Гъгрици

Разред Твърдокрили - Coleoptera
Надсем. Хоботни бръмбари – Curculionoidea 
Сем. Dryophthoridae


Житна гъгрица - Sitophilus(Calandra) granarius L. 
Най-опасният неприятел по складираните зърнени храни, продукти и материали. У нас е разпространена повсеместно. Обитава складове, мелници, домакинства и др. места, където се съхраняват зърнени храни и техни производни. Възрастните насекоми и ларвите повреждат зърната на пшеницата, ръжта, ечемика, царевицата, ориза, овеса и др., а също така мливните продукти и тестените произведения - брашна, трици, фиде, макарони, кускус и др. храни. Не поврежда бобовите култури. 

Възрастното насекомо е дребен хоботен бръмбар, с почти цилиндрично тяло. Дължината му варира от 3,5 до 5 mm. При имагинирането си бръмбарите са светлокафяви и постепенно потъмняват до черно. Главата е по-къса от гръдния щит, който е много добре развит и точкуван. Елитрите са точкувани в надлъжни редове. Втората двойка крила са закърнели. Бръмбарът не може да лети.


Яйцето е удължено-овално, разширено в единия край, белезникаво до бледожълто, блестящо, дълго 0,7-0,8 mm.   


Ларвата е без крака, белезникава до бледожълта, с жълто-кафява глава и изпъкнала гръбна страна. На дължина достига 3-4 mm.   


Какавидата е свободна, белезникаво-кремава, дълга 3-4 mm.  


Житната гъгрица развива 3-4 поколения годишно и зимува основно като възрастно насекомо и ограничено като ларва и какавида, в местата на хранене. Бръмбарите зимуват главно в зърнените храни, където температурата е по-висока от температурата в складовете, но може да се укрият в опаковки, пукнатини, цепнатини по подовете, стените и таваните, в различни отпадъчни продукти и на други места в складовете, мелниците и домакинствата. Активността на презимувалите бръмбари зависи изцяло от температурата. При температура под 30С те не проявяват признаци на живот, до 9-100С не се движат; при 11-120С започват да се хранят, а при 13-150С – копулират. Оптималната температура за развитието на този неприятел е 25-280С. При температура 38-390С бръмбарите се движат бързо, но не се хранят, а при температура 39-420С умират. В зависимост от храната и температурата, възрастните живеят от 15 дни до 2,5 месеца. Възрастните насекоми се хранят, като нагризват повърхностно зърната на житните култури и другите складирани храни и продукти.
Женските снасят яйцата си основно в зърната на житните култури, а ако няма такива и в зърната на маслодайни и дори по бобови култури, ако са влажни. Предпочитани за снасяне са зърната на пшеницата, ръжта и ечемика, по-рядко се снася в зърната на царевицата и ограничено в зърната на ориза и овеса. Обикновено в едно зърно се снася по едно яйце, рядко по две, а само в царевичните зърна - по 2-3. Яйцата се снасят само в зърна с влажност над 12%. 

При снасянето женските изгризват ямичка в зърното, която след полагане на яйцето, покриват със секрет от придатъчните полови жлези.  


След втвърдяване на секрета, мястото на снасяне не може да бъде открито, без специална технология за оцветяване. При липса на зърна се снася в брашното или по натрошени части на тестените произведения. Един бръмбар снася средно 100 яйца (от 40 до 300), а яйценосният период продължава от 2 до 10 месеца. Оптималната температура за яйцеснасяне е 20-280С. Под 8-90С и над 340С то напълно се преустановява. Яйчният стадий продължава 4-13 дни. Излюпените ларви изгризват вътрешността на зърната (ендосперма), като оставят неповредена само обвивката и зародиша. Те се развиват само в едно зърно и не могат да се вгризат в ново зърно. При температура 250С и влажност 15-16% на зърната, ларвният стадий продължава 21 дни. При температура под - 40С и над +490С - те умират. След като се развият напълно (имат 5 възрасти), ларвите какавидират вътре в зърното. 

 


Ларвите, които се изхранват в брашно или по натрошени части, от тестени произведения, образуват рехаво сферично пашкулче, в което какавидират. Те се развиват по-бавно, остават по-дребни и от тях се получават по-малки бръмбари, с понижена жизненост и яйчна продуктивност. В зависимост от температурата и влажността на зърното, едно поколение се развива от 28 до 108 дни. При температура 24-250С развитието продължава 36, а при 120С - до 209 дни. Възрастните насекоми живеят без храна до 48 дни, при температура 10-130С и влажност на въздуха 80-90%; ~40 дни при 16-180С и само 3 дни при 20-250С. Всички стадии на житната гъгрица са сравнително устойчиви на ниски температури и при 50С живеят над 150 дни, при 00С - около 2 месеца, а при минус 50С умират за около 1 месец. Възрастните насекоми издържат изключително дълго време без да дишат – потопени под вода, те оцеляват 10-12 денонощия и след изваждане, възстановяват нормалните си жизнени процеси за около 4 часа.
Освен преките повреди, които нанася, житната гъгрица замърсява нападнатите продукти, влошава качеството им; повишава влажността и температурата на храните, като създава възможност за развитие на вторични неприятели и т.н. Изверженията и хемолимфата на неприятеля съдържат алкалоиди, които са отровни за човека и домашните животни. 

