СИСТЕМАТИКА НА ГРИЗАЧИТЕ
Гризачите са гръбначни животни, които принадлежат към клас Бозайници (Mammalia). Научното име на разред Гризачи – Rodentia, произлиза от латинското “rodere”, което означава “гризе”.
Разредът включва около 1600 вида, групирани в повече от 350 рода и 34 семейства.
По външен вид, начин на живот и поведение гризачите са приспособени за живот към най-разнообразни условия на околната среда. Те имат еврибионтно разпространение – населяват Земята от екватора почти до крайния север. Отличават се с изключителна екологична пластичност и са заели почти всички екологични ниши. Те населяват агроценози (ниви, градини, ливади, лозя), необработваеми площи и слогове, гори, алпийски терени, степи, полупустини и пустини, блатисти места, реки, селскостопански сгради, ферми, жилища, обществени сгради и др.
В зависимост от предпочитаното местообитание гризачите се разделят на три основни екологични групи:
1. Екзантропни или диви – видове, които целогодишно обитават природни биотопи, включително природни огнища на инфекциозни заболявания.
2. Синантропни – видове обитаващи населените места и тясно свързани с дейността на човека.
3. Хемисинантропни – видове, които населяват както природни така и антропогенни биотопи. Обикновено обитават природата, включително и агроценозите, но през неблагоприятните годишни сезони навлизат в стопански постройки и домакинства в покрайнините на населените места, където намират убежища и храна.
В зависимост от начина на живот, гризачите се разделят на следните екологични групи: наземни, водни, полуводни и дървесни обитатели.
В нашата страна гризачите са представени със 7 семейства, 21 рода и 29 вида. Три от видовете са синантропни (сив плъх, черен плъх, домашна мишка), а останалите са екзантропни и отчасти хемисинантропни.
Повечето от гризачите са вредни, но сред тях има и полезни видове. Някои имат ценна и скъпа кожа – нутрия, бобър, дългоопашата чинчила, ондатра и дори се отглеждат в специални ферми. Белите мишки и плъхове, морските свинчета, златистите хамстери са важни живи обекти в експерименталната работа на биолози, медици и еколози, а така също и харесвани домашни любимци.
Морфологичните особености, начинът на живот и поведението на гризачите са много интересни, но тук ще разгледаме по-подробно само вредните видове.
МОРФОЛОГИЧНИ, АНАТОМИЧНИ, ФИЗИОЛОГИЧНИ И ЕКОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ГРИЗАЧИТЕ, ОБЯСНЯВАЩИ ТЯХНАТА ГОЛЯМА ПЛАСТИЧНОСТ, ВРЕДОНОСТ И МАСОВО НАМНОЖАВАНЕ
Характерна особеност на гризачите е способността им да гризат, откъдето идва и името им. Гризането, в т.ч. на твърди субстанции (дърво, хоросан, пластмаси, меки метали, тухли, бетон), на черупкови плодове, както и способността им да пасат зелена растителност, се осъществява от добре устроени и развити резци, които непрекъснато нарастват, а стриването на храната от кътни зъби и свободно пространство (diastema), разположени върху горната и долната челюсти. При някои видове гризачи резците се използват много умело за изграждане на лабиринти от подземни ходове.
Морфология
Устройството на резците и начина на хранене е общ белег за всички гризачи. За характеризиране на отделните систематични единици важно значение има зъбната формула. Тя може да се представи по два начина – като дроб и като редни числителни. Представена като дроб с числителя се означават половината от зъбите на горната челюст, а със знаменателя – половината от зъбите на долната челюст със съответните им имена:
- Резци – I (incisive) - Кучешки – C (canini)
- Предкътници – P (praemolares) - Кътници – M (molares)
От зъбната формула, представена в таблицата по-долу, се вижда, че видовете на разред Гризачи имат по два резеца на горната и долната челюст. Резците нямат корени и растат през целия им живот. В процеса на гризането те се износват и изострят длетовидно. Резците винаги са остри, поради неравномерното им изтриване, тъй като предната им част е покрита с твърд емайл, а задната е по-мека и по-бързо се изтрива.
