G-Дератизация

Дератизацията представлява комплекс от мерки за унищожаване на вредните гризачи.


Основната задача на дератизацията е да се унищожат най-бързо гризачите в даден обект или природно огнище и да не се допуска появата им отново.
Според целите и задачите си дератизацията бива системна и еднократна.
Системната дератизация се нарича още непрекъсната и се прилага целогодишно по определен план. По същество се провежда интегрирана борба, която включва комплексното използване на всички методи – биологичен, механичен, химичен. Извършва се едновременно върху цял обект – населено място, животновъден комплекс, селскостопански двор. Залагането на примамките и броят на гризачите се контролира поне един път в месеца.
Основната цел на тази дератизация е да се постигне трайно освобождаване на цели райони или стопанства от гризачи.
Eднократната дератизация се прилага, когато в дадена среда се установят гризачи. Тя е задължителна при епидемични и епизоотични показатели. В тези случаи се нарича огнищна. Когато се прилага в обекти, при които наличието на гризачи е абсолютно нежелателно се нарича профилакична и включва предпазни и изтребителни мерки. 
Еднократната дератизация се организира във всички помещения на един стопански двор или населено място. Тази дератизация има за цел силно намаляване броя на гризачите. Ако не се вземат мерки за поддържане на ниската численост, в скоро време обектите се заселват отново с гризачи.




СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕРАТИЗАЦИЯ


При избора на метода за употреба на родентицидните препарати винаги трябва да се има предвид, че гризачите притежават висока биологична пластичност. Затова по време на самата дератизация трябва да се водят прецизни наблюдения, чрез които да се правят корекции в методите и средствата за работа.
Стратегията за борба с гризачите включва система от мероприятия, които се извършват във взаимна връзка и последователност:
проучване степента на заселеност;
строително-технически мерки за създаване “плъхонепроницаемост” на обектите;
хигиенни мероприятия;
избор и прилагане на методи за борба;
отчитане на ефективността на борбата;
поддържане на получения ефект;
Стратегията се определя в зависимост от особеностите на обектите, които подлежат на дератизация.




БИОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА СИНАНТРОПНИТЕ ГРИЗАЧИ


Сиво-кафяв плъх - Rattus norvegicus
Яде всичко, което има органичен произход.
Предпочита висококачествена храна, но може да консумира и отпадъци в канализацията;
Притежава силен страх от нова и непозната храна (неофобия). Повече от месец може да отбягва такава храна, поставена на необичайно за него място;
Когато плъхът се престраши и опита от непознатата храна, той изяжда много малко количество от нея (10 % от хранителните си нужди). При заболяване в следващите 16 часа той свързва болките си с новата храна и повече не я докосва. Биологичният феномен “страх от примамки” се проявява главно при акутните отрови, като цинков фосфид;
Сивите плъхове обитават ниските части на сградите (мазета) и дупките в земята около сградите. Макар и рядко, понякога се катерят като черните плъхове по вертикални обекти;
Обитават канализационните системи и плуват много добре. На млад плъх е необходима дупка от 2,5 cm, за да се промъкне;
Плъховете живеят в колонии. Една двойка има годишно потомство от няколко хиляди плъха;
Територията на един мъжки плъх с една или няколко женски и с поколенията е с площ от 10 до 30 m;
Поради своята сила и агресивност сиво-кафявият плъх, е доминиращ вид сред синантропните гризачи. Там, където той се среща, другите видове са в ниска численост.


Черен плъх Rattus rattus
Като по-добър катерач от сивия плъх той обитава горните етажи и таваните. Прави гнезда и по дърветата около къщите;
Не обитава териториите, в които живее сивия плъх, който изяжда неговите малки;
Притежава по-слаба плодовитост от сивия плъх;
Предпочита за храна плодове и зърна. Ако не може да намери се премества на ново място.
Поради хранителните си предпочитания се заселва главно в складове за храни (особено зърнени), пазари, тържища, домове. В някои райони нанася повреди по овощните градини, когато консумира разнообразни плодове, включително и тези с ядки.


Домашна мишка - Mus musculus
Притежава голяма адаптивност. Обитава сградите, но се среща и в земеделските посеви;
На открито се размножава сезонно, а в сградите – целогодишно;
За разлика от плъховете, домашната мишка издържа дълго време без вода, като усвоява вода от храната. Поради това тя се среща по места, в които липсват други синантропни видове;
За разлика от подозрителните плъхове, домашната мишка е много любопитна и няма страх от новата храна. Всяка нощ тя се храни от 20 – 30 различни места, като винаги предпочита новата храна пред старата. Въпреки своите хранителни навици мишката консумира само малко количество от храната (съответно примамките) и развива същото чувство на страх, ако отровата е с бързо действие;
Препоръчва се недокоснатите примамки да се преместват на ново място, за да се възприемат като нова храна;
Колкото храната е по-калорична, толкова по-малко количество се консумира от домашната мишка.




Дератизация в населено място


І. Дератизация на цяло населено място. Провежда се в няколко етапа:
1. Етап на проучване. Включва използването на капани, провеждането на анкети, получаване на сигнали и заявки на гражданите.
2. Етап на повсеместна дератизация. Зареждат се отровни примамки във всички обекти с показания за наличие на гризачи. Особено внимание се обръща на старите и технически амортизирани постройки, бараки, мазета, тавани, складове за хранителни продукти и др. Подходящите препарати и препоръчаните разходни норми са посочени в таблиците за разрешени родентицидни препарати.
3. Етап на поддържане. Включва периодичното подменяне и допълване на примамките в дълговременните отровни точки.
ІІ. Канална дератизация. Периодичната дератизация на каналната мрежа се извършва всяка година – пролет и есен. При необходимост може да се провежда и повече пъти. Третира се с плъхомор, антикоагуланти ІІ-ра генерация,  формулирани в книжни пакетчета или брикети. За унищожаване на плъховете в каналната мрежа и други важни обекти подходящи са пелетите с восъчно или парафиново покритие (Норат п) и особено родентицидните блокчета (Норат Х). Те са твърда примамка с тегло около 100g, приготвени от зърнена примамка, захар, отровен препарат), включени в парафиново покритие. Парафинът възпрепятства плесенясвянето и гранясването на примамките в условията на повишена влажност, а твърдият парафин ги прави по-привлекателни за нагризване от гризачите. Брикетите трябва да имат кукичка за закачване над дъното на каналните шахти. Гризачите намират и консумират блокчетата с голямо желание. Поставени на подходящи места, заселени с гризачи, само след няколко дни по брикетите се виждат следи от острите зъби на плъховете. Брикетите с ясносин цвят на база флокумафен (Сторм), с тъмносин цвят на база бродифакум (Клерат) и др. са подходящи за унищожаване на трите вида синантропни гризачи, разпространени у нас.
ІІІ. Дератизация на сметища. Извършва се периодично на всяко тримесечие. Необходимо е да се използват дератизационни сандъчета, тръби и други укрития, в които да се прикриват родентицидите, тъй като в сметищата се срещат много бозайници и птици. Препоръчва се да се използват антикоагуланти от ІІ-ро поколение. Акутни родентициди се използват само при предепидемиологична и предепизоотична обстановка.
ІV. Дератизация в бита. Дори новите и модерни сгради не са защитени от нашествието на гризачите. Известни са случаи, когато домашни мишки са били регистрирани в най-високите етажи на жилищни блокове (с повече от 20 етажа). При дератизацията в бита най-голямо внимание трябва да се обръща на приземните етажи и сутерените, откъдето гризачите проникват в сградите. Вратите и прозорците трябва да са остъклени или снабдени с гъсти метални мрежи и да се затварят плътно. Целесъобразно е да се използват капани. За унищожаване на мишките, които най-често обитават жилищните сгради в близкото минало се препоръчваше препаратът Роданекс. Той представлява червено оцветени пшеничени зърна, примесени с токсичното вещество кримидин (кастрикс). Смъртта на домашната мишка настъпва за срок от 20 min до няколко часа, в зависимост от изяденото количество. Понякога е достатъчно само едно зърно, за да се достигне до летален ефект. Роданексът е опасен за децата и полезната фауна и е забранен да се използва в детски заведения.
За борба с плъховете се третира с препаратът ракумин. Той е на база куматетралил и под формата на прах. Прилага се само от професионално обучени лица.
Прахът се посипва по обичайните пътища и дупките на гризачите в доза 30 g за всяка дупка. Препаратът полепва по козината на гризачите, които го поглъщат по време на “тоалет” при почистване на лапичките и космената покривка. Количеството на праха се следи и се поддържа чрез добавяне в продължение най-малко на 5 дни.
Когато се прилагат пресни отровни примамки те се приготвят при смесване на 1 част прах и 19 части примамка (царевични, пшенични, овесени зърна). След внимателно размесване готовата примамка се залага в специални за целта дървени или картонени кутии при разход – 150 g/точка. Отровните точки се проверяват ежедневно и при нужда се добавя допълнително количество.
За борба със синантропните гризачи в бита от антикоагулантите ІІ-ра генерация се препоръчват препаратите на база бродифакум (волид, клерат, талон, норат), бромадиолон (контрак и ланират), дифетиалон  (бараки) и отчасти дифенакум (ратак) (вж. в таблицата за препарати).
За да се проведе правилно борбата с гризачите, трябва много добре да се познава тяхната биология и начин на живот. В таблица 20 се посочват някои биологични особености на синантропните гризачи. В таблица 21 се дават някои изисквания от стратегията за борба при провеждане на дератизация в бита.
V. Дератизация в обществени сгради – детски градини, училища, лечебни заведения, хотели, ресторанти, хранителни обекти.
Стратегията и организацията на борбата са както при дератизацията в бита. Трябва да се избягва употребата на акутни родентициди.
VІ. Дератизация на транспортни средства. Влакове, самолети, плавателни съдове, ж.п. гари, пристанища, хангари и др. се обработват с препарати срещу гризачи през цялата година. Използват се всички методи, като в интегрираната борба често се прибягва и до фумигация. Профилактичните дератизации на плавателни съдове в пристанища се извършва съгласно правилника за санитарна защита на границите.


Основни етапи от стратегията за борба със синантропните гризачи
1. Проучване степента на заселеност
Признаците за наличието на гризачи са:
Следи от нагризване на храни и предмети;
Наличие на екскременти и петна от урина;
Наличие на пътеки;
Установяването на гнезда или дупки;
Внезапни заболявания на домашните животни и домашните любимци
2. Подобряване на хигиенното и санитарно-техническото състояние на сградния фонд.
Създаване на “плъхонепроницаемост” на сградите;
Поддържане на добра хигиена в сградата и своевременно отстраняване на отпадъците.
Опитът на западните страни показва, че подобряването на организацията за унищожаване на хранителните отпадъци значително намалява броя на плъховете без употреба на родентициди
3. Залагане на примамки
Примамките се поставят директно в дупките и по пътя на гризачите. Гризачите оставят примамките недокоснати, когато те са поставени в близост до техните постоянни източници на храна;
Примамките се поставят в кутии, тръби и други закрити места, за да се опазят домашните животни и домашните любимци;
Когато се налага използването на бързодействащи родентициди, първо се поставят неотровни примамки, за да свикнат гризачите с новата храна. Едва след това се залагат и примамките с отровно вещество;
При залагане на антикоагуланти се прилага пулсиращата техника. При нея примамките се залагат в същите точки, обикновено още два пъти през интервал от една седмица. Наблюденията показват, че две или три обработки са дъстатъчни за унищожаване на цялата колония.


Препоръки и коментари
При появата на следи от гризачи в един апартамент трябва да се извърши дератизация в цялата сграда;
Измрелите гризачи трябва да се събират и закопават на бесопасно място или да се изгорят;
В бита се води борба главно с домашната мишка. Борбата с мишките е трудна, тъй като те се хранят от многобройни хранителни източници и са сравнително устойчиви към голяма част от родентицидните препарати;
Прилагането на отровни примамки в бита има редица особености.  Сградите се обитават от много хора, включително деца и домашни животни, което налага предприемането на засилени мерки за сигурност при безопасното залагане на примамките;
Борбата в жилищните сгради се води от самите обитатели на сградите или се използват услугите на професионалисти по дератизация. Професионалистите се търсят при масово намножаване и при появата на плъхове в сградите и около тях;
При ограничена численост на гризачите се използват главно физични методи – капани, лепливи уловки, репеленти и устройства, действащи на базата на ултразвук, звукове с висока честота и електромагнитни вълни.




