационните препарати се определя съобразно особеностите на обекта. Условията на работа определят методите на дератизация и формулациите на родентицидните средства – прясно приготвени примамки или готови препарати: пелети, парафинови брикети, прахове за наръсване и разтворими препарати за водни примамки.
Методиката на работа трудно може да  определи съотношението между родентицидите с остро и кумулативно действие. Обикновено се започва с бързодействащо дератизационно средство, след което се продължава с поддържащо действие на бавнодействащи антикоагулантни препарати, под формата на постоянни отровни точки. Трябва да се има предвид, че за да бъде успешна дератизацията, методите на работа подлежат на постоянни корекции, поради голямата биологична пластичност на гризачите.
Едновлеменно с планирането на родентицидните препарати се предвиждат средства за закупуване на спомагателни средства и материали – дератизационни уреди и сандъчета, помощни материали, работно облекло, гориво, фонд ТРЗ, осигуровки, допълнително заплащане за ІІ-ра категория труд, безплатна храна, безплатно мляко и газирани напитки за работа с токсични препарати и др. В ценообразуването трябва да се планират средства, които отчитат прекия и косвения икономически ефект, както и ветеринарно-здравната полза от провежданите дератизационни обработки.
Ефектът от дератизационната дейност се отчита двукратно. Първата проверка се извършва след 5-10 дни от последното залагане на препаратите. Вземат се предвид различни показатели като: 
следи от жизнената дейност;
брой на населените дупки;
количество на изядената неотровна примамка; 
брой уловени гризачи (залагат се капани по 1 на 30 m2).
При сравняване на данните преди и след дератизацията може да се определи процента на ефективността по формулата:


% E =  


където А е показателят преди третирането
             В е показателят след третирането


Пример: Преди дератизацията са установени 50 населени дупки, от които само 2 са останали обитаеми след приключване на обработките. Тогава


% E =   =   = 96 %


За отчитане на ефективността от дератизацията освен математическата обработка на данните, важно значение има и показателя, с който се означава и промяната в количеството на изядената неотровна храна (примамка). Този показател е важен, защото се основава на хранителната реакция на гризача при залагане на качествена и привлекателна храна. Трябва да се отчитат и други следи от жизнената дейност на гризачите – екскременти, следи от придвижване, нагризвани предмети и др., които не подлежат на числено съпоставяне.
Повторната проверка се прави между 2-я и 3-я месец, за да се отчете колко от гризачите са останали живи и са дали поколение. Този срок се определя от факта, че черния плъх достига полова зрялост на 2 месеца, а сивия на 3 месеца. Уловените или убитите гризачи задължително се аутопсират, за да се установи дали женските индивиди са бременни. Броят на евентуалните ембриони е показател за това дали популацията е в активна фаза на размножаване.
Между двете проверки се вземат допълнителни ветеринарно-хигиенни мерки, с които се цели да се закрепят постигнатите резултати. Мерките целят да не се създават условия останалите живи гризачи да дадат поколение. С оглед на това се поддържат постоянни отровни точки с антикоагулантни средства, хигиенизира се района, извършва се ремонт в помещенията, складовете и съоръженията за фураж и т.н.




УКАЗАНИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ЕФЕКТИВНОСТТА НА ДЕРАТИЗАЦИОННИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ В НАСЕЛЕНИ МЕСТА И ПРИРОДНИ БИОТОПИ