Гризачите нямат кучешки зъби и тази част от челюстите между резците и кътниците, която е без зъби се нарича диастема. По зъбната си формула гризачите лесно се разграничават от приличащите на тях дребни насекомоядни и хищни бозайници. Въз основа на дължината на зъбите се определя и възрастта на гризачите.
В систематиката на гризачите се използват и някои важни морфологични и анатомични белези като размери на тялото и на отделните негови части, размери на черепа, дължина на задното стъпало, цвят на козината и др.
Таблица за зъбна формула на семействата от разред Гризачи
Систематична група Зъбна формула
Разред Гризачи
RODENTIA I 1
1 C 0
0 P 2 – 0
1 – 0 M 3 – 2
3 – 2 = 30
I 1/1 C 0/0 P 2 – 0/1 – 0 M 3 – 2/3 – 2 = 30
Семейство Sciuridae
Катерици i c p m
1 0 2 - 1 3
1 0 1 3
= 24
Семейство Myocastoridae
Нутриеви
Семейство Myoxidae
Сънливци i c p m
1 0 1 3
1 0 1 3
= 20
Семейство Dipodidae
Скачащи мишки i c p m
1 0 1 2
1 0 0 3
= 16
Семейство Spalacidae
Слепи кучета i c p m
1 0 0 3
1 0 0 3
= 16
Семейство Muridae
Мишевидни i c p m
1 0 0 3-1
1 0 0 3-1
= 20
Семейство Cricetidae
Хомякови i c p m
1 0 0 3
2 0 0 3-2
= 22
Биология
Почти всички гризачи са нощни животни и предпочитат тъмнината и тишината за активна дейност. Те се придвижват под прикритието на вечерния и сутрешния полумрак и много рядко са активни през деня. Синантропните гризачи населяват мазета, тавани, изоставени постройки, канализационни шахти и други обекти, които са винаги в близост до човека. Много подвижни те лазят бързо, катерят се ловко и скачат на височина до 1 m (черен плъх). При бягане правят подскоци (домашна мишка). Сивият плъх е отличен плувец. Издържа във вода до 72 h и чрез плуване в канализационната система е завзел големите градове и дори прониква в домовете през сифоните в тоалетните. Пътищата за придвижване на плъховете и мишките обикновено са край стените и тръбите. Те пресичат открити пространства само при необходимост или когато са в опасност. При своята активност оставят следи – нагризани предмети, екскременти. От постоянното им преминаване покрай различни повърхности (стени, греди, тавани и др.) се получават размазани мръсносиви петна.
Гризачите имат силно развито чувство за териториалност (пространствен консерватизъм). Те живеят на популации (семейни групи), всяка от които обитава определен индивидуален участък. Участъците са в зависимост от плътността и наличието на храна. За сивия плъх обитаваната територия е с диаметър 30 m. В нея са разположени убежищата, хранителните източници и водата. Убежищата на сивия плъх са на дълбочина 30-70 cm, към които водят много ходове. Убежището винаги е много чисто. Постлано е с отпадъци (слама, хартия, парцали). Между членовете на популацията съществуват йерархични отношения на зависимост и подчиненост. Вътре във всяка семейна група разпознаването става чрез обонянието. Различните популации имат своя вътрешна миризма (характерна за популацията) и специфична външна миризма, която е във връзка с биотопа. Например гризачите в свинефермите миришат на свинска урина. Използвайки своето обоняние гризачите разменят информация помежду си, която е свързана с намирането на храна и предпазването от опасности. Интерес в това отношение представлява отделяната чрез урината миризма, която предизвиква страх. Смята се, че пространствения консерватизъм при сивия плъх не е добре изявен.
Гризачите напускат принудително своите убежища само при изключителни случаи и когато липсват храна и вода. В такива ситуации те извършват миграции. Миграциите са активни и пасивни. Пасивните се извършват с превозни средства, които транспортират хранителни продукти и са характерни главно за синантропните гризачи.
