Търсене в този блог

сряда, 9 май 2012 г.

Складови неприятели


НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ПРОДУКТИ И МАТЕРИАЛИ
/обзор/
Складовите продукти и материали – зърна, семена, брашно, тестени и сладкарски продукти, сушени плодове, зеленчуци, гъби, тютюн, кожа, вълна, вълнени изделия, дървен материал и други се нападат от голям брой неприятели от животински произход – насекоми (молци и бръмбари), акари, гризачи и др.



  
 


Вредителите по зърното на житните и бобовите култури и на продуктите от неговата преработка завършват своя жизнен цикъл или се размножават в условията на складово съхранение. В процеса на своята жизнена дейност те не само унищожават складовите запаси, но и влошават тяхното качество, като замърсяват зърното и брашното с екскременти, съблечени ларвни кожички, паяжина и с телата на измрелите неприятели.
Повреждането от зърното, причинено от гъгриците води до чувствително влошаване на хлебопекарните качества на брашното, в резултат на което хляба придобива тъмен цвят, неприятен вкус и мирис. Консумацията на брашно от такова зърно води до стомашно-чревни разстройства и хранителни отравяния.
Зърнен фураж, заразен със складови акари причинява стомашно-чревни разстройства при селскостопанските животни, аборти при бременните свине и крави и в отделни случаи до смърт на натровените животни.
Вредните гризачи не само унищожават складовите продукти и материали, но са много опасни в епидемиологично отношение като разпространители на тежки заболявания по хората и животните – чума, холера, туларемия, коремен тиф, дизентерия и др.
Вредите, които причиняват складовите неприятели са разнообразни и многобройни. Загубите на зърнените продукти, причинени от неприятелите в складовете могат значително да надминат дори полските загуби на реколтата, предизвикани от повредите на растенията в процеса на тяхното отглеждане.
По данни на ФАО (световната организация за прехрана към ООН) загубите от складови неприятели всяка година надвишават 65 млн. тона зърно. С това количество може да се изхрани цяла година населението на континент като Африка. 
За да се съхранят неповредени складовите продукти и материали трябва да се провежда система от профилактични и изтребителни мерки за борба с техните неприятели. 




Произход НА СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ
Много от предшествениците на съвременните неприятели в периода до възникването на човешкото общество са живеели в естествена природна среда. Първоначално те са обитавали главно топлите региони на Земята. Като фитофаги са се хранили с корени, стъбла, семена и цветен прашец, както и с оронени зърна по почвата.
   Преминаването на неприятелите от природата в складовете се е осъществило постепенно и продължително във времето. Най-рано това е станало в тези райони на Земята, където човек е започнал да води заседнал живот и се научил да съхранява различни продукти и материали.
   В гробниците на египетските фараони (2500 г. до н.е.) са намерени пшеничени зърна, повредени от складови неприятели (вероятно житна гъгрица).
   Някои съвременни складови неприятели са запазили и до днес известна връзка със средата извън складовете:
съществуват видове, които започват своето развитие на полето, а го завършват в складовете. Такива са зърноядите (фиев, грахов, лещен);
някои видове развиват по едно поколение в полски условия и внесени с прибраното зърно в склада продължават да се размножават; такива са фасулевия зърнояд, оризовата гъгрица, зърновия молец и др.
   Други складови неприятели се срещат само в складовете. Някои видове, като житната гъгрица дори са претърпели регресивна еволюция – загуба на втория чифт крила и невъзможност за летене във връзка с адаптирането към специфичните условия на живот в складовите помещения.
   Процесът на преминаване на неприятелите от живот в природна среда към живот в помещения, където се съхраняват складирани продукти и материали все още не е приключил и продължава до днес.




Био-екологични особености
Складовите неприятели живеят при сравнително постоянни условия на средата – в затворени, слабо осветени помещения с ниска влажност и изобилие от качествена храна.
   Възрастните индивиди на повечето видове имат продължителност на живот – от няколко месеца до над една година. Онтогенетичното им развитие от яйце до имаго протича за сравнително кратко време – при подходящи условия за около 30 дни.
Високата плодовитост, бързото развитие, липсата на диапауза и наличието на благоприятни условия за живот водят до бързо нарастване на популационната плътност на такива видове, които могат да вредят през цялата година.
Абиотичните и биотичните фактори оказват важно влияние върху размножаването, развитието и продължителността на живот на вредните акари, насекоми и гризачи. Познаването на сложните взаимоотношения между складовите неприятели и екологичните фактори е основа за правилното организиране на изтребителните и профилактичните мероприятия.