Дератизация на стопански и промишлени обекти


VІІ. Дератизация на складове. Според данни на специализираната литература в складовете вредят около 40 вида гризачи. Тяхното разпространение е свързано със строго определени зоогеографски области. Само синантропните гризачи R. norvegicus, R. rattus и M. musculus са космополити. Някои полски гризачи, като полевка (Microtus arvalis), полска мишка (Apodemus agrarius) и др. също могат да бъдат складови вредители когато не намират обичайната си храна.
Стратегията за борба включва мероприятия, които се провеждат в следната последователност:
1. Проучване на нивото на намножаване. Извършва се преди дератизацията, за да се определят начините за борба. Складовите помещения се оглеждат отвън и отвътре, като се отчитат хигиенното състояние и плъхонепроницаемостта. Особено внимание се отделя на подовете, тръбите и канализацията. Гризачите се катерят много добре, затова се оглеждат стените и таваните. Търсят се дупки, пътечки, екскременти и други следи. Констатираните нарушения в непроницаемостта на сградата и хигиенното състояние се отстраняват преди провеждането на дератизацията.
2. Поддържане на складовите помещения недостъпни за гризачи. Това е важно условие в стратегията за борба с тях. Гризачите проникват в складовете чрез катерене, скачане, прегризване, по канализацията, чрез всякакви отвори в електрическата, телефонната и вентилационната инсталации. Препоръчва се целия склад да бъде с метална обшивка с височина 20 – 30 cm от основата, а пода трябва да бъде бетониран.



 


3. Подобряване на хигиенните мерки:
- съхраняваните продукти трябва да бъдат добре опаковани;
- стелажите трябва да се намират на около 0,5 m от стените;
- складът трябва да е подреден и чист;
- остатъците от храни се почистват в края на всеки работен ден;
- трябва да се поддържа чистота и извън складовите помещения.
4. Избор и прилагане на методите за борба. Дератизацията трябва да доведе до пълното унищожаване на гризачите, тъй като оцелелите бързо се размножават и популацията в кратки срокове възстановява своята плътност. 
Основен метод за борба са химичните средства. Главен проблем в складовете за храни е, че отровните примамки трябва да са по-привлекателни от храните, които се намират в склада. Необходимо е да се подбере примамка, която да бъде по-привличаща от хранителните продукти в склада. Тя трябва да се заложи така, че да не бъде опасна за нецелевите  животни. По тази причина примамките се поставят в дератизационни сандъчета. Привлекателността се увеличава чрез прибавяне в примамките на мазнини, захар и аромати. При използването на остри родентициди, като цинков сулфид трябва да се има предвид, че се изисква гризачите да погълнат сравнително големи количества за кратко време. Ако не се приеме смъртоносната доза, може да се развие страх от примамката и страх от мястото, където тя е поставена. В резултат на това е малко вероятно да се постигне желания ефект и да се унищожат напълно гризачите в обекта. Освен това високата токсичност на акутните родентициди за човека и риска, свързан с употребата им ги прави не особено подходящи за приложение в складовете.
В повечето случаи добри резултати се получават при използването на антикоагулантни родентициди. Гризачите могат да консумират примамките в продължение на няколко дни, без да развиват страх от тях. Това важи за по-ниско токсичните препарати от първо поколение, при които са необходими няколко хранения, за да се постигне летален ефект.
По-токсичните антикоагуланти от второ поколение довеждат до смъртоносен ефект дори след еднократен прием, който може да е само част от изяденото количество храна през деня. Но и при тяхното приложение е малка вероятността всички индивиди от популацията да изядат необходимото количество примамка, за да се постигне търсеният 100 %-ов ефект. Това налага добавянето на нови примамки докато се установи, че няма вече консумация и признаци за активност на гризачите.
Капаните могат да отстраняват отделни индивиди, но не могат да унищожат цялата популация. Те се прилагат като допълнителен метод в случаите, когато родентицидните препарати са опасни за човека и селскостопанските животни.
Фумигацията е ефективен метод, който може да се прилага само от обучен персонал при стриктно спазване на изискванията за безопасност.
5. Отчитане на ефективността на борбата с гризачите. Включва анализ на набелязаните мерки и изразходваните средства и преценка на пропуските, с оглед отстраняването им в следващите дератизации.
6. Поддържане на ефективността от борбата. Трябва  да се подчертае, че борбата с гризачите изисква определена стратегия и постоянни усилия, а не еднократни и кампанийни действия. С оглед на това в складовете се провежда ежегоден непрекъснат мониторинг за наличието на гризачи. При появата им се предприемат необходимите мерки.


VІІІ. Дератизация на хладилници. Борбата с гризачите в хладилници, в които се съхраняват големи количества хранителни продукти е сложна и специфична. За правилното й провеждане трябва добре да се познават биологията и екологията на гризачите, които живеят при тези необичайни условия. Наблюденията показват, че мишките се вкарват в камерите заедно с продуктите, затворени в сандъци. В такава стоки, особено в сандъците с птици и яйца дори при ниски температури съществуват подходящи условия за живот и размножаване. Студът и наличието на голямо количество висококалорична храна определя начина на живот на мишките, при който те не излизат от касите. Това силно затруднява борбата с тях, тъй като е невъзможно прилагането на капани и отровни примамки.
Ежедневното пребиваване на плъховете в хладилниците се отразява и на тяхната морфология – средната дължина на опашките, ушите и стъпалата е значително по-малка, отколкото при плъховете, обитаващи жилищни сгради. Наблюденията показват, че при температура –15оС плъховете не могат да живеят и да гнездят в самите камери. Затова те прихождат в камерите само да се хранят, а се заселват в други части на зданието. Това обяснява и наличието на много гнезда в термоизолацията на камерите, в коридорите под тях, в таванските помещения над тях, в земните насипи и бетонните пояси на камерите и в терена около зданието. При липса на отвори в камерите плъховете се придвижват по охладителните системи.
При провеждането на дератизация в хладилниците трябва да се има предвид, че плъховете не обитават стационарно камерите, а се заселват в непосредствена близост до хладилните сгради, докато домашните мишки обитават непосредствено хладилните камери, където се внасят заедно със стоките. При тези условия основна задача в борбата с гризачите е провеждането на профилактична дейност, с която се създават условия за непроницаемост и се поддържа в образцов ред санитарното състояние на камерите и територията.
Препоръчва се дератизацията в хладилниците да се извършва чрез фумигация с СО2, който не поврежда хранителните продукти.
Някои специалисти съобщават за доброто репелентно действие на NaOH. Те смесват глина с 3 – 5% NaOH, която поставят около дупките на гризачите. Твърди се, че в първите дни плъховете се появяват в хладилника, но след това изчезват за около 6 месеца. Ефектът се обяснява с дразнещото действие на NaOH върху кожата на плъховете.


ІХ. Дератизация в мини и галерии. Като синатропни видове, гризачите следват хората и в такива места за човешка дейност, като мини, галерии на Гражданската отбрана или язовирните стени и други подобни. В тях те търсят остатъци от хранителни продукти. При спешна дератизация се използват главно остри родентициди. Най-добри резултати се получават при използването на специални формулации от антикоагуланти с восъчно или парафиново покритие против мухлясване във влажна среда. Шахтите се обработват от по двама дератизатори, които могат да обработват над 6 km подземни комуникации за един ден.




Дератизация в селското стопанство


Х. Дератизация на стопански двор. Борбата срещу гризачите в селските къщи и дворове е трудна, поради наличието в тях на разнообразни убежища и изобилието от хранителни продукти през всички годишни сезони. Отглеждането на домашни животни и птици обуславя наличието на много хранителни продукти (зърна, фуражни смески), складирани или разпилени в складовите помещения. Проблемът се усложнява и от сезонните хранителни миграции на полусинантропните гризачи (горски мишки, полевки, сънливци), които проникват в селските домакинства от намиращите се в близост до тях полски и горски насаждения.
Профилактичните мерки се спазват по-трудно, поради наличието на повече тревна и храстова растителност и струпването на сухи стебла и листна маса след прибиране на реколтата. Препоръчва се царевичните кочани, тиквите, пиперът и други продукти да се съхраняват на стелажи и в добре изградени хамбари с циментов под. За селското домакинство са задължителни пролетното и есенното основно почистване на стопанския двор и жилището, своевременното ремонтиране на обора, птичарника, свинарника и склада за фураж. Активната профилактика изисква всяко домакинство да разполага с добре поддържани и здрави капани, които да се използват при необходимост. Лесно се приготвят привлекателни примамки от сланина, кашкавал, пържени хлебни кубчета и др. Ефективна примамка е фитил за газена лампа, изпържен в олио и лук. С успех се използват и примамки от парчета ябълки, фъстъци, тиквени семки и други подобни. Колкото по-разнообразни и пресни са примамките, толкова по-голяма е вероятността да се уловят гризачите в капаните. Уловените гризачи не трябва да се дават на котките и кучетата, а трябва да се изгарят или заравят в почвата, на дълбочина най-малко 0,5 m, за да не се разнасят от тях болестотворни микроорганизми, ектопаразити (бълхи) и хелминти.
За да се попречи на есенната миграция на гризачите от полето към селските дворове, която започва след жътва се извършва бариерна дератизация с капани или постоянни отровни точки. Използват се разнообразни родентициди, закупени от специализираните аптеки – Роданекс, Ланитокс, Плъхомор, Мишемор, Клерат, Сторм и др. Важно изискване е препаратите да са сухи, пресни и да бъдат залагани в подходящи  укрития.