Активните миграции се наричат още сезонни миграции. Те са свързани с промяната на сезона и прибирането на селскостопанската продукция от полето. Всяка есен дъждовете и застудяването на времето принуждават хемисинантропните и синантропните видове (горски мишки, домашни мишки, плъхове) да напуснат обитаваните от тях природни биотопи и да се заселват в складовете, фермите, селскостопанските постройки и жилищните сгради на близките населени места. Тук в близост до хората те намират храна и топли убежища. Мигрират предимно младите индивиди, но на малки разстояния – до 4 km, в редки случаи до 12 km. Има обаче данни, че маркирани сиви плъхове са намирани на 40 km от убежището си. В градска среда плъховете не се отдалечават на повече от 500 m от гнездото. Домашната мишка има силно развит инстинкт за дома, наречен хоминг. Денонощната й активност е в диаметър до 10 m.
Миграциите налагат извода за необходимост от едновременно обработване на големи територии при дератизационните мероприятия.
Тялото на гризачите при по-голямата част от видовете е стройно и цилиндрично. То е приспособено за начина на живот в техните местообитания и леговища. Кожата на тялото (със солидна подкожна мастна тъкан) е покрита с козина имаща важна защитна функция като окраска и най-вече за преодоляване на неблагоприятните температурни условия. Тя се състои от еднакви по дължина дълги, тънки, но твърди космици, благодарение на които, както и на мускулите се осъществява регулирането на телесната температура, в зависимост от тази на околната среда. Козината се сменя обикновено един път годишно през есента, но при някои от видовете се наблюдава както есенна, така и пролетна подмяна. Цветово, тя варира в широка гама, но преобладава сивия цвят, сиво кафявия с жълтеникав или ръждивочервен оттенък, изпъстрена често с жълти, черни или бели петна. Понякога се наблюдава изцяло бяла или черна козина. Окраската на козината има защитна функция.
Гризачите различават добре предмети, които се движат, тяхната форма и разстояния, но нямат цветово зрение. За сметка на това притежават отлично осезание, обоняние и слух. Осезанието се осъществява от добре развити космици, наречени вибриси, разположени обикновено на муцунката около устата, носа и очите. При някои видове гризачи, осезателните космици са разположени върху гръбната страна на тялото или долната страна на гърдите. Благодарение на тях, те отлично се ориентират и движат в местата, които обитават. Тези особености при гризачите обясняват и силно развитото поведение на неофобия или недоверчивост към нови предмети, нова храна в местата, които обитават и храната, която поемат.
В зависимост от начина на живот, гризачите имат различно развита костна система с основни разлики в предния и задния пояс на скелета. За определяне на видовата им принадлежност, за систематичното им положение най-голямо значение има устройството на черепа.
Гризачите са бозайници с много интензивни жизнени процеси. За това те приемат големи количества храна, която при някои видове достига до 100 % от масата им. Например, сивия плъх изяжда за едно денонощие около 50 g храна (от 35 до 133 g), а домашната мишка – до 3 g.
Повечето гризачи са растителноядни. Едни предпочитат зърнени храни (зърноядни), други - свежа растителна маса (растителноядни). При липса на предпочитаната храна те я заместват с други продукти и се проявяват като типични полифаги, каквито са синантропните видове.
Голямата лакомост и висок размножителен потенциал на гризачите до голяма степен се определя от специфичните особености на храносмилателната им система. Тя е най-характерна при тревопасните гризачи – извънредно къса, поради което поеманата храна преминава бързо и те са принудени да консумират по-големи количества, за да си осигурят необходимата енергия за поддържане на телесната температура. За доброто храносмилане и усвояване на поеманата храна оказва влияние обилното отделяне на слюнка (с подчертана алкална реакция) при нейното стриване в устната кухина, отделянето на стомашен сок с високо киселинно съдържание, а така също и секрета, отделян от задстомашната жлеза и жлъчката, богат на ензимите трипсин, амилаза и липаза. От друга страна, тези особености на храносмилането се използват умело при търсенето на подходящи химични средства за борба и начини за тяхното приложение.
