Хлебарки

Разред Dictyoptera /хлебарки, богомолки и термити/
Надсемейство Blattodea /хлебарки/


Хлебарките са насекоми с непълно превръщане. Антените са дълги, нишковидни и многочленни. Устният апарат е гризещ тип. Надкрилията са по-плътни - кожести, а втората двойка крила са ципести. При много видове надкрилията липсват. Краката са бегателни. Имат добре развити церки. При мъжките коремчето често има жлези, които отделят миризлив секрет. 
Синантропните видове са разпространени из целия свят. Живеят в жилищата на хората, в помещенията, където човек се труди и почива, в складове за хранителни и  промишлени продукти и материали и т.н. Обитават влажни и тъмни места – кухни и бани, но през нощта, когато са активни обхождат цялото жилище. Често се срещат в оранжерии, парници, фурни, пивоварни, сладкарски цехове, животновъдни ферми, кухни, столове, мазета и други топли помещения. Плоското им тяло им позволява да преминават през изключително тесни процепи, включително под затворени врати.
Хлебарките са всеядни и приемат храни от растителен и животински произход: зелени растения (стайни и оранжерийни), картофи, моркови, цвекло, хляб, тестени изделия, зърно, трупове на животни, кожа, памук, вълна, хартия, лепило, мазнини, екскременти и различни други вещества с органичен произход. Апетитът им е изключителен, но някои видове могат да издържат месеци без храна. Имат изключителна екологична пластичност и оцеляват при много екстремни условия. 
Преминаването им през канали и други места замърсени с болестотворни микроорганизми ги прави преносители на опасни болести, като: коремен тиф, дизентерия, паратиф, полиомиелит, сибирска язва, холера, туберкулоза, яйца на паразитни хелминти и др.


Сем. Blattellidae


Кафява (германска) хлебарка - Blattella germanica L. 
Произхожда от Средна Азия и е разпространена в тропичните и субтропични райони и по-топлите части на умерената зона. В България се среща повсеместно. Живее и в естествена природна среда. В сградите заселва предимно тъмните и влажни помещения с температура над 200С. В помещенията се храни с хляб, хлебни изделия, плодове, захар, мазнини, масло и други продукти. Поврежда книги, обувки и други кожени изделия. В складовете е важен неприятел за шоколадовите стоки. 



Възрастните са с размери 10 – 13 mm. Тялото е светлокафяво, удължено-овално, гръбно-коремно сплеснато. Крилата са добре развити и по-дълги от коремчето. Женските са с по-широко коремче.




  


Яйцата се разполагат в яйчна капсула (оотека). Тя е с размери 3 на 9 mm. Една оотека съдържа от 28 до 56 яйца, които са наредени в 2 реда.
  


Ларвите (нимфите) приличат на възрастните, но са по-дребни. При смяната на телесната си покривка са почти бели и постепенно потъмняват. Сегментите от птероторакса имат червен оттенък.
 


След копулацията женските снасят от 28 до 56 яйца, които се разполагат в оотеката. Тя се развива в коремчето на женските индивиди. Образува се от секрета на придатъчни жлези. След около 1 седмица оотеката се избутва навън и се прикрепва на последния коремен сегмент. Женските хлебарки носят оотеките до момента, в който ембрионалното развитие приключи и малките са готови да се излюпят. Този период продължава от 15 до 40 дни. През своя живот хлебарката образува 4 оотеки, които преди излюпване на малките поставя в скрити места.

 


Ларвите линеят 6 пъти. Ларвният стадий е с различна продължителност в зависимост от температурата - при 200С продължава 6 месеца, а при 300С продължава 2,5 месеца. Понижаването на температурата води до забавяне на темповете на развитие. Ларвата може да гладува 10 – 22 дни, мъжкият индивид – около 15 дни, а женската хлебарка – от 3 до 40 дни.
Контрол 
Похабените и замърсени хранителни продукти и материали се преоценяват и бракуват.
Профилактичните мероприятия имат за цел да се ограничи достъпа на хлебарките в сградите и да се намали заселеността чрез системно почистване. Поддържането на добра хигиена и чистота лишават хлебарките от храна и укрития. Всички отвори в помещенията трябва да се запушат, а около шахтите и на сифоните се поставят гъсти мрежи. Хранителните продукти трябва да се съхраняват в плътно затварящи се съдове, а хранителните отпадъци трябва да се изхвърлят своевременно.
Изтребителните мероприятия се основават главно на прилагането на химични средства за дезинсекция. Особеностите в начина на живот на хлебарките силно затруднява борбата с тях, тъй като често убежищата им остават необработени. Затова много важно е да се подбере най-подходящия инсектицид и формата на приложение. Препаратите се прилагат чрез опръскване или под формата на прахове, отровни хранителни примамки, гелове, лакове и др.
Много добри резултати има при фумигиране на помещенията, но то е свързано с определени изисквания. 