ХІ. Дератизация на животновъдни ферми. В зависимост от вида и числеността на гризачите трябва да се избират подходящи препарати. Срещу сивия плъх (R. norvegicus) се препоръчват антикоагуланти от І-ва и ІІ-ра генерация, а в обекти, заселени с черен плъх (R. rattus), домашна мишка (M. musculus) и хемисинантропни видове се препоръчват акутни родентициди. Във влажни места се употребяват специални формулации на родентицидите – дератизационни брикети, в които антикоагулантното вещество и атрактантите са включени в твърд парафин, за да не плесенясват.
Животновъдните ферми са най-привлекателните места за вредните гризачи, особено за сивия плъх. В тях вредите от плъховете и мишките са огромни:
- изяждат и замърсяват с екскременти, урина и болестотворни микроби значителни количества хранителни продукти ш фуражи;
- повреждат кабели, тръби, инсталации и създават предпоставка за пожари;
- безпокоят домашните животни, нападат и убиват пилета, зайчета и др.;
- пренасят опасни болести по хората и животните и им причиняват рани от ухапвания.
За да бъде дератизацията на фермата успешна, стратегията на работа трябва да включва следните мероприятия:
Проучване на степента на заселеност. Сивият плъх прави гнездата си в основата на сградите или покрай открити канали, купчини пръст, тор и други отпадъци. След проучването на терена около фермата се прави оглед и вътре в сградата за откриване на дупките на гризачите и пътеките, по които те се движат. Броят на плъховете се определя приблизително, като за всяка дупка се приемат минимум по 5 плъха.
Провеждане на дератизацията. Започва се от терена около фермата, като във всяка дупка се поставя с лопатка необходимото количество родентицид (средно 100 – 200 g), а на подходящи закрити места в основата на сградите, под стрехите и другаде – по 500  g до 1 kg, в зависимост от родентицидния препарат. Вътре във фермата примамките се залагат в подходящи и недостъпни за животните места (фуражни складове, коридори, первази на прозорци и др.). Поставят се в дупките и по пътеките на движение на гризачите. На 3-я, 7-я и 10-я ден след дератизацията се прави проверка и там, където примамката е изядена се поставя нова. Плъховете измират след 3-я до 10-я ден и по-късно. Труповете на гризачите се изгарят. Ако добавената нова примамка остава неизядена, това е знак, че дератизацията е успешна. След унищожаването на плъховете се препоръчва фермата да се почисти основно. Терена около сградата трябва да се подравни, за да се открият евентуално други гнезда. Всички дупки в основата на сградата (отвън и отвътре) трябва да се запълнят.
Поддържане на получения ефект. За да се избегне повторното заселване на фермата се препоръчва на отделни места да се поддържат постоянни “отровни точки” с родентициди, които да се подменят на всеки 3 до 6 месеца.
1. Дератизация на птицевъдни ферми. В освободените от птици помещения дератизацията се извършва с остри родентициди. Дератизацията в присъствието на птиците се извършва с антикоагуланти или с пириминил  (Вакор). Примамките се поставят веднъж в денонощието и то вечер, когато птиците са нахранени и се намират на кацалките. На сутринта преди хранене на птиците останалите неизядени примамки се прибират. За пълното унищожаване на гризачите примамките се поставят в продължение на 7-10 денонощия. Примамките се залагат на недостъпни за птиците места – под кафезите, под мрежите за фекалии, под хранилките, в дератизационни сандъчета в близост до бункерите за фураж и в междинните помещения за събиране на яйца или за складиране на продукцията. Поддържат се постоянни отровни точки на недостъпни за птиците места. Обработва се и каналната мрежа с парафинови блокчета (5 – 10 броя на 100 m2). Добър ефект дават водните примамки.
2. Дератизация на свинарници. Преди провеждане на дератизацията, територията около свинарниците се почиства основно. Каналите и улеите за отточните води се почистват и промиват с много вода, а шахтите се заливат с креолин или хлорна вар. Торът и всички отпадъци се извозват. Няколко дни преди залагане на отровните примамки не се оставят никакви храни в хранилките, като коритата се измиват.
При извършване на дератизацията на свинарници се препоръчва животните да се извеждат от помещенията или да се освободят 2 – 3 бокса от свинете, в които не могат да влизат малките прасенца. В освободените помещения се препоръчва употребата на бързодействащи родентициди. Дератизационните сандъчета се поставят вечер и сутрин се прибират. Това продължава, докато отровната примамка в сандъчетата вече не се изяжда. При използване на 5 % цинков фосфид, като добавки към обикновената храна на свинете обектите според някои автори се освобождават от гризачи за 2-3 години. Първите измрели плъхове започват да се намират след 15 – 20 min от първото залагане на примамките.
Добри резултати се получават и при използване на 0,8 % крисид в примамка от счукан или смлян ечемик и 2,5 % растително масло. Примамките се нареждат в специални корита, които се поставят през нощта в проходите на свинарниците. На сутринта коритата се прибират и неизядените примамки се изгарят.
При използването на остри родентициди особено внимание се отделя на събирането на труповете – гризачите измират в радиус 30 – 50 m от местата на заложените примамки.
Ако няма възможност за освобождаване на помещенията с животни по-безопасно е да се прилагат антикоагуланти от І-ва и ІІ-ра генерация или акутни препарати, които са безопасни за свинете – Пириминил  (Вакор), Сцилирозид и др. Примамките се залагат на недостъпни за свинете места – по пътеките между помещенията или в изпразнени боксове. Вземат се мерки свинете да се хранят добре, особено вечер, а вратите на боксовете да се затварят добре с допълнителни приспособления за сигурност. По време на дератизацията се въвежда постоянно дежурство. Освен залагането на примамки в дератизационни сандъчета по пода специално за черния плъх в близост до тавана се прикрепват сандъчета – към подпорни греди, разкриват се покривни конструкции и т.н. Особено внимание се обръща и на каналната мрежа, където се поставят парафинови блокчета (по 5 – 10 бр./100 m2). Срещу черния плъх парафиновите блокчета се залагат и под покривните пространства.
Дератизацията приключва с основно механично почистване и измиване на третираните помещения.
Едновременно със залагането  на примамките в помещенията се обработват и дупките на плъховете около територията на свинарника. Това се извършва с родентициди или чрез фумигация със SO2, CO2 (отработени газове от четиритактов двигател) хлорпикрин и калцид при температура на въздуха не по-ниска от 15о С. Калцидът се поставя в обикновен буркан и с лъжичка се отмерват по 3 – 4 g, които се сипват в дупката, която след това се затваря с малко сено или слама и се покрива с лопата пръст. Обработките с хлорпикрин се извършват, като 0,5 до 1 g вата или памук се натапят в хлорпикрин, който е поставен в сух стъклен буркан с винт. Ватата или памукът се поставят с помощта на тънка пръчка в дупките на дълбочина около 20 cm. След това дупката се зарива по описания по-горе начин.
3. Дератизация на овчарници, краварници и конюшни. Акутните родентициди се използват рядко, съобразно общите указания за дератизация на животновъдни ферми. Обикновено се прилагат антикоагуланти и се поддържат постоянни отровни точки. Във фермите, които прилагат пасищно  отглеждане (летни кошари и обори) може да се употребяват бързодействащи препарати веднага след извеждането на животните, докато гризачите не са напуснали помещението. С добър успех може да се прилагат водните примамки (вода, разредено мляко) поради употребата на сух, груб фураж.
4. Дератизация на битови помещения във фермите. Вземат се мерки помещенията на администрацията и стаите на животновъдите да бъдат непроницаеми за гризачите. При дератизационни мероприятия хранителните продукти се съхраняват в недостъпни за гризачите места (шкафове, хладилници). Срещу мишките, които са обичайните обитатели в тези помещения се третира с антикоагуланти или безопасни за човека акутни средства – Пириминил, Сцилирозид. Плъховете се унищожават с антикоагуланти.




Полева дератизация


ХІІ. Дератизация на природни огнища. Провежда се при внезапно нарастване на числеността на гризачите в даден район или най-често по епидемични и епизоотични показания. Изтребителните мероприятия са насочени към екзантропните видове – обикновена горска мишка (Apodemus sylvaticus), жълтогърла горска мишка (Apodemus flavicollis), ръждива горска полевка (Clethrionomys glareolus), обикновена сива полевка (Microtus arvalis), воден плъх (Arvicola terrestris), ондатра (Ondatra zibethicus) и др.
Най-подходящи сезони за провеждането на полева дератизация са ранната пролет (март-април) и късната есен (ноември-декември), след прибиране на селскостопанската вегетативна растителна маса, преди снежната покривка да прикрие дупките на гризачите. През другите сезони в случаите , когато се налага спешна дератизация по епидемични и епизоотични показания трябва предварително да се окоси тревната растителност, за да се разкрият дупките и другите укрития на гризачите.
Дератизаторите се нареждат в редица на разстояние 5-10 m един от друг (санитарно гребло) и всеки от тях обработва с препарат своя участък (полоса) по дължината на терена. За гористи райони разстоянията между дератизаторите е по-малко (5-6 m), а за открити площи с добра видимост (ливади, поляни, ниви) може да бъде по-голямо. Препаратите се носят с кофа и се залагат с лъжица в дупките на гризачите (средно по 1-2 супени лъжици), в хралупите на дърветата, под дънери, камъни, в основата на храстите. Подбират се недостъпни за полезните птици места. Примамките се прикриват с чимове, трева, клони и други подходящи средства.

  
 


Около купи слама, сено и складиран дървен материал се поставят дълговременни отровни точки в дератизационни сандъчета и други подобни укрития, разположени през 10-15 m помежду си. Препоръчва се отровните примамки да се поставят в парчета тръби с диаметър около 10 cm и периодично да се допълват и сменят с пресни. Добре е тръбите да се поставят по сухи места, за да не се разваля бързо примамката. Тръбите често се заравят от едната страна в земята, в основата на храсти и в наклонени терени край реки и канали, а отворът от другата страна е открит за поставяне на препаратите. Дозата за острите родентициди, използвани в примамки, е 50-100 g (Цинков Фосфид, Сцилирозид, Роданекс и др. – да не се забравя, че те официално са излезли от употреба) и 20-30 g за антикоагулантите (Клерат, Ланитокс и др.). Тръбите старателно се маскират с трева, клони, листа и др.
Приблизителните разходни норми при полевата дератизация е 300 g до 2 kg/ha отровни примамки или до 2 kg прахообразни родентициди, включени в подходящи формулации.
При пролетната дератизация се цели унищожаването на родителските двойки (продуценти), за да се предотврати появата на многочленни потомства.
За полева дератизация се препоръчват разнообразни примамки: зърнени (овесени, пшеничени), овесени ядки, семена (от пипер, тиква, слънчоглед), шрот и царевична ярма. Добре е растителните семена предварително да се третират с 5-6 % слънчогледово масло за по-добро прилепване на родентицидния препарат и като атрактант за гризачите. Препоръчва се в биотопите, където преобладават водни плъхове и полевки да се използват прясно окосена люцерна, резенчета от ябълки, моркови, картофи, цвекло и други, смесени с родентициди. Днес при полева дератизация най-често се използват родентицидни парафинови блокчета и пелети с парафиново или восъчно покритие против мухлясване във влажна среда.
Дератизационното огнище се сигнализира с флагчета, ленти и предупредителни табели. Местното население се информира с листовки, съобщения по регионалното радио и други, за да се предотвратят случайни отравяния.
Активната профилактика и изтребителната дейност на временни постройки, бараки, къмпинги, лагери и др. в района на природното огнище се извършват след окосяване на високите треви. Залагат се дълговременни отровни точки с остри родентициди или антикоагуланти, съгласно указанията за борба с гризачите в детски и ученически лагери и почивни станции.


ХІІІ. Дератизацията на детски, ученически и бригадирски лагери, къмпинги и почивни станции. 
Дератизацията на такива обекти изисква добре да се познават биологичните особености на екзантропните, хемисинантропните и синантропните гризачи, които се срещат в тези обекти. Санаториумите, почивните станции, къмпингите и лагерите за труд и почивка обикновено се намират в разнообразни природни биотопи край морето, различни сладководни водоеми, в планината и гората, край овощни и зеленчукови градини, горски разсадници и др. В тези места гризачите намират отлични условия за изхранване, размножаване и разселване. В повечето случаи битовите и санитарно-хигиенните условия в тези обекти не са на ниво. Тоалетните са неканализирани, външни, случва се да няма достатъчно вода.
Прогнозата кога ще се появят масово гризачи, през кой сезон, в кой район е задължение на органите за растителна защита и на агрохимичните центрове. Борбата срещу дивите гризачи извън населените места е задача не само на регионалните растително-защитни органи, но и на здравните служби на ХЕИ, особено в регионите, където има природно-огнищни заболявания на лептоспироза, бруцелоза, салмонелоза, Ку треска, хеморагична треска с бъбречен синдром и др. Лекарите епидемиолози от ХЕИ анкетират задължително всички случаи на такива заболявания. Те познават особеностите на такива райони и само с тяхно разрешение се разкриват бригадирски и почивни бази. Не се разрешава разкриването на обекти за труд и почивка в местности с природни огнища на зараза, в които през последните 4-5 години е имало случаи на заболявания, поради контакти с кърлежи, гризачи и др. Разкриването на нови лагери и къмпинги се разрешава след като местностите са оздравени, в тях няма случаи на зоонози и гризачите са с ниска плътност. Преди възстановяване на дейността на лагерите се извършва профилактична дератизация на региона в радиус 0,5 – 1 km от центъра и постоянно се поддържа бариерна дератизация с препарати.
Понякога в хижите, къмпингите и почивните бази сред природата се заселват сънливци (голям, горски и лешников сънливец). Смята се, че те са резервоари на хеморагичния нефрозо-нефрит в горски и планински биотопи, поради което тяхното присъствие е нежелателно в сградите, които хората обитават. Сънливците спят около 7-8 месеца през годината в подходящи убежища на таваните или в хралупите на дърветата. Улавят се с капани или се унищожават, според някои автори, с плодови и конфитюрени примамки с родентицид. Уловените или отровени животни се събират с гумени ръкавици и се изгарят.
Профилактичните мерки, които се предприемат в лагерите, къмпингите и другите обекти се подразделят на санитарно-хигиенни, битови, строително-технически, агротехнически и образователни (Приложение 6). Активната профилактика срещу гризачите включва и интегрирани изтребителни действия с използването на химични препарати, механически средства и защитни мерки на биологичните регулатори на числеността на гризачите. Полезните птици и влечуги трябва да се познават и да се пазят – сова, кукумявка, бухал, сврачка, мишелов, смок-мишкар и др.




БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ПРИЛАГАНЕ НА ДЕРАТИЗАЦИОННИТЕ СРЕДСТВА


Работата с дератизационните средства е свързана със спазването на определени мерки за безопасност (Приложение 7). 
Химичните средства за дератизация са силно отровни за топлокръвните животни и хората. При работа с тях задължително трябва да се спазват няколко основни изисквания:
Работата с дератизационните средства трябва да се извършва само от обучени лица – дератизатори. Те трябва да имат необходимите познания относно:
Използваните дератизационни препарати (търговско наименование, фирма производител, активно вещество, механизъм на действие, разходни норми и т.н.);
Екотоксикологията и поведението на ратицидните средства в околната среда;
Начините за безопасно залагане на дератизационните препарати, с оглед опазване на живота и здравето на селскостопанските животни, домашните любимци, дивите животни и хората. 
Стриктно да се спазват  изискванията за хигиена на труда и правила за техническа безопасност. Тук влизат проблемите с:
Транспортиране на дератизационните средства;
Съхранението им;
Личните защитни средства;
Правила за работа и т.н.
Да се използват мерките за оказване на първа помощ при отравяне с дератизационни препарати (акутни и антикоагуланти) 




УКАЗАНИЯ ЗА ПЛАНИРАНЕ, ПРОВЕЖДАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА ЕФЕКТА ОТ ДЕРАТИЗАЦИОННИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ В ЖИВОТНОВЪДНИ ФЕРМИ И СЕЛСКОСТОПАНСКИ ОБЕКТИ


Дератизацията на селскостопанските обекти и животновъдни ферми се извършва целогодишно с 2 пикови момента – зимно-пролетен (януари-март) и есенен (октомври-ноември), като между тях в обектите се поддържат постоянни отровни точки. При необходимост и по епизоотични показатели в отделни обекти се провеждат и еднократни обработки.
Обема на работа се определя от общата площ, която подлежи на дератизация. Към нея спадат площта на всички стопански постройки, площите на каналната мрежа и тавана (покривните конструкции при заселване с черен плъх) и се добавя около   15-20 % от прилежащата към сградите външна територия. При животновъдните комплекси се добавя и терен с радиус 3 km.
Количеството на необходимите дератизационни препарати се определя за       1 dka (100 m2) в зависимост от вида на обекта, неговото санитарно-хигиенно състояние, според видовия състав на гризачите, професионалната квалификация на кадрите и т.н. Приема се, че акутните родентициди (цинков фосфид, пириминил, сцилирозид и др.) се прилагат при разходна норма 500 g до 1,5 kg/1000 m2, а антикоагулантните родентициди от І-ва и ІІ-ра генерация са с годишна разходна норма от 2 – 5 kg/1000 m2. за всяко от посочените количества се прибавя резерв от 15-20 % препарат.
Видът на дератизационните препарати се определя съобразно особеностите на обекта. Условията на работа определят методите на дератизация и формулациите на родентицидните средства – прясно приготвени примамки или готови препарати: пелети, парафинови брикети, прахове за наръсване и разтворими препарати за водни примамки.
Методиката на работа трудно може да  определи съотношението между родентицидите с остро и кумулативно действие. Обикновено се започва с бързодействащо дератизационно средство, след което се продължава с поддържащо действие на бавнодействащи антикоагулантни препарати, под формата на постоянни отровни точки. Трябва да се има предвид, че за да бъде успешна дератизацията, методите на работа подлежат на постоянни корекции, поради голямата биологична пластичност на гризачите.
Едновлеменно с планирането на родентицидните препарати се предвиждат средства за закупуване на спомагателни средства и материали – дератизационни уреди и сандъчета, помощни материали, работно облекло, гориво, фонд ТРЗ, осигуровки, допълнително заплащане за ІІ-ра категория труд, безплатна храна, безплатно мляко и газирани напитки за работа с токсични препарати и др. В ценообразуването трябва да се планират средства, които отчитат прекия и косвения икономически ефект, както и ветеринарно-здравната полза от провежданите дератизационни обработки.
Ефектът от дератизационната дейност се отчита двукратно. Първата проверка се извършва след 5-10 дни от последното залагане на препаратите. Вземат се предвид различни показатели като: 
следи от жизнената дейност;
брой на населените дупки;
количество на изядената неотровна примамка; 
брой уловени гризачи (залагат се капани по 1 на 30 m2).
При сравняване на данните преди и след дератизацията може да се определи процента на ефективността по формулата:


% E =  


където А е показателят преди третирането
             В е показателят след третирането


Пример: Преди дератизацията са установени 50 населени дупки, от които само 2 са останали обитаеми след приключване на обработките. Тогава


% E =   =   = 96 %


За отчитане на ефективността от дератизацията освен математическата обработка на данните, важно значение има и показателя, с който се означава и промяната в количеството на изядената неотровна храна (примамка). Този показател е важен, защото се основава на хранителната реакция на гризача при залагане на качествена и привлекателна храна. Трябва да се отчитат и други следи от жизнената дейност на гризачите – екскременти, следи от придвижване, нагризвани предмети и др., които не подлежат на числено съпоставяне.
Повторната проверка се прави между 2-я и 3-я месец, за да се отчете колко от гризачите са останали живи и са дали поколение. Този срок се определя от факта, че черния плъх достига полова зрялост на 2 месеца, а сивия на 3 месеца. Уловените или убитите гризачи задължително се аутопсират, за да се установи дали женските индивиди са бременни. Броят на евентуалните ембриони е показател за това дали популацията е в активна фаза на размножаване.
Между двете проверки се вземат допълнителни ветеринарно-хигиенни мерки, с които се цели да се закрепят постигнатите резултати. Мерките целят да не се създават условия останалите живи гризачи да дадат поколение. С оглед на това се поддържат постоянни отровни точки с антикоагулантни средства, хигиенизира се района, извършва се ремонт в помещенията, складовете и съоръженията за фураж и т.н.




УКАЗАНИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ЕФЕКТИВНОСТТА НА ДЕРАТИЗАЦИОННИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ В НАСЕЛЕНИ МЕСТА И ПРИРОДНИ БИОТОПИ


Контролът на ефективността се извършва от подготвени специалисти. Прилагат се различни методи.
Методи. Основен показател за ефективността се счита процентът (%) на освободените от гризачи обекти. За “свободни” се считат тези обекти, при които в нито едно от помещенията не са открити следи от гризачи по 3 от прилаганите обективни метода и се изразява в процент спрямо общия брой проверени обекти.
За определяне заселеността с гризачи в обектите се използват следните методи:
1. Анкетно-визуален (вкл. Биологични индикатори)
2. Капанен
3. Следови (по напрашени площадки)
4. Проверочни точки с неотровни примамки
5. Сигнален метод (по заявки, писма и раздаване на препарати).
В каналната мрежа наличието и плътността на популациите на гризачите се установява по метода на проверочните точки. При него се поставят пакетчета суха примамка по 50 g в минимум 50 канални шахти за населено място до 500 хил. жители.
Контрол. Включва определен обем от работа и се извършва в конкретни срокове.
1. Текущ контрол. Провежда се в договорираните за обработка обекти. Извършва се минимум 1 път месечно или  15-20 дни след обработките в най-малко 10-15 обекта (от ръководни специалисти) и минимум 50 обекта месечно (от редови специалисти).
2. Тримесечен контрол. В края на всяко тримесечие се контролират проблемните обекти, които са останали заселени с гризачи въпреки проведените дератизационни мероприятия. Извършва се лично от ръководните специалисти, които дават нови конкретни указания за третиране на обектите.
3. Годишен контрол. Провежда се в края на годината (октомври-декември) в 2 града и минимум 3 села. Обследват се най-малко 1-2 % от общия брой на договорираните обекти.
В селата на принципа на случайния подбор се обследват 50 къщи (домакинства) и всички хранителни обекти.
В градове до 100 хил. жители се обследват 50 жилищни сгради (домакинства) и в градовете до 500 хил. жители – от 50 до 80 жилища (домакинства). Площта на жилищните домове се приема условно за 100 m2.
Регистрация. Данните от контрола се регистрират в работни журнали и анкетни карти или досиета (картотеки), които се съхраняват в договорираните обекти.
Годишният (краен) контрол се отчита в таблици и данните се въвеждат в компютър за по-нататъшна информационна обработка.
Критерии за отчитане на ефективността. В зависимост от вида на контролната дейност се използват различни критерии:
1. Изпитването на нов дератизационен препарат се извършва на 3 етапа:
І етап – залагане на определено количество неотровни хранителни примамки или капани с експозиция на обекта 7 денонощия;
ІІ етап – залагане на дератизационен препарат при определена експозиция;
ІІІ етап – залагане, както при І-ви етап, на същите количества неотровна примамка или капани за 7 денонощия.
При акутните родентициди интервалът между ІІ-ри и ІІІ-ти етап е 7 дни, а при обследване на родентициди с антикоагулантно действие интервалът е 10 дни.
За показател при отчитане на капанния метод се използва броя на уловените гризачи на 100 капанонощи. Задължително условие е броят на капанонощите, видът на хранителната примамка в капаните и местата на залагането да бъдат еднакви през І-ви и ІІІ-ти етап.
2. Отчитане на ефективност в договорираните обекти. Ефективност под 90 % се приема за незадоволителна.
Когато в обекта не е постигната плъхонепроницаемост съгласно направените от специалистите през последните 6 месеца препоръки, критерият за ефективност не е задължителен. За целта при договаряне на нов обект за годишна защитна от гризачи той се регистрира, като в санитарния журнал още в началото на договора се вписват необходимите профилактични мерки (строително-технически, хигиенни) за създаване на плъхонепроницаемост.
Ефективността се изчислява по известната вече формула:


% E =  


А – изяденото количество неотровна примамка в І-ви етап
Б – изяденото количество неотровна примамка в ІІІ-ти етап


Ако проверката е извършена по капанен метод, показателите А и В са съответно броя уловени гризачи (100 капанонощи).
При текущия контрол ефективността може да се определи за полугодие по капанен метод или проверочни неотровни примамки. Изчислява се в процент разликата на обектите, заселени с гризачи в началото и в края на периода.
Ако биотопите са заселени с полевки, които живеят в колонии се отчита броя на обитаваните дупки върху единица площ.
Намаляването на броя и процента на обитаваните дупки след третиранията е показател за ефективността на полевата дератизация.

Органично торене

Органичното торене като фактор за запазване и повишаване на почвеното плодородие.


Към групата на органичните торове се отнасят оборския тор, торовата течност, птичия тор,  торфа, компостите, сидератите (зеленото торене), хуминови препарати и биохумус. 


1. Оборският тор е най-важният и разпространен органичен тор. Получава се в две разновиднисти: сламест оборски тор и течен тор – при безпостелъчно отглеждане на животни.
Сламестият оборски тор представлява груба органична материя, състояща се от твърдите изпражнения и урината на животните и постелята. Видът и качеството на сламестия оборски тор зависят от състава и съотношението на тези три компонента. Значение има възрастта на животните, начина на тяхното използване, количеството и състава на фуражите, използвани за храна на животните. От фуражите в оборския тор преминава 40 % от органичното вещество, 50 % от азота, 80 % от фосфора и 95 % от калия. Освен това, значение има начина на обработка и съхраняване.
За постеля се използва най-често слама. Освен че осигурява меко и удобно легло сламата увеличава количеството на оборския тор, подобрява качеството му и намалява загубите на азот. Тя служи за задържане на торовата течност. Адсорбиращата й способност се увеличава когато е нарязана на 10-15 cm. 100 kg слама  от житни култури може да адсорбира около 250 l торова течност.
Азотът в оборския тор е представен под формата на белтъчини, амиди, аминокиселини, карбамид, хипурова и пикочна киселина. Фосфорът – като фитин, лецитин, нуклеинови киселини и неорганични фосфати. Калият – под формата на свободни, адсорбирани и комплексно свързани катиони. В оборския тор се  съдържат и други елементи като желязо, алуминий, калций, магнезий, сяра и др.


За да се усвояват хранителните вещества от оборския тор е необходимо минерализиране на органичните съединения, което се извършва от микроорганизми, съдържащи се в оборския тор. Процесите на ферментация засягат карбамида:
                           уреаза
СО (NH2)2 + 2H2O = (NH4)2CO3 a NH3 + CO2 +H2O
                     уробактерии


Пикочна киселина  и  хипурова киселина се разлагат с отделяне на NH3, което води до загуби на азот.