Синантропните гризачи търсят храната си по определени пътища, които маркират със секрети на кожните и половите си жлези. По този начин отбелязват и индивидуалните участъци.
В търсенето на храна най-голямо значение има обонянието, като най-голяма активност проявяват вечер и рано сутрин. Когато популацията е многочислена, денонощната динамика на гризачите е във връзка с дейността на човека. След като напуснат своето гнездо гризачите се насочват към най-близко намиращата се предпочитана от тях храна или вода, за да задоволят първоначалния си глад. Важно за дератизацията е, че гризачите поемат храната си на малки порции – хранят се до 10 пъти в денонощие. Плъховете обикновено утоляват глада си на едно място, а домашната мишка поема малко количество от много места. Следователно един от важните моменти преди провеждането на дератизацията е да се определи къде животните задоволяват първоначалния си глад. След този момент гризачите започват да проявяват избирателните си способности в търсене на предпочитана храна. Три фактора са причина за техните активни усилия за намиране на определен вид храна – нейното наличие, физиологичното състояние на животното и условията на средата. Гризачите се отнасят много недоверчиво към новите предмети в средата, която обитават. Те избягват първоначално новите хранителни продукти, докато се убедят, че са безопасни. Тази особеност в поведението на гризачите се нарича неофобия или страх от новото. След внимателен подбор на новите хранителни продукти и преглед на измененията в обстановката, гризачът изчаква известно време без да приема набелязаната храна. Едва по-късно започва усилено да яде от нея. При търсенето на храна животното е особено подвижно, като обхожда многократно местообитанието си. Тази негова активност му позволява да намери всяка нова храна, включително и поставените примамки.
В естествени условия на живот сивите плъхове са всеядни гризачи. Те употребяват за храна продукти от растителен и животински произход. При недостиг на храна се хранят и с разнообразни отпадъци, нечистотии, животински трупове, дори изяждат малките си или се изяждат помежду си. Канибализмът е важен момент от поведението на плъховете. Според някои автори той е присъщ на двата вида плъхове. Трябва да се подчертае, че организмът на сивия плъх се нуждае от животински белтъчини. Опитни животни, хранени само със сурово цвекло умират за 3-4 денонощия.
Плъховете активно избират храната си. Сивият плъх проявява индивидуален вкус при свободен избор на храна. При приготвяне на зърнени примамки трябва да се използва смес от различни семена. Предпочитанието на гризачите спрямо един или друг вид храна не е постоянно.
Вкусът на гризачите към храната е подобен на човешкия, затова обичат тези храни, с които се хранят и хората. При това винаги предпочитат качествената и прясната храна, тъй като при тях липсва рефлекс за повръщане. Наблюденията показват, че понякога плъховете ядат и развалени, но не и плесенясали храни. При естествени условия на живот плъховете не ядат плесенясъл хляб, дори когато няма друга храна.
Плъховете са много чувствителни към глада и при липса на храна умират в продължение на 3-4 денонощия, а при липса на вода – за още по-кратък срок. Пиенето на вода е необходимост за плъховете. В естествени условия на живот плъхът не само пие вода от различни водоизточници, но и лиже влагата от водопроводните и канализационните тръби, от запотени стъкла и др. Количеството на необходимата за плъха вода зависи от количеството влага, което съдържа храната. Храненето със суха храна рязко повишава нуждата от вода. Това дава възможност за използването на водни примамки, особено в помещения със сух фураж или през сухи сезони. Наблюденията показват, че когато към течности (вода, прясно мляко) се прибавят някои отрови, разтворими във вода, плъховете не пият от тях даже при липса на вода.
Гризачите полагат грижи за своя “тоалет” – облизват се и почистват с крака своята муцуна и козина. Тази особеност в поведението им се използва в борбата срещу тях с прилагането на отровни прахообразни препарати, които животните облизват рефлекторно по време на “тоалета”.