Животът и плодовитостта на складовите неприятели е в силна зависимост от количеството и качеството на храната.
    При голяма част от складовите неприятели възрастните индивиди не се хранят. Хранят се само техните ларви (всички молци но и някои бръмбари). Възрастните живеят за сметка на натрупаните резервни хранителни вещества през ларвния стадий.
    При много акари и бръмбари освен ларвите се храни и имагото, което също нанася вреди.
    Недостигът на храна изтощава вредните организми, снижава тяхната плодовитост и повишава смъртността на потомството. При гладуване загиват най-бързо младите организми, които не са успели да натрупат достатъчно  мастни запаси.


От всички а б и о т и ч н и   ф а к т о р и   температурата е най-важния. Той определя скоростта на жизнените процеси на вредните организми. Много от складовите неприятели (насекоми и акари) при благоприятна температура се размножават през цялата година. Тези видове нанасят най-големи повреди и са най-опасни за складираните продукти и материали. Към тази група се отнасят много акари (брашнен, удължен, власат), гъгрици (житна и оризова), брашнените бръмбари, суринамският брашнояд, зърновият молец и др.
    За редица складови неприятели благоприятната температура за развитие е 17 до 35оС. Температурата от 28-30о С се счита за оптимална. При значително отклонение от оптималната температура неприятелите спират да се хранят и да се движат. При температура под 0оС изпадат в студово вцепеняване. С малки изключения температура по-висока от 35оС също е неблагоприятна за развитие и размножаване, а температура по-висока от 38-40оС причинява бързо загиване на голям брой складови неприятели. При значително отклонение над оптималната температура насекомите изпадат в топлинно вцепенение и смъртта настъпва вследствие прегряване на тялото и преустановяване обмяната на веществата.
Водата е друг важен екологичен фактор. Съдържанието на вода в тялото на насекомите е в пряка зависимост от процентното съдържание на влажността в околната среда и храната. Складовите неприятели са от видовете със сравнително ниско водно съдържание (~40-50%), но въпреки това могат да съществуват и да се развиват само когато зърнените продукти съдържат известен минимум от влага. В складовете те обитават влажни и трудно проветриви места.
За да се предпазят от загуба на вода много от тези видове построяват камерки от хранителния субстрат свързани с копринени нишки, укриват се по влажните места, навлизат дълбоко в насипното зърно, в пролуки на подове и стени, дори в почвата, в ходовете на гризачите или отделят восъкоподобни вещества по тялото си.
Много от видовете имат специфичен метаболизъм и си набавят необходимата за жизнените процеси вода от биохимичното разграждане на натрупаните мазнини в тялото си.
Светлината е екологичен фактор, който влияе върху физиологичните процеси, които протичат в организма. Към действието на светлината насекомите биват положително и отрицателно фототропични или безразлични.
    По-голямата част от складовите неприятели са отрицателно фототропични – житна гъгрица, имагото на молците и др. Положителен фототропизъм показват зърноядите.
    Много от складовите неприятели загиват под прякото действие на слънчевите лъчи.
    Инфрачервените и ултравиолетовите лъчи при определени условия също действат смъртоносно на яйцата, ларвите и имагото на някои насекоми и акари.
Газовият състав на въздуха е от голямо значение за живота на складовите неприятели. Най-голяма роля играе съдържанието на кислород и въглероден диоксид. С понижаване съдържанието на кислород и повишаване на въглеродния диоксид във въздуха смъртността на насекомите се увеличава. При липса на кислород стигмите продължително време остават отворени, настъпва дехидратация и накрая смърт. Важно значение в такива случаи оказва и относителната влажност на въздуха.
    Чрез регулиране газовия състав складовете може да се създадат условия, които са неблагоприятни за развитието на складовите неприятели.
От б и о т и ч н и т е фактори за складовите неприятели най-важно място има конкурентните взаимоотношения. Когато два вида живеят при едни и същи условия за съществуване (храна, място на обитание и др.) при тях настъпва конкуренция, при която единият от видовете обикновено загива или мигрира под влиянието на другия вид. 
     Силна конкуренция настъпва при житната и оризовата гъгрица, зърновия бръмбар и зърновия молец, които се развиват вътре в зърното.




