Търсене в този блог

Горски мишки


Клас Бозайници - Mamalia
Разред Гризачи - Rodentia
Семейство Мишевидни - Muridae


Обикновена горска мишка - Apodemus sylvaticus L.
Разпространена е в Европа. У нас се среща почти навсякъде. Обитава горските площи, откъдето преминава в различни агроценози, главно люцернови посеви.
Гърбът е кафяво-сив, коремът – сиво-белезникав. Понякога на гърдите има жълтеникаво петно. Дължина на тялото е 7-11 cm, на опашката 7-11 cm, на задното стъпало 2-2,3 cm, а на ухото 1,4-2,2 cm,.

 


Обикновената горска мишка е семеяден гризач. Нанася сериозни щети по време на сеитбата на житни култури, царевица, слънчоглед, бостани и др., като изяжда засетите семена. През пролетта се храни със сочна зелена растителност – корени на люцерна, класове на пшеница и др. Изгризва кората на млади овощни и горски фиданки. В менюто му влизат жълъди, лешници, орехи, кестени, семена от други горски видове. През есента и зимата се заселва в селскостопански сгради, сеновали, пчелини, където причинява големи загуби. Вреди предимно в селското стопанство – през летните месеци една мишка изяжда над 600 g семена. Преносител е на различни болести по човека и домашните животни.
В горите гнезди в хралупите на дърветата, а на полето прави ходове в почвата, където на дълбочина 50-70 cm изгражда гнездото си и хранителните камери. В камерите складира значителни количества семена, с които се храни през зимата, тъй като не изпада в зимен сън и е активна през цялата година.
Видът се размножава от края на февруари до октомври. Има 2-3 поколения годишно с по 4-9 малки. Малките започват самостоятелен живот един месец след като се родят, но достигат полова зрялост след 3 месеца.


Жълтогърла горска мишка – Apodemus flavicolis Melch.
Разпространена е в цяла Европа. У нас се среща из цялата страна. Обитава покрайнините на гори и храсталаци, тревни площи с туфи и др. Живее в хралупи на дървета и в ходове в земята. За разлика от обикновената горска мишка, обитава терени с по-висока влажност. 
Гърбът е жълто-кафяв, а коремът сиво-бял. На гърдите има жълто петно. Значително по-едра от обикновената горска мишка. Дължината на тялото е от 9 до 14 cm, на опашката около 10 cm (често пъти по-дълга от тялото), на задното стъпало 2,2 - 2,4 cm, а на ухото 1,6 - 1,8 cm.

 


Жълтогърлата горска мишка е активна през цялата година и води нощен начин на живот. Движи се с характерни подскоци. Храни се с жълъди, семена на горски и овощни видове, лешници, орехи, кестени, със засети семена в разсадниците. Нагризва кората на дърветата в разсадниците. През лятото яде насекоми и други безгръбначни. Складира големи запаси от семена и зърна на житни култури, с които се храни през зимата.
Размножава се 2-4 пъти в годината. Женската ражда 5-7 малки, които след 3 месеца достигат полова зрялост и дават потомство.


Борбата с вредните гризачи е разгледана в отделни файлове

2 коментара:

  1. Отговори
    1. Все съм чел глупости, но толкова големи ми се случва много рядко. Как може неграмотните да ограмотяват??? макар и в БГ, прочетете дори в популярната литература къде живеят и как се хранят горските мишки... Нека не ги виним за "Втората световна война".... те никога не се заселват в "човешките жилища" и не правят запаси от "житни семена"

      Изтриване