Гризачите се отличават с ускорено дишане – 8 до 10 пъти по-учестено в сравнение с другите бозайници. То се обяснява с устройството на дихателната и кръвоносната им система. Големият брой дихателни движения – от 200 до 250 в минута ги прави особено чувствителни към отровните газове, които се прилагат за борба с тях. С тази особеност се обяснява и отличното убийствено действие на амонячната вода. От друга страна ускореното дишане е начин за понасяне на ниските и особено на високите температури. Мишевидните гризачи нямат потни жлези и отделят излишната топлина на тялото си само чрез дишането. Кръвоносната система играе съществена роля при терморегулацията на тялото на гризачите.
Освен че са наследствено обусловени, размножаването и плодовитостта при отделните видове гризачи до голяма степен се определят от екологичните условия на местообитанията - най вече от количеството и качеството на поетата храна, а така също и от температурата на околната среда през отделните сезони на годината. Поемането на свръхнеобходимата храна за регулиране на телесната температура се отразява особено благоприятно върху плодовитостта им и съвместно с температурата на околната среда определят продължителността на половото узряване и бременността. Има гризачи, които се размножават един път годишно и такива, които се размножават целогодишно и дават до 10 поколения. Половата зрялост настъпва на различна възраст както при двата пола, така и при отделните видове - обикновено от 20 до 60 дни, а при някои видове и повече. Женските индивиди се оплождат само в разгонено състояние, което трае няколко дни. В това състояние и по време на бременността те са особено чувствителни към антикоагулантните родентициди.
През брачния период мъжките са много активни и често се бият помежду си, при което стават непредпазливи. По време на разгоненост и бременните женски са по-малко предпазливи от неоплодените, поради което лесно се улавят в капани. Освен това те са по-чувствителни към отровите.
Бременността им продължава от 18 до 30 дни в зависимост от видовата принадлежност и екологичните условия (храна и температура). Броят на приплодените (малките) в едно котило варира от 2-3 до 20. Новородените са голи и слепи, затова възрастните устройват за отглеждането им на подходящи места в почвата, хралупите и помещенията, гнезда от различни материали – лоши проводници на топлината. Котилото е на такава дълбочина, която осигурява подходяща за температура и незначителни температурни колебания.
Грижи за новородените полага само майката. Тя ги храни, поддържа чисто гнездото, прибира падналите вън от него и ги защитава от собствения им баща. Развитието им е много бързо, особено в началото, когато се хранят с майчино мляко. Към 10-я ден покарват резците и се покриват с косми, към 15-я ден проглеждат. Към 25-я ден тялото е изцяло покрито с козина. С нарастването на резците малките проявяват силен стремеж към гризане и разкъсване. Те започват да приемат и твърда храна, която майката внася в гнездото. Това е много важен момент в борбата с гризачите. Примамките трябва да се приготвят така, че да се пренасят по-лесно от майката. Добре е да се използват увити примамки – например обвити в пергаментова хартия.
На около 3-седмична възраст плъхчетата преминават към самостоятелно хранене и престават да се хранят с мляко. Те са неопитни и имат ненаситен апетит и силна нужда да гризат. На това се дължи и успешната борба с младите животни. След 3 месеца малките достигат тегло 100 – 110 g и стават полово зрели.
При температури около 25-300С, които се приемат за оптимални, половото развитие протича 3-4 пъти по-бързо,отколкото при 12 – 150С. При неподходяща температура и храна размножаването се преустановява, а младите животни не узряват полово. Когато популацията е в добро състояние, въздействието на неблагоприятните фактори се забавя, размножаването продължава, но се намалява броят както на котилата така и на малките в едно котило. Ако условията не се подобрят, размножаването спира и популацията може да загине, но при подобряване на условията бързо се възстановява. По такъв начин температурата в съчетание с храната определя не само интензивността на размножаването, но и плътността и заселването в различните местообитания. В Добруджа при топли есен и зима е регистрирано непрекъснато размножаване на обикновената полевка. При неблагоприятни условия на развитие и хранене на гризачите плътността им рязко намалява и те се запазват само в постоянните стации, където намират макар и минимални условия за живот.