Контролът на ефективността се извършва от подготвени специалисти. Прилагат се различни методи.
Методи. Основен показател за ефективността се счита процентът (%) на освободените от гризачи обекти. За “свободни” се считат тези обекти, при които в нито едно от помещенията не са открити следи от гризачи по 3 от прилаганите обективни метода и се изразява в процент спрямо общия брой проверени обекти.
За определяне заселеността с гризачи в обектите се използват следните методи:
1. Анкетно-визуален (вкл. Биологични индикатори)
2. Капанен
3. Следови (по напрашени площадки)
4. Проверочни точки с неотровни примамки
5. Сигнален метод (по заявки, писма и раздаване на препарати).
В каналната мрежа наличието и плътността на популациите на гризачите се установява по метода на проверочните точки. При него се поставят пакетчета суха примамка по 50 g в минимум 50 канални шахти за населено място до 500 хил. жители.
Контрол. Включва определен обем от работа и се извършва в конкретни срокове.
1. Текущ контрол. Провежда се в договорираните за обработка обекти. Извършва се минимум 1 път месечно или  15-20 дни след обработките в най-малко 10-15 обекта (от ръководни специалисти) и минимум 50 обекта месечно (от редови специалисти).
2. Тримесечен контрол. В края на всяко тримесечие се контролират проблемните обекти, които са останали заселени с гризачи въпреки проведените дератизационни мероприятия. Извършва се лично от ръководните специалисти, които дават нови конкретни указания за третиране на обектите.
3. Годишен контрол. Провежда се в края на годината (октомври-декември) в 2 града и минимум 3 села. Обследват се най-малко 1-2 % от общия брой на договорираните обекти.
В селата на принципа на случайния подбор се обследват 50 къщи (домакинства) и всички хранителни обекти.
В градове до 100 хил. жители се обследват 50 жилищни сгради (домакинства) и в градовете до 500 хил. жители – от 50 до 80 жилища (домакинства). Площта на жилищните домове се приема условно за 100 m2.
Регистрация. Данните от контрола се регистрират в работни журнали и анкетни карти или досиета (картотеки), които се съхраняват в договорираните обекти.
Годишният (краен) контрол се отчита в таблици и данните се въвеждат в компютър за по-нататъшна информационна обработка.
Критерии за отчитане на ефективността. В зависимост от вида на контролната дейност се използват различни критерии:
1. Изпитването на нов дератизационен препарат се извършва на 3 етапа:
І етап – залагане на определено количество неотровни хранителни примамки или капани с експозиция на обекта 7 денонощия;
ІІ етап – залагане на дератизационен препарат при определена експозиция;
ІІІ етап – залагане, както при І-ви етап, на същите количества неотровна примамка или капани за 7 денонощия.
При акутните родентициди интервалът между ІІ-ри и ІІІ-ти етап е 7 дни, а при обследване на родентициди с антикоагулантно действие интервалът е 10 дни.
За показател при отчитане на капанния метод се използва броя на уловените гризачи на 100 капанонощи. Задължително условие е броят на капанонощите, видът на хранителната примамка в капаните и местата на залагането да бъдат еднакви през І-ви и ІІІ-ти етап.
2. Отчитане на ефективност в договорираните обекти. Ефективност под 90 % се приема за незадоволителна.
Когато в обекта не е постигната плъхонепроницаемост съгласно направените от специалистите през последните 6 месеца препоръки, критерият за ефективност не е задължителен. За целта при договаряне на нов обект за годишна защитна от гризачи той се регистрира, като в санитарния журнал още в началото на договора се вписват необходимите профилактични мерки (строително-технически, хигиенни) за създаване на плъхонепроницаемост.
Ефективността се изчислява по известната вече формула:


% E =  


А – изяденото количество неотровна примамка в І-ви етап
Б – изяденото количество неотровна примамка в ІІІ-ти етап


Ако проверката е извършена по капанен метод, показателите А и В са съответно броя уловени гризачи (100 капанонощи).
При текущия контрол ефективността може да се определи за полугодие по капанен метод или проверочни неотровни примамки. Изчислява се в процент разликата на обектите, заселени с гризачи в началото и в края на периода.
Ако биотопите са заселени с полевки, които живеят в колонии се отчита броя на обитаваните дупки върху единица площ.
Намаляването на броя и процента на обитаваните дупки след третиранията е показател за ефективността на полевата дератизация.