Лозова филоксера

Разред Hemiptera 
Подразред – Sternorrhyncha (Homoptera)
Сем. Phylloxeridae / Adelgiidae


Лозова филоксера - Phylloxera vastatrix Planch. (Viteus vitifolii Fitch.)
Дребно насекомо, предизвикало най-голямата икономическа загуба, в историята на ентомологията в Европа. Произходът му е от югозападната част на Северна Америка. В Европа е установена през 1863 г. едновременно във Франция и Англия, а през 1894 г. в България. За кратко време се разпространява в основните лозарски райони и унищожава по-голямата част от европейските лозя. Това става причина на 16-ти Януари, 1896 г. у нас да се издаде първият закон за растителна защита - “Закон за мерки против филоксерната зараза (чума на лозата) и възобновяването на опустошените от нея лозя”. Днес тази дата официално се чества като “Ден на Растителната Защита” в България.
Филоксерата поврежда единствено лозата. Напада както американските, така и европейските лози. Има листна и коренова форма, които при храненето си инжектират ензими и предизвикват деформации в растителните тъкани. 
Въшките от листната форма смучат сок от листата на американската лоза (повреждат и листата на сорта Дунав), в резултат на което тъканите се разрастват във вид на гали с големина на грахово зърно. Галите са от долната страна на листата, а от горната имат малко отворче. Често галите обхващат цялата листна петура и предизвикват силно деформиране на листата. 




 
Въшките от кореновата форма образуват по тънките коренчета т.нар. нодозитети - надебелявания във вид на птича глава, а по дебелите корени т.нар. туберозитети - разрастване във вид на брадавици. В тези места се нарушава нормалното сокодвижение, а по-късно се развиват различни видове гнилостни микроорганизми, които разрушават корена и растението загива. 



 


Тези повреди са добре изразени само при европейските лози. Филоксерата е опасна само за европейските лози. При американските лози туберозитетите са повърхностни, а нодозитите почти не се образуват. Американските лози съдържат феноли, които инактивират ензимите, отделяни от въшките при смучене на сок.
С въвеждането на устойчиви американски подложки се считаше, че неприятелят е унищожен на територията на България, но през последните години бяха регистрирани нови огнища на поява в Пловдивско, Асеновградско, Шуменско, Разградско, Хасковско, Карловско и другаде.
Пълен жизнен цикъл на лозовата филоксера съществува при американските лози, по които се развиват листна и коренова форма. По европейските лози не се развива листната форма.

Листна форма 
Основателките са жълто-зелени, закръглени, с набръчкана телесна покривка, без брадавички. Тялото е сплеснато от коремната и изпъкнало от гръбната страна. Дължината му е 1-1,5 mm.
Яйцата при листната и кореновата форма са почти еднакви - жълти, удължено-овални, с гладък хорион и дължина около 0,3 mm. 
Зимното яйце непосредствено след снасяне е интензивно жълто, а по-късно придобива тъмнокафяв цвят. То е продълговато със закръглени краища и шипче в единия край. Хориона е с изпъкнали шестоъгълни клетки.
Ларвите са жълто-зелени, удължено-овални.   
Коренова форма. 
Безкрилата възрастна е жълто-зелена до кафеникава, с овално, сплеснато тяло. На гръбната страна има малки тъмни брадавички, разположени по двойки. Дължината на тялото е 1,2-1,5 mm. 
Ларвата е по-дребна, удължено-овална.


  
Възрастната крилата полова форма (2) е червеникава или оранжева с тъмен среднегръд. Тялото е продълговато, около 1-1,2 mm.
Безкрилите полови форми са удължени, жълтеникаво-кафяви. Женските (1) достигат 0,5 mm, а мъжките (3) - 0,3 mm.   
Яйцата при крилатата полова форма са два типа - по-дребни, от които се излюпват мъжки, и по-едри, от които се излюпват женски индивиди. Хорионът им е във вид на изпъкнали, шестоъгълни клетки.  


Листната форма зимува като яйце по надземните части на лозата. Излюпването на яйцата започва от втората половина на Април, едновременно с развитието на лозите. Ларвите мигрират по младите листа, където се хранят и предизвикват образуване на гали. След около 15-20 дни се превръщат във възрастни женски основателки, които по партеногенетичен начин (без оплождане) снасят 500-600 яйца в една гала. 
Яйчният стадий продължава 4-8 дни. Младите ларви са много подвижни и за кратко време се разпълзяват по листата, където образуват нови гали. В продължение на пролетта и лятото листната форма на филоксерата развива 6-8 поколения, но въшките от последните поколения снасят значително по-малко яйца, от пролетните поколения. Листната филоксера е чувствителна към ниски температури и въшките, останали по надземните части на лозата, умират в края на есента и началото на зимата. Част от ларвите на листната форма мигрират по корените на лозата и там се развиват като коренова форма. Миграцията започва от втората половина на Юни и се увеличава към началото на есента. 



 


Кореновата форма зимува като ларва от първа и по-рядко от втора възраст, по корените на лозата. Развива около 6 поколения годишно. Броят на поколенията е различен, в зависимост от климатичните условия на района и дълбочината, на която се развиват въшките. При 250С едно поколение се развива за 14 дни, а при 130С – за 60 дни. На по-голяма дълбочина развитието е по-бавно. Ларвите са много подвижни и лесно се придвижват в почвата, през пукнатини и цепнатини. Най-благоприятни за кореновата форма са структурните почви, с добър въздушен и воден режим, където въшките могат да проникнат на дълбочина до 3 m, докато безструктурните, песъчливите и силно сбитите почви, не са благоприятни за развитието й. Кореновата форма се развива по младите и старите корени на лозата, като предизвиква образуване на нодозитети и туберозитети. 



 


В средата на лятото част от ларвите на кореновата форма се развиват в нимфи със зачатъчни крила. Те мигрират на повърхността на почвата и там се превръщат в крилати полоносещи възрастни, които се разселват по надземните части на лозите (чрез летеж и въздушни течения). Там снасят без оплождане два вида яйца – дребни и едри, от които се излюпват половите форми. От дребните се излюпват мъжки, а от едрите - женски индивиди. Една женска снася 1-4 яйца. От тук започва цикъла на листната форма. Половите форми нямат устен апарат и не се хранят. След копулирането им, женските снасят по едно зимно яйце, обикновено в пукнатините на старата кора, по 2-3 годишните леторасти и загиват. Яйцата зимуват и развитието се повтаря.
Борба. 
Основен начин за борба с филоксерата при европейската лоза е присаждането й върху американски подложки, които са устойчиви на кореновата форма. 
Срещу листната форма по американските лози борбата може да се изведе с органофосфорни, карбаматни, неоникотинови и др. инсектициди. Провеждат се две пръскания през пролетта - първото няколко дни след началото на излюпването и второто 15-20 дни по-късно. По добри резултати ще се получат при използване на системни, проникващи или транс-ламинарни препарати. Няма приет ПИВ. Регистриран е само Нуреле-Дурсбан - 0,06%.