При видовете, които прекарват зимен сън и се размножават напролет, без допълнително хранене, плодовитостта зависи както от запасите с хранителни вещества в организма, натрупани преди зимния сън, така и температурите по време на зимуването. При лоша запасеност преди зимния сън с хранителни резерви или при бързото им изразходване при неблагоприятни зимни условия, гризачите не се размножават през пролетта или потомството им е малочислено, което води до депресия.
С оглед приспособяването към неблагоприятните въздействия на околната среда, при гризачите са се оформили и екологични адаптационни механизми, които се изразяват в наследствено обусловени рефлекси. При отделните видове те са различни и се изразяват в избор на местообитание, в устройство на жилището (колониите, ходовете, гнездата), в изпадането в зимен сън, в събирането на резервна храна, в плодовитостта и др. В зависимост от тези качества, гризачите са класифицирани в 5 жизнени форми, които притежават определен способ за приспособяване, преди всичко към храната и температурата като екологични фактори. Те са:
1. Форми със зимен сън. Те не събират и не складират хранителни запаси и прекарват зимния сън благодарение на интензивното натрупване на резервни тлъстини преди изпадането в зимен сън. Типичен представител на тази форма гризачи е лалугерът.
2. Форми също със зимен сън, с натрупване на тлъстини, но и със събиране и складиране в жилищата си, в специално изградени хранителни камери, на необходимата резервна храна, която консумират след събуждането от зимен сън. Типични представители са хомякът и сънливецът.
3. Целогодишно активни форми събиращи запаси. Те не изпадат в зимен сън, но събират и складират храна в камерите си и консумират през неблагоприятните есенно-зимни, зимни и пролетни месеци. Към тази форма принадлежат полската разновидност на домашната мишка, обикновените полска и горска мишки, водната полевка.
4. Целогодишно активни форми не събиращи запаси. Те също не изпадат в зимен сън, но не събират резервна храна и са принудени да се хранят през зимните месеци с растителна храна на повърхността на почвата или с корените на растенията. Представители – обикновената полека, домашната мишка, сивия и черния плъх.
5.Жизнени форми, които са активни целогодишно, събират и трупат запаси, но водят изключително подземен начин на живот. Типичен представител на тази форма е сляпото куче.
Обикновено зимен сън спят някои екзантропни гризачи (лалугери, сънливци и др.). Синантропните гризачи са активни целогодишно. Те не спят зимен сън, тъй като постоянно имат на разположение храна и убежище в населените места.
Отделните жизнени форми се характеризират още с различен потенциал на размножаване и неговото реализиране, както и с колебания в числеността на популацията през вегетационния период. Видовете, които имат по-добра адаптация към условията на околната среда са с по-нисък размножителен потенциал, но от него се реализира по-голям процент. Видовете, които са активни през цялата година, независимо дали събират или не събират хранителни запаси, притежават по-голям размножителен потенциал, но от него се реализира по-малък процент. Към тях се отнасят отделните видове мишки и полевки.
В своя ареал мишевидните гризачи не намират еднакви условия за развитие по отношение на микроклимата, на храната, на естествените им врагове и не на последно място на антропогенния фактор. Така стациите, които обитават, някои автори класифицират по отношение на намножаването им в: резерватни, акумулаторни и депресорни.
Резерватни стации на обитание са необработваемите затревени площи (пасища, ливади, крайпътни банкети, канали за напояване, ивици край железопътни линии, крайпоясни ивици на гори и полезащитни горски пояси). В тях мишевидните гризачи преживяват неблагоприятните за техния живот и хранене сезони в минимална численост.
Акумулаторни стации на обитание са площите заети с културни растения – фуражни бобови (люцерна и детелина) и зърнено житни култури, в които гризачите намират благоприятни условия за хранене и размножаване.
Депресорни стации на обитание са площи, заети с културни растения, които са подложени на непрекъсната обработка на почвата и като храна са неподходящи за отделните видове гризачи.