ПОВРЕДИ И ЗАГУБИ
Складовите неприятели нанасят огромни загуби на стопанството на страната, паради голямата си плодовитост, бързото си размножаване и липсата на каквито и да са компенсаторни механизми при повредените храни и материали. Затова при тях няма Праг на икономическа вредност.
Вредите, нанесени от неприятелите на складираното зърно не са по-малко от тези, причинени от неприятелите на полето, но при складовите продукти най-често остават скрити, поне в началото на вредната им дейност, докато плътността е сравнително ниска.
По данни на ФАО световните загуби от складовите неприятели всяка година достига над 65 млн. тона зърно. С това количество може да се изхрани цяла година населението на континент като Африка.





 




Апетитът на някои складови неприятели е впечатляващ:
- възрастната житна гъгрица изяжда около 1 g зърно през живота си (бръмбарът тежи под 1 милиграм);
- един плъх изяжда по 22 kg зърно всяка година;
- домашното врабче изкълвава по 12 – 13 g зърно на ден.
Складовите неприятели замърсяват продуктите и материалите с:
- яйцата, (хорионите);
- ларвите, какавидите и техните телесни обвивки;
- екскрементите и труповете на измрелите възрастни индивиди.
Брашното, заразено със складови неприятели придобива неприятна миризма. Приготвеният от такова брашно хляб е с лош цвят, кисел вкус и малък обем.
Зърното, силно заразено от брашнените бръмбари придобива розов цвят, а заразеното от складовите акари – силна неприятна миризма.
Триците, кюспето, фуражните смески, зърнения фураж, плявата и сламата силно понижават хранителната си стойност при заразяване от складовите неприятели.
Складовите неприятели причиняват и косвена вреда. Те предизвикват самозагряване на насипното зърно при своята активна дейност. В огнищата на самозагряване температурата се повишава до 42оС, при влажност на зърното от 15 %. При самозагряването повърхността на зърнестия слой се овлажнява и се образува кора. Това явление се забелязва най-добре през есента, когато повърхността на насипното жито се охлажда по-бързо. Водните пари се придвижват от мястото на самозагряването към хладния повърхностен слой, където причиняват плесенясване и прорастване на семената на дълбочина до 15-20 cm. Понякога самозагряването е с още по-висока стойност и може да доведе до самозапалване.


Складовите неприятели имат важно медицинско и ветеринарно-медицинско значение:
Насекомите, които повреждат складираното пшенично зърно могат да пренасят спори, гъби и патогенни бактерии (Salmonella, Streptococcus Esherichia coli). Насекомите пренасят и отровното вещество “Афлатоксин”, образувано от гъбата Aspergillus flavus и други токсини, причинени от развиващите се по зърната плесенни гъби.
Хлебарките пренасят дизентерия и коремен тиф.
При ухапване от хлебните акари се появява силен дерматит.
Зърненият и брашненият прах когато съдържа екскременти и части от телата на складовите неприятели, предизвиква алергии у много хора.
Поглъщането, заедно с храната, на живи акари, ларви на брашнени и други бръмбари и на други складови неприятели, води до появата на болести, като чревна акароза, кантариоза, при които настъпват стомашно-чревни разстройства.
Коне, хранени с ярма и ечемик, повредени от житната гъгрица страдат от диарии.
Зърнен фураж, заразен със складови акари причинява стомашни разстройства при домашните животни. Коне, хранени с такъв фураж често умират, а бременните животни (крави, свине) абортират.


Най-разпространените групи складови неприятели – молци (разред Lepidoptera) и бръмбари (разред Coleoptera) са разгледано като самостоятелни файлове в този раздел.  Борбата с тях  се извежда по почти идентичен начин и е обединена в отделен файл. Вредните синантропни и полусинантропни гризачи, тъй като не са насекоми (и не са обект на земеделската ентомология) са разгледани в друг раздел заедно с видовете, които вредят при полски условия. 