Сложните белтъци – аминокиселините се подлагат на окислително, хидролитно и редукционно дезаминиране, при което се стига до отделяне на органични киселини, Н2О, СО2 и NH3. Една част от амоняка се разтваря в торовата течност, друга част се използа от микроорганизмите, трета част излита като газообразен амоняк, четвърта част участва в синтеза на органични съединения в почвата.
Промени претърпяват и безазотните съединения: целулозата  – при аеробни условия  се разлага до  СО2 и Н2О, а  при анаеробни условия – до СН4 и СО2 (метанова ферментация).
Двата процеса протичат взаимно. В долните слоеве протичат анаеробни процеси с отделяне на СО2 и СН4, а в повърхностните – аеробни процеси. При изсъхване на оборския тор въздухът прониква по-дълбоко и зоната на аеробния процес се увеличава. Обратно, при дъжд анаеробния процес се издига нагоре. Аеробното разлагане протича по-бързо. Отделя се значителна топлина, Това свойство се използва в парниците, където оборския тор играе ролята на биотопливо.
Следователно процесите на разлагане на оборския тор водят до образуване на много газове и загуби на сухо вещество.
Органичните фосфатни съединения (фитин, лецитин, нуклеинови киселини) не се разтварят във вода, поради което няма опасност от измиване. В  процеса на ферментация преминават в неорганична форма като соли на фосфорната киселина с различна степен на усвоимост. Калият преминава в лесноразтворими съединения и подлежи на големи загуби при преминаване на вода през масата на оборския тор.
При разлагането на оборския тор се образуват значителни количества СО2, Н2О, СН4 т.е. газове и вода. Оборският тор губи значителна част от сухото си вещество.
Средноразложен оборски тор съдържа 25 % сухо вещество, 0,5 % азот, 0,25 % фосфор и 0,6 % калий.
В зависимост от интензивността на разлагането се наблюдават 4 степени на разлагане на оборския тор:
а) пресен оборски тор – сламата е запазила жълтия си цвят и при издърпване не се къса; съотношението C:N > 25. Не е подходящ за торене, поради високото съотношение на C:N и възможността от микробиологична фиксация на азот;
б) полуразложен оборски тор –има тъмнокафяв цвят; сламата се различава, но е загубила жълтия си цвят; съотношението C:N е около 25; подходящ за торене;
в) разложен оборски тор –черна мажеща се маса; съотношение C:N = 20 – намира приложение повече в зеленчукопроизводството;
г) прегорял (парникова почва) – представлява землеста маса; съотношение C:N < 20 – подходящ за приготвяне на торови саксиики и за отглеждане на разсад.


Със съхраняването на оборския тор се цели:
а) да се намали съотношението C:N, C:P;
б) да се доведат в достъпна форма хранителните вещества;
в) да се подобрят санитарно-хигиенните условия във фермите.


Оборският тор може да се съхранява по следните начини:
а) уплътнен (анаеробен, студен) начин – оборският тор се натрупва послойно, като всяка нова партида се поставя отгоре до височина 1,5 -3 m; уплътнява се и се покрива със слама или почва; температурата през зимата достига до 20-25 0, а през лятото до 30 – 350; оборският тор се предпазва от загуби на амониев азот; полуразложен оборски тор се получава за 4-5 месеца.
б) неуплътнен (аеробен, горещ) начин – оборският тор се поставя на малки купчинки с ширина – 2 m и височина – 0,5 m без да се уплътнява и покрива; температурата достига до 60 – 700С, при което се унищожават много плевелни семена; губи се органично вещество и хранителни вещества; полуразложен оборски тор се получава за 2 – 3 месеца.
в) смесен начин – в началото оборския тор се поставя на малки купчини с височина до 1m без да се уплътнява; след 3 – 5 дни когато температурата достигне 60 – 700С отгоре се изсипва нова партида оборски тор; аеробните условия се заменят с анаеробни условия; температурата пада на 30 – 350С ; полуразложен оборски тор се получава за 3 -4 месеца.
г) подобрен начин – към оборския тор се прибавят обикновено гипс, суперфосфат или фосфоритно брашно в количество равно на 2 – 3 % от масата на тора; намаляват се до 2 -3 пъти загубите на азот; от една страна се получават по-трайни азотни съединения като (NH4)2SO4 или NH4H2PO4, а от друга страна се увеличава усвоимостта на фосфатите от фосфоритното брашно.


Съдържание на хранитлени елементи в оборския тор (без азот, фосфор и калий)



Макроелементи (kg/t) Микроелементи (g/t)   
Ca 7 – 10 Mn 50 –100 Cu 10 – 12   
Mg 2 – 3 Zn 20 – 40 Co 0.8 – 1.2   
S 2 - 3 B 10 - 15 Mo 0.4 – 0.7  


Сухата слама има съотношение C/N = 40-80/1, 0.4–0.5% азот, 0.25–0.4% Р2О5, 0.35-0.45% К2О.




Предимства на торенето с оборски тор


а) в оборския тор се съдържат всички хранителни елементи (пълен тор);
б) хранителните вещества се освобождават постепенно;
в) последействието от торенето с оборски тор е 3 -4 години;
г)  поддържа равновесието на хумуса в почвата;
д)  фактор за възпроизводство на почвеното плодородие;
е) подобрява структурата на почвата; подобрява въздушния, топлинния, водния режим на почвата;
ж) подобрява редица свойства на почвата – рН, S, T, V%;
з) обогатява почвата с полезна микрофлора и е енергетичен материал за микроорганизмите;
и)  подобрява баланса на хранителните вещества в почвата;
к) решават се екологичните проблеми.


Недостатъци на торенето само с оборски тор:


а) за осигуряване на нужния оборски тор са необходими много животни, скъпоструващ инвентар, труд и енергия;
б) същесвува опасност от уплътняване на почвата от тежките машини за разхвърляне на оборския тор;
в) обемиста материя с непостоянен състав;
г) трудно се определя количеството на хранителните вещества и времето на освобождаването им в почвата, което не винаги съвпада с нуждите на растенията;
д) ограничено време и култури за торене с оборски тор;
е) скъп превоз на оборския тор, поради ниската концентрация на хранителни вещества в него;
ж) опасност от замърсяване с нитратен азот – площите, торени с оборски тор имат повече нитрати след прибиране на културите, отколкото при торенето с промишлени торове;
з) от икономическа гледна точка често пъти е по-изгодно да се използват промишлени торове, поради скъпоструващия превоз на оборския тор.


2. Птичи тор – ценен високо концентриран и бързодействащ органичен тор, бива от кокошки (най-ценен), гъски, патици. 


3. Компостиране и компости – органични торове, които се получават от растителни и животински отпадъци (от селски стопанство, от битови отпадъци, от промишлени отпадъци и др.) чрез предварителна подготовка. Основен принцип за получаване на компости е предварителното разлагане на отпадъците до по-прости органични вещества. То може да се извърши  при аеробни или при смесени условия. Понякога за ускоряване на процесите към отпадъците могат да се добавят и минерални торове или торова течност. По-често използвани са компост от слама, компост от растителни отпадъци, от битови отпадъци, от дървени кори.  
Компост от слама – добавя се 0,2-0,3% азот, аеробни следвани от анаеробни условия за няколко месеца,готов е когато С:N e < 20.
Компост от растителни остатъци – развален фураж, стъбла, шума - беден на хранителни вещества, но подобрява условията за хранене на растенията.
Компост от твърди битови отпадъци (градски боклук) – след премахване на пластмаси и метал, използва за рекултивиране на почви, разрушени при добив на полезни изкопаеми и на строителни материали.
Компост от кори на дървета – добавя му се азот и фосфор, за да не фиксира почвения азот.
Торф и торфени компости – Образува се в резултат на отмиране и непълно разлагане на блатни растения в условия на преовлажняване и недостиг на въздух, състои се от нехумифицирани растителни остатъци, хумус и минерални вещества. Бива планински, низинен и междинен. 


4. Зелено торене (сидерация) – заораване на зелени и сочни надземни части и корени на растенията, с цел да се повиши почвеното плодородие. За зелено торене се използват бобови и по-рядко небобови растения които да са малко взискателни към почвено-климатичните условия; да са с по-къс вегетационен период и по-дълбока коренова система; да натрупват бързо и доброкачествена зелена маса с азотно съдържание 1,7 – 2% и С:N = 25; да понасят засенчване и тъпчене; семената им да са евтини и доброкачествени. Растения за зелено торене са едногодишни бобови като грах, лупина, детелина, комунига, бакла; житни треви като райграс, ежова главица, ръж, овсига, метлица, власатка; плевелни растения като репица, синап, елда; слънчоглед. 


5. Биохумус – също наричан лумбрикомпост, се състои от екскременти на червените калифорнийски червеи (Eisenia foetida).  Живеят до 16 години. Червеите се хранят с различни видове оборски тор и други органични отпадъци (стърготини, хартия, слама, листа и др.). По време на храносмилателния процес, тези суровини се променят благоприятно както химически, така и физически. Крайният продукт е “супер хумус”, който е най-добрият обогатител на почвата и осигурява всичко необходимо за растенията; съдържа всички хранителни вещества и ги освобождава постепенно, според нуждите на растенията; съдържа огромни количества полезни бактерии и други микроорганизми, много биологически активни стимулатори за растенията, витамини, аминокиселини и антибиотици, добавени към него при храносмилателния процес на червея - над 100 пъти повече са, отколкото  в оборския тор. Хуминовите киселини, които са основен резерв на хранителни вещества в почвата, участват в образуването на водоустойчиви агрегати и подобряват водно-въздушния режим на почвите; частиците са с овална форма, спомагат аерацията на почвата, защото не се слепват, а ненужната вода се прецежда, така че корените не изгниват; не съдържа никакви семена на плевели, нито съставки, които възпрепятстват растежа на културите. 



Азот (N) 1,2-2,0% Киселинност (рН) 6,8-7,6   
Фосфор (P) 0,8-1,6% Влажност 40-50%   
Калий (K) 0,5-1,0% Органично съдържание 40-50%   
Калций (Ca) 4,0-6,0% Хуминови киселини до 14%   
Магнезий (Mg) 0,5-1,0% Фулво киселини до 7%   
Желязо (Fe) 0,5-1,0% Почвоформиращи микроорганизми (бр/г) до 2x1012  


Значение на органичните торове за почвеното плодородие
1. Органичните торове са източник на хранителни за растенията вещества. С тях се внасят редица макро- и микроелементи, поради което с право се наричан пълни торове. В световното земеделие се внасят около 1 400 000 000 t оборски тор, с който в почвата се внасят около 7-8 000 000 t азот, 3-4 000 000 t фосфор и 8-9 000 000 t калий.
2. Хранителните вещества от органичните торове се освобождават постепенно, поради което тези торове имат продължително последействие.
3. Органичните торове представляват фактор за възпроизводство на почвеното плодородие, като се поддържа равновесието на хумуса в почвата. Изследванията в Катедрата по агрохимия показват, че съвместното внасяне на минерални и органични торове повишава екологичната пластичност на почвата и стабилизира съдържанието на хумуса на изходното му ниво.
3. С органичните торове се внасят в почвата биологично активни вещества като антибиотици, хормони и др.
Органичните торове обогатяват почвата с полезна микрофлора и представляват важен източник на храна и енергия за почвените микроорганизми. Благадарение на отделяния СО2 се засилва фотосинтезата.
4. Органичните торове имат мелиоративно значение, тъй като подобряват структурата на почвата, повишават водозадържащата й способност, повишават реакцията на почвената среда, сорбционния капацитет, сумата на обменните бази, степента на наситеност на почвата с бази. 
5. В резултат на внасянето на органични торове се подобрява азотния баланс на почвата. 
6. С използването на органичните торове се решават и екологични проблеми.