Тази класификация на гризачите се ползва при изготвянето на стратегия за борба с тях, особено когато се прилага химичния метод.
За да няма изненади и да може да се контролират числените колебания на отделните видове гризачи и особено на полските, от голямо значение е навременното установяване тенденциите за промяна в числеността или тяхната плътност на единица площ, както и размерите на нападнатата площ. Тези два показателя – плътност и обитавана площ, характеризират динамиката на популацията. Тяхното навременно установяване позволява да се прогнозира по-нататъшното развитие на популацията и да се вземат необходимите мерки за предотвратяване и прекъсване на оформящата се тенденция за масова поява. Такава популационна динамика, при която мишевидните гризачи увеличават рязко и за къс период от време числеността си и заселените площи, е характерна за полевките и обикновените мишки (полски и горски). Пълният цикъл на популационната динамика при тези гризачи обхваща пет фази и приключва за няколко години. При обикновената полевка тя е най-характерна и включва следните характеристики за отделните фази:
Първа фаза – депресия. Характеризира се с ниска популационна плътност и размер на обитаваните площи. Това са обикновено постоянните стации на обитание – затревени, необработваеми площи, затревени ивици край пътища, линии, канали, полезащитни горски пояси, гори и стари люцерни. Полевките са с намалена жизненост.
Втора фаза – подем в числеността. Настъпва при благоприятно съчетаване на метеорологични и трофични условия и груби грешки в технологията при отглеждането на полските култури, отнасящи се по отношение на обработката на почвата, начина на сеитба, избора на предшественик, заплевеляване, срок и начин на прибиране на реколтата и др. Плътността и размера на обитаваните площи се увеличава и е особено типично за люцерновите посеви и перифериите на есенните житни посеви, граничещи с люцерна и крайпътни затревени ивици. Жизнеността на популацията рязко се подобрява.
Трета фаза – масова поява. Характеризира се с особено благоприятни екологични условия. Наблюдава се интензивно увеличаване плътността на популацията в люцерновите и житни посеви. В люцерните колониите се сливат, а броят им в житните посеви още през есента надвишава над 10 бр/дка. Популацията се отличава с висока жизненост и плодовитост. След прибирането на житните култури полевките мигрират в пролетните окопни култури (слънчоглед, царевица, захарно цвекло и др.), където изграждат в голяма плътност вторични местообитания на големи територии.
Четвърта фаза – пик. Тя е кулминационната точка в масовото намножаване, но се приема и като начало на неговия край. Разпространението придобива глобален характер. Наблюдава се висока плътност във всички агроценози, в т.ч. зеленчукови и овощни градини, в лозя. В тази фаза се нанасят най-големи щети, макар че се наблюдава намаляване на жизнеността на популацията, намаляване на плодовитостта и от друга страна рязък подем в числеността на естествените хищници на гризачите – птици, бозайници, влечуги, както и възникването епизотии (масово развитие на болести) в популациите. Екологичните условия се влошават.
Пета фаза – спад на числеността. Екологичните условия за гризачите продължават да се влошават. Размножаването във вторичните местообитания се преустановява и гризачите се запазват в първичните си стации на обитание, където продължават да се размножават, но с малък брой приплоди и увелечен период на полово узряване и бременност.
Често този пълен цикъл на популационната динамика се прекъсва при достигане на определена фаза. В други случаи една фаза обхваща две календарни години в зависимост от екологичните условия. Познаването на особеностите на отделните фази, на факторите, които благоприятствуват или потискат популационната динамика, позволява да се проведе правилна и навременна борба с гризачите и да се предотвратят както огромните загуби на земеделската продукция, така и да се запазят техните естествени хищници, а така също и останалите птици и животни, обитаващи различните биоценози.
След ефикасна борба са необходими най-малко 1 – 2 години за възстановяване на първоначалната плътност на популациите до 90 %. Това означава, че при правилно прилагане на изтребителните мероприятия не се налага те да се провеждат двукратно (през пролетта и есента), а е достатъчна еднократна дератизация, най-добре през април – май.
Няма коментари:
Публикуване на коментар