Разпространение
Някои от складовите неприятели имат космополитно разпространение (брашнени бръмбари), други обитават главно районите с по-умерен климат. Няма страна в света, в която да не се срещат различни складови неприятели.
Разселването на складовите неприятели се извършва активно и пасивно.
Активното разселване се извършва на малки разстояния чрез летене и пълзене.
Чрез летене се разселват пеперудите, брашнените бръмбари, зърнения и хлебния бръмбар, фасулевия зърнояд, оризовата гъгрица и др.;
Чрез пълзене се разселват много акари и насекоми. Някои акари (удължен, власат) изминават по 3m за 1h.
Пасивното разселване може да се извърши на големи разстояния. Източници за разселване са:
неприбраните и непочистени остатъци от складови запаси, попаднали в пукнатини, цепнатини и други укрития;
непочистените и нефумигирани чували, брезенти и амбалаж за превозване на зърно, брашно, трици и други хранителни продукти;
непочистените и необеззаразени транспортни средства (вагони, автомобили и др.). Всяка партида от пренасяния товар трябва да бъде прегледана за наличието на неприятели;
непочистени и необеззаразени машинни механизми за почистване, придвижване (транспортни ленти) и др.
От природните биотопи в складовете преминават мавританския бръмбар, суринамския брашнояд, някои гъбояди. 
От полето заедно със зърното в складовете попадат зърновия молец, оризовата гъгрица, фасулевия зърнояд и граховия зърнояд. 
От животновъдните ферми преминават акарите, някои гъбояди, сивия брашнен молец, присторниците, мавританския бръмбар, суринамския брашнояд, брашнените бръмбари, житната гъгрица и др.
От ходовете на гризачите навлизат кожоядите, акарите, житната гъгрица, гъбоядите, суринамския брашнояд, жълточервения брашнян бръмбар и др.
От гнездата на птиците попадат акари, кожояди, гъбояди и др.
В екскрементите на птиците и гризачите се развиват яйцата на акарите, които преживяват в тяхната храносмилателна система, откъдето се разнасят в складовите запаси.




Разпределение  на неприятелите в насипното зърно
Насекомите и акарите се разпределят неравномерно в зърнения пласт.
Върху разпределението на складовите неприятели оказват влияние много фактори като: способност за активна миграция, температура, влажност и др. 
Способността за активна миграция им дава възможност да заселват тези места, където има най-благоприятни условия за живот и размножаване.
Складовите акари са слабо подвижни. Срещат се в по-голяма плътност в местата с повишена влажност, тъй като са чувствителни към влагата. Акарите почти не се срещат по повърхността на сухите зърна, а само на тези с повишена влажност. Най-често те се намират под обвивката на зърното и вътре в зародиша, където влажността е по-висока в сравнение с останалата част на зърното.
Складовите молци не могат да проникват дълбоко в насипния зърнен пласт и да снасят яйца. Пеперудите обитават повърхността на складираното зърно. Те прелитат и заразяват за кратко време цялата повърхност на насипното зърно, след което могат да мигрират в други складове. Те са нощни насекоми и през деня обикновено са накацали по стените, таваните, амбалажа и на други места в склада. Летят само при обезпокояване.
Твърдокрилите имат най-голяма миграционна способност, върху която влияе температурата, влажността и наличието на счупени зърна. При липсата на един от тези фактори бръмбарите не се придвижват в зърнения пласт. Те мигрират в хоризонтална и вертикална посока.
Хоризонталната миграция е свързана най-често с температурата. При затопляне на слоя до стените на складовете насекомите се струпват покрай стените (тъй като са топлолюбиви), а при понижаване на температурата, те мигрират в най-близкия топъл слой. В случаите на самозагряване на зърното, температурата в средата на огнището се повишава до 400С. Насекомите не се концентрират в средата на това огнище, а по неговата периферия, където температурата е около 30-320С. Това е оптималната температура за складовите неприятели.
Вертикалните миграции се влияят от температурата и дебелината на зърнения слой. Когато температурата в средната част на сладираното зърно е по-ниска, насекомите трябва да се търсят в горния и пристенния слой. В обратния случай, когато горния и пристенния слой са охладени, а централната част е с по-висока температура, насекомите се концентрират по средата на насипното зърно под хладния пласт.
В случаите, когато температурата навсякъде е еднаква, под действието на дебелината на пласта насекомите мигрират към повърхността на насипното зърно.