Общо земеделие

Първи закон за земеделието – закон за минимума
„Според този закон добивът се определя от фактора, който се намира в относителен минимум”.
Сакс формулира Закона за минимума, оптимума и максимума.
Съгласно този втори закон най-висок добив може да се получи при оптимално количество на фактора. Намаляването или увеличаването на фактора над това ниво, води до понижаване на добива. След преминаване на оптимума, ефектът от увеличаването на фактора, намиращ се в минимум рязко се ограничава.
Либшер внася поправка в закона за минимума като установява, че растенията използват с по-голяма продуктивност фактора намиращ се в минимум, когато повечето от останалите фактори се намират в оптимум. С това се потвърждава взаимодействието на факторите и зависимостта в известна степен на фактора, намиращ се в минимум от останалите.
Като класически пример, илюстриращ взаимодействието на факторите за живота на растенията, се приема агротехнически опит, изведен в края на 19 век. Чрез този опит е проучено влиянието на едновременното количествено изменение на три фактора: интензивност на светлината (слаба,средна,силна), съдържанието на влага в почвата (20,40 и 60% от Пълната Влагоемност-ПВ) и съдържание на хранителни вещества  (без торене и с пълно минерално торене).
На основание на този и много други подобни опити е формулиран „Законът за едновременното действие на факторите за живота”, който гласи, че  за получаването на високи и стабилни добиви от културните растения е необходимо едновременно наличие или приток на всички фактори за живота в оптимални стойности.
Закони на земеделието и агротехниката.
Добивът е резултативна величина, която зависи от действието на голям брой фактори, които се намират в сложни взаимоотношения. За широката практика на земеделието е особено важно да се установи действието на закона за минимума в една конкретна почвено климатична обстановка. Това означава да се открие ограничаващия добива фактор и да се пристъпи към разработване на подходяща агротехника, която е насочена към обезпечаване на този фактор.
Като пример може да се посочи снабдяването на растенията с влага при недостатъчно количество на същата в почвата, внасяне на едни или други торове и т.н. 
В същото време трябва да се следят и стойностите на останалите фактори, които могат да се окажат в минимум след задоволяване потребностите на растенията от първия фактор (например недостиг на хранителни вещества след поливане) и да се набележи такава агротехника, която да регулира факторите намиращи се във втори,трети и т.н. минимум.
Независимо от голямото разнообразие на факторите на добива, които могат да се окажат във минимум, най-често в нашето земеделие добивите се ограничават от следните фактори: 
1. Недостатъчно количество на влага в почвата.
2. Недостиг на лесно достъпни за растенията хранителни вещества в почвата;
3. Влошени химични и физични свойства на някои почви;
4. Отглеждане на недостатъчно продуктивни култури и сортове за дадени райони;
5. Създаване и отглеждане на посеви и насаждения с недостатъчна или прекомерно висока гъстота.




                                           TEMA 3.
Светлината като фактор на добива и възможности за най рационалното и използване в земеделието.
Изисквания на растенията към светлината.
Светлината е основен източник на енергия, която е необходима за протичане на всички биологични процеси. Без нея е невъзможно протичането на фотосинтезата, като процес залегнал в основата на растителното производство.
Регулиране на светлинния режим
Методите за регулиране на светлинния режим са насочени към по-пълно използване на слънчевата светлина и към повишаване ефективността на фотосинтезата. Създаването на оптимални условия за развитие на растенията се постига посредством:
1.Правилно разположение на културите върху различните експозиции на релефа;
2.Увеличаване на вегетативния потенциал на посева чрез въвеждане на междинни култури, пред култури  и втори култури.
3.Създаване на подходяща структура на посевите и насажденията за максимално използване на радиацията.
4. Регулиране гъстотата на посева и начините на сеитба;
5.Чрез навременно разреждане на разсадите и окопните култури;
6.Чрез отстраняването на плевелите и отглеждането на смесените посеви.
7. Селекциониране и отглеждане на сортове с определено разположение и брой на листата с цел осигуряване максимално улавяне на радиацията чрез сортове с изправени листа при пшеницата,ориза и други.; Или вертикално разположение на горните етажи и постепенен преход към хоризонтално разположение в долните етажи при царевицата и др.;
8. Оптимално осигуряване на растенията с вода,хранителни вещества и др., недостигът на които ограничава използването на светлината.
9. Използването на изкуствено осветление в оранжерийното зеленчукопроизводство, цветопроизводсвото и в селекционната практика.
Правилно райониране на селскостопанските култури и сортове по-райони, характеризиращи се с определена географска ширина, надморска височина и др., като особено внимание  се обръща на изискванията на растенията към продължителността на деня (фото периода). 
Светлинните изисквания на растенията трябва да се имат предвид при разполагането им за отглеждане по различни експозиции на релефа. 
Общоизвестна е постановката,че светлолюбивите култури трябва да се разполагат по склоновете с южна, югоизточна и югозападна експозиция.
Срокът на сеитба влияе върху растежа, развитието и добива чрез спектралния състав на светлинните лъчи и продължителността на деня. В нашата страна не бива да закъснява, със сеитбата особено при културите, които спадат към групата на късия ден – соя,фасул,памук и др. 




                                            ТЕМА 4.
Топлината като фактор на добива и възможности за регулирането и в земеделието. 


Фактори на топлинния режим.
Температурните условия определят възможностите за отглеждане на културите в различните географски области и влияят върху сроковете на поникване,растежа и качеството на растителната продукция.
Основен източник на топлината за почвата е слънчевата радиация. До земната повърхност достига само 50 % проникващата в атмосферата радиация. Тя се разпределя неравномерно в зависимост от географската ширина от екватора до полюсите.


ВЛИЯНИЕ НА ТЕМПЕРАТУРАТА ВЪРХУ РАСТЕЖА И РАЗВИТИЕТО НА РАСТЕНИЯТА.
Растежът на културните растения в умерените географски зони в температурни граници от 1 до 40 градуса по целзий.
Установени са три кардинални температури, които определят границите на интензивността на растежните процеси.
а) Минимална температура  - при която растежът е много слаб.
б) Оптимална температура – при която растежът е най-интензивен.
в) Максимална температура – при която растежът се прекратява.
Въздействието на температурата върху растежните процеси започва с покълването и поникването на културите. При температури над биологичния минимум поникването се ускорява и достига максимална степен при оптимална температура. След това се забавя и при максимална температура спира. Повечето културни растения на умерения климат загиват при температури 40-50 градуса по целзий, тъй като се нарушава нормалното съотношение между фотосинтезата и дишането.


РЕГУЛИРАНЕ НА ТОПЛИННИЯ РЕЖИМ НА ПОЧВАТА. 
Регулирането на топлинния режим на почвата е насочено към по-доброто използване на топлинните условия и смекчаване на отрицателните последствия от неблагоприятните температури.
За да се използват по-добре топлинните условия е необходимо правилното агро-екологично райониране на културите, като топло любивите се отглеждат в райони с по-продължителен период, между пролетните и есенните слани. В райони с пресечен релеф топло любивите култури трябва да разполагат на  по-добре огряваните склонове.
Топлинният режим може да се регулира в определени граници чрез;
1. Напояване, което увеличава топлоемността на почвата и осигурява по-бавното и нагряване и изстиване;
2. Обработка на почвата, която засилва топло обмена между почвата и атмосферата.
3. Мулчиране – покриване на почвата с термоизолиращи материали – слама, растителни остатъци и др., което предпазва почвата от прекомерното охлаждане или прегряване.
4. Снегозадържане, което осигурява равномерна снежна покривка и намалява понижаването на температурата на почвата през зимата.
5. Дрениране на преовлажнените почви се отстранява излишната вода и се създават условия за по-бързо нагряване на почвата.
За предпазване на чувтвителните култури от ранни сутрешни слани се създават димни завеси, чрез изгаряне на димо-образуващи материали (намокрена слама,нефтени отпадъци и др.), с което се намалява топло-излъчването от почвата. 


В парниковото производство за повишаване на температурата се използва оборски тор, а за намаляване на излъчването се използват стъклени рамки. Оптимално регулиране на температура в оранжериите и парниците се постига чрез водно,парно или електрическо отопление. За масово оранжерийно производство се  използват оранжерии покрити с полиетиленово фолио. 




                                    ТЕМА 5.
ВЪЗДУХЪТ КАТО ФАКТОР НА ДОБИВА И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ НЕГО В ЗЕМЕДЕЛСКАТА ПРАКТИКА.


Фактори, които влияят на обмяната на почвения въздух са :
1. Денонощната промяна на температурата на почвата.
При охлаждане на въздуха през нощта почвения въздух се свива и част от атмосферния въздух постъпва в нея. Обратно при нагряване на почвата през деня почвения въздух се разширява и част от него излита в атмосферата.
2. Промяна на влажността на почвата – Когато в почвата постъпи по-голямо количество вода тя измества съответно количество въздух т.е. намалява.
3. Промени в атмосферното налягане – При увеличаване на атмосферното налягане почвения въздух се свива и част от атмосферния въздух постъпва в почвата. При понижаване на налягането част от почвения въздух се отделя от атмосферата.
4. Скоростта на вятъра – Вятърът създава динамично атмосферно налягане на почвената повърхност, което обуславя частичен въздухо-обмен на горния почвен слой.


РЕГУЛИРАНЕ НА ВЪЗДУШНИЯ РЕЖИМ НА ПОЧВАТА.
Методите за регулиране на въздушния режим на почвата са насочени преди всичко към подобряване аерацията на почвата. Универсален метод за аериране на почвата е обработката й. В разрохканата почва нараства обемът на аерационните пори, а дълбоко изораната почва запазва по-висока аерационна пориозност в продължение на няколко години. При наличието на плътен хоризонт в подорницата аерацията рязко спада, което налага дълбочината на оранта непрекъснато да се увеличава. Честата обработка на сухи почви води до тяхното разпрашване и до понижаване на аерацията им след обилен дъжд, при което се образува почвена кора. Почвата се уплътнява и от могократното минаване на машини и агрегати.  Уплътняването може да се намали чрез използването на комбинирани агрегати или част от обработките да се заменят с хербициди.
Аерацията на почвата се подобрява чрез внасяне на оборски тор и чрез заравяне на стърнището и другите растителни остатъци. 
Аерацията на преовлажнените почви се постига чрез дълбоко разрохкване и използване на т.нар. къртични плугове при обработка, направа на водоотводни бразди или дренирането им. 
Аерацията на киселите и солените почви се подобрява чрез варуване и гипсуване, тъй като се променя микроструктурата им. 








Тема 6
Водата като фактор на добива и възможности за въздействие върху него в земеделската практика.


Водата като вегетационен фактор


Водата е основен фактор за живота на растенията и за протичането на разнообразните физични, химични и биологични процеси в почвата. За агро-климатичните условия на България, водата е в недостиг през сезоните когато има условия за най-активната вегетация, поради което мероприятията за съхраняването и рационалното й използване, както и допълнително й осигуряване (посредством напояването), довежда до повишаване на добивите.
Производствено значение на водата.
Бива пряко и косвено.
1. Прякото значение се изразява във въздействие върху основните жизнени процеси, още от най-ранните фази от развитието на растенията. Семената на различните видове растения са с различни изисквания, но общо взето за процесите на покълване и поникване се изискват малки количества.
Много ниските стойности на влага в почвата оказват вредно влияние върху кълна – тези количества са достатъчни за покълване, но по-късно са недостатъчни за развитието на културите. Получава се така наречената „шарена влага”, в резултат на която много растения загиват непосредствено преди или след поникването. В следващите фази е нужно по-голямо количество вода – за тургор, за транспирация, за фотосинтеза, за формиране на кореновата система, за доброто усвояване на хранителните вещества и др.


2. Косвено значение на водата – изразява се в това, че тя влияе върху температурния, въздушния и хранителния режим на почвата.


Мероприятия за регулиране водния режим на почвата
За регулиране на водния режим на почвата се използват редица агротехнически и други мероприятия, с които се цели да се осигури по-голям воден запас, за да се постигне по ефективно използване на водата от културните растения и да се отстрани излишната вода от преовлажнената почва.


Първа група мероприятия са насочени към създаване на по-голям воден запас.
Към тях спадат:
Дълбока основна оран – извършва се преди есенно-зимните валежи, с което се повишава водоакомулиращата роля на почвата. 
На наклонени терени оранта трябва да се извършва напречно на наклона. Чрез неравностите на така изораната почва браздите и гребените  задържат течащата вода.
Снегозадържане – прилага се на открити от ветровете места. Използват се изкуствени прегради или такива от растителни стъбла (царевица,слънчоглед,тютюн и др) разположени през 20-40 метра напречно на преобладаващите ветрове.
На по-големи наклони се прави Терасиране – за да се намали повърхностния отток и да се улесни преминаването на водата от валежите в почвата.
Поясно разположение на културите – Прилага се при наклонени терени, като се редуват окопни култури със зърнени житни и тревни фуражни култури. Те служат като буфери за течащата вода.
Залесяване – прави се най-често на непригодните за селскостопански цели земи. Горската растителност има водо-задържаща и водо-запасяваща роля.
Полезащитни горски и овощни пояси – Създават се за да намаляват силата на ветровете, да повишават относителната влажност на въздуха, да се намаляват изпарението от почвената повърхност и за да задържат снежната покривка.