 


Оризова гъгрица - Sitophilus (Calandra) oryzae L. 
В България се среща повсеместно и на много места преобладава над житната. Поврежда същите продукти и материали като житната, но предпочита олющения ориз и зърната на царевицата. В нашата страна причинява най-големи повреди на пшеницата. За разлика от житната гъгрица, която вреди само в складовете, този вредител, поради способността си да лети, може да повреди и зърната на житните култури на полето, преди да бъдат прибрани.

Възрастното насекомо прилича на възрастното на житната гъгрица, но се наблюдават 4 различия: 
# по-малки размери - 2,5-3.5 mm; 
# върху елитрите има четири ръждивокафяви петна - в горния и долния край на всяка елитра (не винаги личат ясно); 
# по-фино точкуване; 
# наличие на втори чифт ципести крила – може да лети.   
Яйцето е белезникаво, крушовидно, с блестящ хорион, дълго 0,6 mm.
Ларвата е мръсно бяла до кремава, с малка кафява глава, без крака, със силно изпъкнала гръбна страна. На дължина достига 2,5-3 mm. 
Какавидата е белезникава, дълга  2,5 - 3,5  mm.  Преди имагинирането потъмнява.  


Оризовата гъгрица развива 4-8 поколения годишно и зимува главно като възрастно насекомо и ограничено като ларва и какавида в складовете, мелниците, домакинствата и други застроени помещения, където се съхраняват зърно, брашно, трици, ярма и други продукти и материали. 

Презимувалите възрастни насекоми се активизират при температура на въздуха над 7-80С, а яйцеснасянето започва над 150С. То се преустановява при температура под 130С и над 350С и относителна влажност на въздуха под 60% и близка до 100%.  


Женските снасят 400-600 яйца в продължение на 45-60 дни, по същия начин както житната гъгрица. В едно зърно могат да се изхранват до две ларви и да се развиват 2 бръмбара. При температура 27-320С яйчният стадий продължава 4, а при по-ниска температура ~ 10 дни. При същата температура ларвният стадий продължава около 20, а при по-ниска - 60 дни. Ларвите изгризват вътрешността на зърното, линеят 4 пъти (имат 5 ларвни възрасти) и какавидират в местата на повредата. Те се развиват в зърна с влажност над 10%. Какавидният стадий продължава 5-14 дни. През топлите месеци възрастните живеят 90-180 дни, а през зимата до 8 месеца. При температура 320С (и влажност на зърното 18%) едно поколение се развива за 23 дни. При 26-270С за една година могат да се развият до 8 и повече поколения. През втората половина на лятото в складовете вредят популации, смесени от различни поколения. Способността на възрастните да летят, позволява част от популацията, да напуска складовете и да напада зърното още на полето. 
Оризовата гъгрица не е толкова устойчива, на неблагоприятни условия, колкото житната. При 00С, в продължение на 8 денонощия, умират всички стадии на неприятеля, а при -100С те умират за 15 часа. 


Царевична гъгрица – Sitophilus (Calandra) zea-mays Motsch.
Външно карантинен неприятел! У нас е намирана по внесено зърно. Поврежда зърната на царевицата, ръжта, ечемика и ориза.

Възрастното насекомо прилича на оризовата гъгрица – елитрите са тъмно кафяви до черни, с четири червеникави петна. Има и втори чифт (същински) крила, с който бръмбарите могат да летят. Различията са в по-големите размери – от 3,5 до 5 mm, по-грубото точкуване и по-ярко оцветените петна. Най-сигурна е разликата в гениталите на мъжките индивиди. Идентификацията може да се извърши само от високо квалифицирани специалисти.  


Борбата със складовите неприятели е разгледана в отделен файл.


В домашна обстановка борбата се провежда най-вече чрез поддържане на добра хигиена, физико-механични методи и репелентни вещества – навременно почистване; недопускане на заразени продукти и материали; загряване на пряка слънчева светлина, през лятото и изстудяване на отрицателни температури, през зимата; използване на орехова шума, лавандула, нафталин или други репеленти. До химични средства да се прибягва само в краен случай. Използват се готови аерозолни препарати (флакони), за летящи или пълзящи насекоми, продавани в хуманитарните аптеки. С тях се обработват само нехранителните продукти и материали или празните шкафове и помещения като се спазват всички мерки за безопасност.