Сем. Blattidae


Черна (ориенталска) хлебарка - Blatta orientalis L.
Има космополитно разпространение. В Европа се появява преди повече от 300 години. Синантропен вид, но на Балканския полуостров може да обитава и естествена природна среда. У нас е един от най-масово срещаните видове. 
Обитава жилища, складове, столове, ресторанти, магазини, фурни, хлебозаводи, предприятия за тестени и сладкарски изделия, пивоварни и захарни заводи, хотели, болнични и детски заведения, кораби и др. 
Пантофаг - напада млякото, сиренето, маслото, сметаната, хляба, тестото, месото, варените картофи, триците, беления ориз. Нагризва тъканите, книгите, галетата, сухарите и др. 

  
Възрастната хлебарка е с размери 18 – 30 mm. Тялото е гръбно-коремно сплеснато с кафяво-черен или черен цвят, корема е по-светъл. Тялото е блестящо и изглежда като лакирано. При женските крилата са редуцирани до неголеми люспести пластинки, а при мъжките са добре развити, но са по-къси от коремчето и не го покриват. Мъжките са с размери до 25 mm. Тялото е с тъмнокафява или кафява окраска. Имат и грифелки на последния коремен сегмент.
Ларвите (нимфите) приличат на възрастните, но са по-дребни.
Яйцата в оотеката са средно 16 на брой. Размерите на оотеката са 12 mm дължина и 6 mm ширина. Предният и задният край са закръглени, а горния край е с формата на кил.  


Копулацията започва през пролетта (април). Една седмица след това женската снася яйцата в оотеката. Te са разположени в 2 реда по 8. Женската черна хлебарка за разлика от кафявата не носи яйчната капсула на своя корем до излюпването на ларвите, а само за кратко време (12 h до 5 дни), след което я поставя на топло и защитено място. Една женска за период от 6 месеца (април – септември) отлага около 8 оотеки с приблизително 128 яйца.
Ембрионалното развитие в зависимост от температурата продължава от няколко дни до година. Ларвният стадий продължава 4-5 месеца и включва 6 линеения. Ларвите от първите възрасти са светлокафяви. 
Черната хлебарка е нощно животно. След изгасване на осветлението, най-често след 22h, тя пълзи навсякъде из помещенията и търси храна. При внезапно осветяване хлебарките първоначално застиват неподвижно, а след няколко секунди хукват и се укриват на тъмни места. В местата, където хлебарките са обитавали могат да се видят дребни черни екскременти. Масовото присъствие на хлебарки в шкафове и на други закрити места може да се установи по неприятния мирис, който се дължи на секрет, отделящ се от специфични кожни жлези разположени на 6-я коремен сегмент.
Благоприятните условия за масовото намножаване на черната хлебарка са: топлина, влажност и достатъчно храна. Те са всеядни и се хранят с продукти от растителен и животински произход. Възрастното и ларвите/нимфите могат дълго време да гладуват. Оцеляват и при изключително екстремни условия.

  
  
 


Контрол 
Черната и кафявата хлебарки са обичайни обитатели на складовете със зърнени храни, брашно и трици. Често се срещат и в животновъдните ферми и складовете за месни продукти. Повредените продукти, суровини и материали своевременно се бракуват, а замърсените се преоценяват и след обеззаразяване може да се дават за фураж на животните.
Профилактичните и изтребителните мерки са като при кафявата хлебарка.
Трябва да се знае, че високите и ниските температури действат летално на хлебарките: при 450С загиват след 1 h; при –50С загиват след 30 min. При рязка смяна на температурата хлебарките загиват за по-късо време.
Ефективна отровна примамка лесно се приготвя от два средно-едри картофа, които се обелват и сваряват добре. След като изстинат се размачкват на пюре, като при това в тях се поставя инсектицид от групата на неоникотиноидите. Ако се използват по-концентрираните формулации Акрата 25ВГ или Конфидор 70ВГ са достатъчни 2g. Микрогранулите се разтварят без проблем. Ако се използват продукти с по-ниско съдържание на активно вещество (Конфидор 200СЛ) прибавете 4g. От примамката се оформят малки топчета (малко по-големи от грахово зърно), които се поставят под мивки, зад шкафове и на други закрити места, където сте забелязали хлебарките. Целия процес изисква използването на гумени/латексови ръкавици.


У нас вече е намирана на свобода (в различни преработвателни предприятия) и Американската хлебарка – Periplaneta americana L. Тя е по-едра от ориенталската и е добре окрилена.