Втора група мероприятия са насочени към запазване и по-ефективно използване на водата от почвата.
Използване в по-сухите райони на култури и сортове с по-голяма сухоустойчивост, които се приспособяват по-добре във временните  засушавания.
Повърхностна обработка на влажната почва, която създава повърхностен сух слой. Той задържа капилярното покачване на водата. Дълбокото и грубо разрохокване може да увеличи изпарението на водата.
Мулчиране на почвата – покриване на повърхността й с растителни остатъци или със специални мулчиращи материали. С тях почвата се предпазва от силно нагряване с което се постига намаляване на изпарението на водата и се улеснява проникването на водата от валежите в почвата.
Унищожаване на плевелите, които изразходват големи количества вода непроизводително.
Използване на химични вещества – полимери за покриване на листната и почвена повърхност. Чрез тях се намалява транспирацията от растенията и физичното изпарение от почвата.
Целесъобразно разполагане на културите на територията на стопанството. Влаголюбивите култури трябва да се разполагат на площи с близки подпочвени води, а по-сухо-устойчивите върху почви с по-неблагоприятен воден режим. В схемите на сеитбообръщенията трябва да се редуват култури които изсушават почвата на различна дълбочина.
Правилно и балансирано органично и минерално торене, с което се благоприятства по-доброто използване на водата от растенията.
Ранна сеитба (в границите на оптималните срокове) чрез което се постига по-пълно използване на водния запас и по-ранно узряване и се изпреварват периодите на засушаване.




Тема 9. Определение, значение, задачи и начини за обработка на почвата.


Обработката на почвата, като основно мероприятие при отглеждането на културните растения се прилага от възникването на земеделието до наши дни.
Под обработка на почвата се разбира механично въздействие върху обработваемия слой с помощта на различни видове почвообработващи оръдия и машини (рало,плуг,култиватор,брана,фреза,валяк,доскови оръдия). 
Основното значение на обработката на почвата се изразява в това, че тя е мощно средство за запазване и подобряване на ефективното почвено плодородие. Качествената обработка на почвата не само позволява целенасочено да се регулира съвкупността от почвени процеси, но и осигурява висока ефективност на останалите агротехнически мероприятия – торене,борба с болести и неприятелите , унищожаване на плевелите, качествена сеитба, използване на най-подходящи сортове и хибриди от отглежданите култури и др.
Ежегодно на обработка на почвата се подлагат огромни площи, за което се изразходват много труд и средства. Затова всяко подобряване или влошаване на обработката на почвата се отразява чувствително върху количеството и себестойността на селскостопанската продукция. Влиянието на добрата обработка при оптимални условия надминава ефекта от минералното или органичното торене по същия начин както лошата обработка го унищожава, а структурата, постигната временно чрез обработките по значение надминава всеки друг фактор на почвеното плодородие.
За създаване на благоприятна среда за поникването, растежа и развитието на селскостопанските култури е необходимо да се извърши такава система от обработка, която едновременно да спомага решаването на следните задачи:
- оптимално регулиране на водния, въздушния, топлинния и хранителния режим на почвата
- натрупване и запазване на водата в почвата около корените на растенията.
- Разлагане на органичното вещество в орния слой.
- Заравяне на торове и хербициди на необходимата дълбочина
- Засяване на семената от отглежданите култури на оптимална дълбочина
- Развитие на корените на растенията в орния слой и проникването им на по-голяма дълбочина
- Удълбочаване на орния пласт и предпазване на почвата от ерозия
- Борба с плевелите, неприятелите и болестите при отглеждането на селскостопанските култури
Главната задача на обработката на почвата е подобряване на физичните свойства на горния почвен слой със цел да се създаде благоприятна среда за засяването, поникването и развитието на културните растения. Посредством почвообработващите оръдия и агрегати се създава оптимално структура на горния слой, характеризиращо се с определена порьозност и обемна маса на почвата.
Необработената или лошо обработена почва е уплътнена и има ниска порьозност, което ограничава развитието на културните растения и полезната почвена микрофлора, а почвите с тежък механичен състав до такава степен се уплътняват, че стават непропускливи за водата и корените на растенията.


ТЕМА 10


Оран. Видове плугове според отметателната дъска. Теоритични основи на оранта с обръщане на орния слой.


Начини за обработка на почвата
Начини за дълбока обработка на почвата.
При съвременното равнище на земеделска наука и практика са известни два основни начина за дълбока обработка
- оран с обръщане на почвения слой, която се извършва с плуг с отметателна дъска
- дълбока обработка на почвата без обръщане на орния слой – извършва се посредством разрохквачи, плоскорези, плугове без отметателни дъски, чизел култиватори и други.


Оран
Оранта с плуг с отметателна дъска е широко прилаган метод за обработка на почвата. Това  агротехническо мероприятие е в основата на интензивната система за обработка на почвата.
При нея ежегодно или през годината се извършва оран с обръщане на орния слой. Освен обръщане чрез оранта с плуг с отметателна дъска се осъществява разрохкване и частично размесване на обработения слой, подрязване на подземните части на растенията, заравяне на торове и растителни остатъци. Тази система за обработка на почвата  се е наложила като традиционна в почти всички страни с развито земеделие.
Непосредствено след извършването на оран, почвата придобива по-голяма рохкавост от оптималната за поникването и за развитието на посевите на културните растения. Ако се извърши сеитба в прекомерно разрохкана почва, през лятото тя изсъхва много по-бързо и по-силно. Затова се налага преди сеитбата изораната почва да се подложи на допълнителни обработки за наситняване, улягане и изравняване на горния почвен слой. Изораната почва се сляга и уплътнява по-бавно и запазва оптимална рохкавост на орния слой за по-дълго време. 
Като най-важен резултат от обръщането на орния слой се счита запазването и повишаването на почвеното плодородие.
Чрез периодичното обръщане и частично смесване на почвата орния слой се хомогенизира и изравнява във физичните,химичните и биологичните им свойства, с което се осигуряват благоприятни условия за равномерно развитие на кореновата система на растенията.


Видове плугове според отметателната дъска
Степента на обръщането,разтрошаването и частичното разместване на почвата зависи от наклона на лемежа, от наклона и особено много от формата на отметателната дъска.
Известни са 4 основни разновидности отметателни дъски 
- Винтова
- Полувинтова
- Цилиндрична
- Културна


1.Плугове с винтова отметателна дъска – Обръщат пласта добре, но го разтрошават по-слабо. Те са подходящи за почви с тежък механичен състав и силно зачимени почви.
2.Плугове с полувинтова отметателна дъска – те имат остро поставен лемеж. Предната част на отметателната дъска има цилиндрична форма , а задната близка до винтовата.
3.Плугове с цилиндрична отметателна дъска – Повърхността на отметателната дъска при тях, във вертикален разрез представлява част от окръжност. При работа с плуг с цилиндрична отметателна дъска отрязания пласт силно извива, разтрошава се по естествените плоскости и пукнатини и със сила пада в браздата. Плугове с тези дъски добре разтрошават почвата, но на зачимени почви по-лошо обръщат слоя. Те са подходящи за обработка на леки незачимени почви.
4. Плугове с културна отметателна дъска – Тези плугове са най-масовото използвани. Предната част на културната отметателна дъска е близка до цилиндричната повърхност, а задната по-близка до винтовата, но формата й е сложно съчетание от елипсовидни повърхности. При оран с тези плугове се постига по-добро разрохкване и по-добро обръщане на пласта. Културната отметателна дъска е твърде универсална, поради което може да се използва при разнообразните почвени условия.
Съвременните плугове са най-често са с културна отметателна дъска в комбинация с елементи от останалите разновидности на отметателните дъски.
По-добро качество при оран се постига в случаите, когато пред плужните тела на всеки плуг се поставят предплужници.


Предплужника представлява умалено плужно тяло, с което се отрязва пласт с дебелина 10-12 сантиметра и ширина около 2/3 от ширината на главното плужно тяло и го обръща в дъното на отворената от предното плужно тяло бразда. Главното плужно тяло отрязва долната част на орния пласт и го обръща върху поставения от предплужника в дъното на браздата горен пласт. Така растителните остатъци се заорават на по-голяма и по-равномерна дълбочина. Чрез комбинацията на плуга с предплужника се цели още по-добро разтрошаване и по-пълно обръщане на орния пласт.
Специфична особеност на оранта с плуг с отметателна дъска е обръщането на орния слой. Теоретичната обосновка на оранта се основава на ефекта на обръщането на пласта. Този ефект се дължи на различни причини.
Диференцирането на ефективното плодородие на орния слой протича сравнително бързо – за 3-4 месеца под влиянието на следните фактори:
Под влияние на по-добрата аерация повърхностния слой е населен с повече микроорганизми, които участват в минерализирането на растителните остатъци и органичното вещество. По-голямата плътност на долните слоеве също намалява биологичната активност на почвата – микробиологичната дейност спира при плътност на песъчливо-глинестата почва по-висока от 1,6 грама на кубичен сантиметър.
Хидротермичните условия в повърхностния почвен слой обикновено са по-благоприятни за активна микробиологична дейност.
Светлината в повърхностния почвен слой също допринася за увеличаване броя на микроорганизмите.
Обогатяването на горната част на орния слой с хранителни вещества се дължи и на периодичното му изсушаване и навлажняване през вегетационния период, в резултат на което органичното вещество се разлага по-бързо.


Установяването на тези фактори дава основание да се смята, че при обръщането на орния слой обогатения с хранителни вещества горен слой попада в дъното на браздата в зоната на по-постоянно навлажняване и по този начин почвеното плодородие се използва по-пълно. Чрез навременно разместване или смесване на слоевете 0-10 и 10-20 сантиметра се повишава плодородието на целия орен слой.
Като основни недостатъци на оранта най-често се сочат следните:
Богатият с растителни остатъци повърхностен почвен слой при обръщане попада при неподходящи условия за дейността на почвената микрофлора, засилва се разлагането на хумуса и почвата обеднява, при засушливи  условия и се влошава водния режим, създават се условия за по-силна ерозия на почвата и др.




ТЕМА 11 
Начини на оран. Оран на лехи. Гладка оран. Фигурна оран. Предимства и недостатъци на оранта с обръщане на орния слой.