петък, 4 май 2012 г.

Подвижни щитовки


Разред Hemiptera  
Подразред – Sternorrhyncha (Homoptera)
Сем. Лъжещитоносни въшки – Pseudococcidae


Подвижни щитовки - Pseudococcus sp. (Planococcus sp.)
Видовете от това семейство са разпространени предимно в страните с тропичен и субтропичен климат. В България се срещат повсеместно, но поради студените зимни условия вредят най-вече по цветя и цитрусови култури в оранжерии, жилища, учреждения и на други места, където се отглеждат такива растения. При полски условия повреди са установени по ягода и лоза, само в южните и топли райони на страната. Видовете са типични полифаги. 



Възрастните женски имат елипсовидно тяло, вариращо по оцветяване от жълтеникаво до ръждиво-кафяво. То е покрито с белезникав восъчен налеп. Дължината му е 3-6 mm. Отстрани и в задния край на тялото се намират по-дълги восъчни израстъци. 






  


Яйцата са удължено-овални, блестящи, жълти до оранжеви. Снасят се в бяла памукообразна материя. Някои от видовете са живораждащи.


  
Ларвите при излюпването (раждането) са лъскави, удължено-овални, светложълти до розови. След няколко часа се покриват с восъчни люспи. Размерите им са значително по-малки от тези на женските.


Възрастните мъжки имат една двойка ципести крила, ясно забележими халтери и два нишковидни израстъка на края на коремчето. Тялото е дълго 1,2-1,5 mm. При видовете с партеногенетично размножаване няма мъжки индивиди.  


По културите отглеждани в оранжерии, домове и учреждения подвижните щитовки се развиват непрекъснато през цялата година, предимно по партеногенетичен начин. При полски условия развиват 3-4 поколения годишно. Зимуват като възрастна женска, под растителните остатъци, в основата на растенията, по плевелната растителност и на други места. 
Въшките се активизират с възобновяването на вегетацията на ягодата, но първоначално обитават основата на растенията и смучат сок от листните дръжки и вегетационния връх. Със затоплянето на времето и нарастването на ягодовите растения те се придвижват към долната страна на листата и по цветовете, където се хранят. Предпочитат местата с най-активен растеж и сокодвижение. 
Яйцеснасянето (раждането) започва в края на Април - началото на Май и продължава около месец. Яйцата се снасят на купчинки по нападнатите части. Една женска снася/ражда 400-500 яйца/ларви. Яйчният стадий продължава 10-14, а ларвният 30-35 дни. 
Ларвите се хранят по същия начин - смучат сок от надземните части на растенията и отделят медена роса. При висока плътност заселват и двете страни на листата. Въшките инжектират в тъканите слюнка с растежни регулатори и в местата на повредата растежа спира, тъканите некротизират и се образуват кафяви петна. Силно нападнатите растения остават дребни, деформирани и не дават плод или плодовете са дребни и с намалено захарно съдържание. 
Едно поколение завършва развитието си за 35-50 дни, но възрастните женски индивиди живеят до 40-50 дни, което е причина продължителния период на вредна дейност, както и за застъпването на отделните поколения. Женските от последното поколение остават да зимуват. Поливните условия благоприятстват развитието на неприятелите от тази група.








Борба. 
При доказана необходимост борбата може да се изведе с инсектициди от различни групи – органофосфорни, карбаматни, неоникотиноиди и др. Ефекта от нея ще е значително по-добър ако се използват системни средства (Конфидор, Актара, Калипсо и др.). Няма официално регистрирани препарати и ПИВ. Третирането да се повтори след 10-15 дни като стриктно се спазват карантинните срокове на използваните РЗ средства ако ягодите са в период на беритба.