Подвижни щитовки

Разред Hemiptera  
Подразред – Sternorrhyncha (Homoptera)
Сем. Лъжещитоносни въшки – Pseudococcidae


Подвижни щитовки - Pseudococcus sp. (Planococcus sp.)
Видовете от това семейство са разпространени предимно в страните с тропичен и субтропичен климат. В България се срещат повсеместно, но поради студените зимни условия вредят най-вече по цветя и цитрусови култури в оранжерии, жилища, учреждения и на други места, където се отглеждат такива растения. При полски условия повреди са установени по ягода и лоза, само в южните и топли райони на страната. Видовете са типични полифаги. 



Възрастните женски имат елипсовидно тяло, вариращо по оцветяване от жълтеникаво до ръждиво-кафяво. То е покрито с белезникав восъчен налеп. Дължината му е 3-6 mm. Отстрани и в задния край на тялото се намират по-дълги восъчни израстъци. 






  


Яйцата са удължено-овални, блестящи, жълти до оранжеви. Снасят се в бяла памукообразна материя. Някои от видовете са живораждащи.


  
Ларвите при излюпването (раждането) са лъскави, удължено-овални, светложълти до розови. След няколко часа се покриват с восъчни люспи. Размерите им са значително по-малки от тези на женските.


Възрастните мъжки имат една двойка ципести крила, ясно забележими халтери и два нишковидни израстъка на края на коремчето. Тялото е дълго 1,2-1,5 mm. При видовете с партеногенетично размножаване няма мъжки индивиди.  


По културите отглеждани в оранжерии, домове и учреждения подвижните щитовки се развиват непрекъснато през цялата година, предимно по партеногенетичен начин. При полски условия развиват 3-4 поколения годишно. Зимуват като възрастна женска, под растителните остатъци, в основата на растенията, по плевелната растителност и на други места. 
Въшките се активизират с възобновяването на вегетацията на ягодата, но първоначално обитават основата на растенията и смучат сок от листните дръжки и вегетационния връх. Със затоплянето на времето и нарастването на ягодовите растения те се придвижват към долната страна на листата и по цветовете, където се хранят. Предпочитат местата с най-активен растеж и сокодвижение. 
Яйцеснасянето (раждането) започва в края на Април - началото на Май и продължава около месец. Яйцата се снасят на купчинки по нападнатите части. Една женска снася/ражда 400-500 яйца/ларви. Яйчният стадий продължава 10-14, а ларвният 30-35 дни. 
Ларвите се хранят по същия начин - смучат сок от надземните части на растенията и отделят медена роса. При висока плътност заселват и двете страни на листата. Въшките инжектират в тъканите слюнка с растежни регулатори и в местата на повредата растежа спира, тъканите некротизират и се образуват кафяви петна. Силно нападнатите растения остават дребни, деформирани и не дават плод или плодовете са дребни и с намалено захарно съдържание. 
Едно поколение завършва развитието си за 35-50 дни, но възрастните женски индивиди живеят до 40-50 дни, което е причина продължителния период на вредна дейност, както и за застъпването на отделните поколения. Женските от последното поколение остават да зимуват. Поливните условия благоприятстват развитието на неприятелите от тази група.








Борба. 
При доказана необходимост борбата може да се изведе с инсектициди от различни групи – органофосфорни, карбаматни, неоникотиноиди и др. Ефекта от нея ще е значително по-добър ако се използват системни средства (Конфидор, Актара, Калипсо и др.). Няма официално регистрирани препарати и ПИВ. Третирането да се повтори след 10-15 дни като стриктно се спазват карантинните срокове на използваните РЗ средства ако ягодите са в период на беритба.