Оран на лехи. За целта полето се разделя на отделни лехи с определена ширина. В зависимост от това, в коя част на лехата се изорава първата бразда се различават :
- оран на гребен
- Оран на разор
При оран на гребен плужния агрегат прекарва първата бразда в средата на лехата, като пластът се отхвърля върху неорана площ. 
След като достигне краят на лехата, тракторът завива надясно и непосредствено по първата бразда прекарва втора. Отрязаният пласт се отхвърля също надясно, така че затрупва първия, като образува гребен. Движението на трактора по-нататък се извършва успоредно на първия гребен. Всеки пласт се обръща към средата на лехата, така че в краищата при завършването се образуват разори. Когато всички лехи се орат по същия начин, между всеки две съседни лехи се образуват широки бразди.
При оран на разор тракторът извършва първия ход в десния край на лехата, след което завива наляво преминава в празен ход до другата страна, където прекарва втората бразда. 
По този начин всички отрязани пластове се обръщат към двете страни на лехата при завършване на оранта в средата на лехата остава широка бразда (разор), образувана от отхвърлянето на два съседни пласта. Ако всички лехи се орат по този начин между тях се образуват гребени.
Ивиците, които остават в краищата на лехата за обръщане на тракторния агрегат се изорават допълнително напречно на посоката на първата оран. Основно предимство на този вид оран е, че се получават праволинейни бразди, което повишава производителността на машините.
Тя има обаче и някой недостатъци:
Независимо от това дали оранта започва от средата или от краищата на лехата, винаги се образуват гребени и разори, които влошават микрорелефа. От гребените към разорите се образуват наклони, които са толкова по-големи колкото е по-дълбока оранта  и колкото лехите са по-тесни.
При ежегодно извършване на оранта по един и същи начин, полето придобива разнообразна повърхност. Проявяват се различия в нагряването на почвата и в съдържанието на влага в отделните части на микрорелефа, което влошава условията за едновременно поникване и развитие на културните растения. В местата където се образуват бразди се създават условия за проява на водна ерозия. Налагат се много допълнителни обработки за изравняване на повърхността, особена на поливни площи.
Втория недостатък на тази оран е обстоятелството, че трактора прави големи завои в края на лехата, което намалява производителността му и допринася за по-бързо изхабяване на машините. За да се отстрани частично този недостатък, може да се орат едновременно две съседни лехи.
Гладка оран. Извършва се с балансиращи обращателни плугове, които имат двойни, симетрично разположени работни органи, закрепени на противоположните краища на гредата. 
При движението им в едната посока те обръщат пласта надясно. В обратна посока те се завъртат около хоризонталната ос, перпендикулярна на посоката на движение на плуга, при което в браздата се спускат вторите работни органи.
Те отхвърлят пласта наляво, в резултат на което пластовете се наслагват само в една посока, без да образуват гребени и разори. От агрономическа гледна точка се осигурява качествена оран, но плугът има малка работна ширина, по-тежък е и не работи да се прилага в сцепки.
Фигурна оран. При тази оран тракторът работи във всички посоки на полето, без празни ходове. За тази цел в средата на полето предварително се маркира леха с ширина 30-60 метра, която се изорава на гребен. Страните на лехата трябва да отстоят на еднакво разстояние на краищата на полето.
При фигурна оран се избягват големите празни ходове, не се образуват гребени и разори, но често в ъглите на полето се правят пропуски, които налагат допълнително изораване по диагоналите.
Предимства и недостатъци на оранта.
Традиционната система за обработка на почвата, в основата на която лежи есенната дълбока оран, се налага в практиката като основно мероприятие при културните растения поради следните предимства :
След дълбока оран се създават условия за подобряване на водния режим на почвата. Неизораната почва се покрива с плевели, които изпаряват много вода и намаляват запасите на влага. Неизораната почва се напуква и изпарението на влага се засилва. Дълбоко изораната почва има по-добра водопроницаемост и по-добре поглъща водата от валежите.
Хранителния режим на изораната почва се подобрява поради по-добрата аерация, която осигурява активна микробиологична дейност и мобилизиране на хранителните вещества от по-дълбоките слоеве на почвата.
Подобрява се структурата на почвата, а в някои случаи и механичния състав на орния слой. Изменя се положителното съотношение между твърдата,течната и газообразната фаза на почвата. Голяма структурираща роля играе и агрегатиращото действие на зимните студове, което се проявява най-силно при неуплътнената почва с оптимална влажност.
По-пълно се унищожава вегетатиращата плевелна растителност. С дълбоката оран плевелните семена се заравят на по-голяма дълбочина, от където е трудно или невъзможно да поникнат (метод на погребване на плевелните семена). Чрез тази обработка се унищожават и многогодишните плевелни размножаващи се вегетативно, като се подрязват по-дълбоко, изваждат се на повърхността, изсушават се или се изтощават. Дълбоко заораните коренища се прихващат по-трудно.
След дълбока есенна оран се улеснява предсеитбената обработка през пролетта. Тя може да се извърши бързо и качествено с леки и високопроизводителни оръдия. По този начин се създават условия за бързо и качествено провеждане на сеитбата, която в много случаи има значение за повишаване ефективността на цялата система от обработки и за получаване на по-високи добиви…


Традиционната оран има и някои съществени недостатъци:


Оранта на почвата води до оголване на почвената повърхност от растителна покривка, с което се засилва ветровата ерозия на почвата и непродуктивното изпарение на влага.
Заораването на ненаситнените и неравномерно разстлани растителни остатъци, понякога води до неблагоприятни условия за растенията като така нареченото пружиниращо легло за семената или до образуване на „рогозки” от растителни остатъци на дъното на браздата, където те може да останат не разположени в продължение на няколко години. Често с дълбокото обръщане на почвения пласт, на повърхността се изважда чиста глина, която става причина за образуването на тиня и почвена кора.
Поради слабия смесващ ефект на плуга почвата често се обръща и накъртва на големи буци. Така не винаги се постига желаното размесване на отделните части на орния слой с растителните остатъци.
Понякога на повърхността се изнася по-бедна на хумус, на калций, калий и фосфор почва. По такъв начин се създава нееднородна орница и хранителните вещества се разпределят неравномерно. Не толкова обедняването на хранителни вещества, колкото неравномерното им разпределение влияят отрицателно върху младите растения.
След оран с обръщане на орния слой се налага многократно преминаване на тракторните агрегати (при някои окопни култури до 10-15 пъти). В резултат на това се уплътняват орния и под орния слой на почвите се влошава тяхната аерация и водопропускливост.
Най-често оранта се извършва, като самостоятелна практика, тъй като плугът е по-неудобен за агрегатиране (комбиниране) с други почвообработващи и сеещи машини.
За извършване на дълбока оран се изразходват огромни количества енергия. Разходите за нея обикновено представляват между 25-30 % от общите разходи за отглеждане на земеделски култури. Затова с рационализирането на дълбоката оран се постига и голям икономически ефект.




      Тема 12




Повърхностни (плитки) обработки на почвата. Култивиране. Дискуване.Фрезуване.Брануване.Валиране.




1. Култивиране – Повърхностна обработка на почвата, при която почвата се разрохква на дълбочина от 5-6 до 10-12 сантиметра.
Прилага се в следните случаи:
1.1 За възстановяване на благоприятната структура в най-горния почвен слой, когато той е уплътнен от валежи или напояване.
1.2 За разрушаване на дебелата и твърда почвена кора.
1.3 За подрязване на плевелите, поникнали след сеитбата в междуредията на окопните култури.
1.4 За разреждане и букетиране на посевите при някой окопни култури.
1.5 За плитко зарязване на торове и пестициди.
1.6 За създаване на подходящо легло за засяване на семената.
1.7 За загърляне на окопни култури
1.8 За набраздяване на окопните култури преди гравитачното напояване.
В зависимост от целите на обработката, се използват култиватори с различна форма на работните органи:
- едностранни, плоскорежещи
- стреловидни, универсални
- Длетовидни, пружинни
- разрхквачи, ножовидни
-огърлячи (загърлячи)
За обработка на междуредията на окопните култури са подходящи универсалните култиватори със стреловидни или едностранни плоскорежещи органи в зависимост от ширината на междуредията и състоянието на култура. Във всички случаи се оставя защитна зона до редовете.
За загърляне на растенията се използват култиватори огърлячи, които имат двустранно разположени крила и при движението отхвърлят почвата към редовете, където се образува гребен.


2.Дискуването е начин на обработка при който се извършва повърхностно и интензивно разрохкване на почвата . Работните органи на дисковата брана са пасивно въртящи се вдлъбнати дискове.
Дисковата брана не трябва да се използва на площи, заплевелени с коренища и плевели, тъй като нарязването им стимулира развитието на спящите пъпки.
Дисковата брана в зависимост от ъгъла на дисковете към посоката на движение, нарязва почвата и едновременно с това я размесва. Използва се за предсеитбена обработка на почвата, когато повърхностния слой е сух и силно уплътнен. То замества култивирането, при което се образуват буци. Дисковата брана е подходяща за разтрошаване на буци, образувани при оран на сухи почви. Прилага се и за нарязване и раздробяване на пластовете след оран на зачимени площи и за предварително нарязване на растителността за улесняване на следващата оран.
3.Фрезуване 
Чрез него почвата се разрохква  на дълбочина от 5 до 30 сантиметра, съпроводено с интензивно размесване. Извършва се с фрези, които имат активни работни органи зъбовидни или други ножове, принудително задвижвани от вала за отнемане мощността на трактора.
Дълбочината на разрохкване се регулира чрез изменение движението на агрегата и скоростта на въртене на барабана. Предимството на фрезата се състои в това, че при едно преминаване почвата се разрохква, наситнява и изравнява без допълнително операции.
Може успешно да се използва за разтрошаване на буци, образувани при оран, за предсеитбена обработка на сухи,тежки почви, които при оран се накъртват на буци.
Основния недостатък на фрезата се изразява в това, че фрезуваната почва бързо се уплътнява, не може да поеме водата при изобилните валежи поради малка обща и некапилярна порьозност. Този недостатък се проявява по-силно при тежките почви. Фрезуването увеличава заплевеляването, особено на площи с многогодишни плевели. Съществени недостатъци на фрезата са още ниската производителност и високата енергоемкост, поради което не намира широко приложение в практиката.
4. Брануване – Състои се във повърхностна разрохкване на дълбочина 4-6(6-10 сантиметра пишеше на стената (Бобито каза да го напиша))  сантиметра размесване и изравняване на почват, съпроводено с унищожаване на слабо вкоренени плевели.
Прилага се в следните случаи:
1.1 За раздробяване на буци след оран и изравняване на гребените с цел да се създаде по-подходящо легло за семената.ю
1.2 За разрушаване на почвената кора, образувана в обработената почва след изобилни валежи.
1.3 За унищожаване на слабо вкоренени плевели в посевите
1.4 За плитко заравяне на минералните торове или семена при разпръсната сеитба.
1.5 За изразяване на ливади или раздробяване на чима.
Работните органи на зъбните брани представляват зъби с квадратна,кръгла или ножовидна форма.
Разрохкващото действие на браните зависи от следните фактори: форма и наклон на зъбите;маса на браната;конструкция на рамата;скорост на движение и влажност на почвата.
Браните с квадратно сечение и наклонени напред зъби, проникват по-дълбоко и по-силно разрохкват почвата. Тежките брани с натиск 1,5 килограма на зъб разрохкват почвата на дълбочина 6-10 сантиметра, средните с натиск от 1 до 1.5 килограма на зъб  4- 6 сантиметра, а леките с натиск от 0,5 до 1,0 килограм на зъб на 2-4 сантиметра.
Скоростта на брануване обуславя дълбочината, равномерността, степента на разрохкване на почвата, размерите на теглителното съпротивление. При увеличаване на скоростта се намалява дълбочината на брануване, повишава се разтрошаващото действие на браните и се увеличава теглителното съпротивление.
Валиране – начин за обработка на почвата, насочен към уплътняване на почвата, като едновременно с това се постига изравняване на почвената повърхност. Валира се както преди, така и след сеитбата на културите.
Преди сеитбата се валират наскоро обработени площи със цел да се уплътни почвата, което осигурява по-равномерно засяване и създава по-добри условия за поникване на семената. По този начин се избягва улягането на почвата след поникване, което поврежда коренчетата на младите растения. Валират се и грубо изорани площи, когато буците не може да се разрушават със зъбни или дискови брани.
След сеитбата се валира с цел да се ускори поникването на посевите. В уплътнената почва се създава по-голям контакт между семената и почвата и горния слой се предпазва от бързо изсушаване. В райони с ветрова ерозия валирането предпазва почвата от издухване и не позволява оголване на коренчетата.
В условията на умерени климатични зони често през пролетта се налага валиране на зимните посеви с цел да се подобри вкореняването им.
В зависимост от целта на валирането се използват различни валяци, действието на които зависи от масата, диаметъра и устройството им, скоростта на движение и почвените условия. 
Тежките валяци се използват предимно за по-дълбоко уплътняване на почвата и за разтрошаване на буци, а леките за изравняване на почвената повърхност. Уплътняващото действие на валяците е на дълбочина 15 сантиметра, като влиянието им е най-силно върху повърхностния слой. Колкото по-голям е диаметъра на валяка, толкова на по-голяма дълбочина се разпростира действието му. При по-малка скорост на движение на агрегата уплътняването е също на по-голяма дълбочина. Уплътняващото действие на валяците зависи в най-голяма степен от влажността на почвата. Валирането на изсъхнала почва води до разпрашаването й поради разрушаване на почвените агрегати. Част от неразрушените буци се набиват в почвата. Валирането на преовлажнена почва влошава силно почвените условия, като намалява аерацията, повишава се изпаряването и след изсъхване образува кора. При валирането на влажна почва се възстановява капилярната порьозност на горния почвен слой, което засилва притока на влага от по-долните слоеве и се увеличава загубата поради изпаряване. За да се намали това отрицателно влияние на валяка след него се прикачва брана.