Полевки

Клас Бозайници - Mamalia
Разред Гризачи - Rodentia
Семейство Мишевидни - Muridae


Обикновена полевка - Microtus arvalis Pallas.
Разпространена е повсеместно в Европа и у нас. Обитава люцерни, ливади, ниви, градини и др.
Гърбът е сивокафяв, а коремът – сив. Козината е къса и гъста. Дължината на тялото е 8 - 12 cm, на опашката 2-4 cm. Задното стъпало е с размери 1,5 - 1,7 cm, а ухото до 1 cm. 



 


Обикновената полевка живее на колонии в система от преплетени дълги ходове с различен брой дупки на повърхността. Дупките са с диаметър 3-5 cm. Различават се млади и възрастни колонии. Младите се обитава от една двойка полевки. Състои се от къс тунел с 1 до 3 отвора на повърхността и 1 гнездо. Възрастните колонии се обитава от една двойка заедно с потомството им. Колонията е сложен лабиринт от ходове на дълбочина до 30 cm с 1-2 гнезда, няколко хранителни камери и много отвори на повърхността. Обитаемите колонии се разпознават по изхвърлената пръст до добре изгладения отвор, по екскрементите около отвора и вмъкнатите зелени листа в него, както и с по-добре очертаните отъпкани пътечки, които водят до отвора. Отворите с такива белези обикновено водят до гнездото на полевката. Останалите отвори са странични и са спасителни, направени обикновено от подрастващите полевки.



Входове на колония  


Видът се размножава няколко пъти в годината, а при благоприятни условия и целогодишно. Пролетният размножителен период настъпва след средата на февруари, когато среднодневните температури трайно ще се повишат над 5°С. Женската ражда 3-9 малки. Те достигат полова зрялост за 40 дни от раждането и започват да дават потомство. При полски условия полевките живеят до 8 месеца, а в лабораторни условия – до 3 години. От една двойка полевки за една година се получава потомство от 2400 индивида. Високата размножителна способност на вида често води до масово намножаване (каламитети), които са характерни за този неприятел.
Полевката се храни със зелени части на растения и по-рядко със семена. Тя е много вреден гризач, който нанася големи щети на нивите, докато още са зелени. Вредната й дейност е тясно синхронизирана с фенологията на културата гостоприемник. Най-опасна е за житните култури. Вредите по есенниците могат да бъдат открити от поникването до жътва. Неприятелят унищожава зелената маса в района на колониите и оголва посева на голяма площ. Обитаемите ходове се разпознават и по добре очертаните (отъпкани) пътечки, освен по изхвърлената пръст и остатъците от зелени листа около входовете на дупките. В затревените площи добре оформените пътечки са вкопани като тунелчета. Полевката продължава да вреди и при наличие на снежна покривка. Тя се храни ежедневно със зелена маса, без да се запасява. Допуснатите есенно-зимни повреди могат да се компенсират частично с масово “братене”, при условие че не е засегнат възела на братене. Не по-малко опасни са пораженията предизвикани след фенофаза “вретенене”. 



“Оголване” на есенни житни култури  


В години на масова поява неприятелят складира до 4 kg предимно плевелни семена, слънчоглед и др.




Гюнтерова полевка - Microtus gьntheri Danford and Alston
Видът е широко разпространен в Южна България (Хасково, Първомай, Свиленград).
Окраската е както при обикновената полевка. Има по-дребни размери. Дължината на тялото е 7-10 cm, а на опашката 2-3 cm.

 


Гюнтеровата полевка живее в големи колонии с преплетени дълги ходове и отвори на повърхността. Ходовете в почвата са на дълбочина 60-80 cm с много гнезда и хранителни камери, в които складира до 20 kg резервна храна. Храни се предимно със зелена растителност, но в менюто си има и семена от различни културни и диви растения.Активна е вечер при здрачаване и рано сутрин. Годишно има 3 до 5 поколения, предимно през летните месеци. Ражда до 9 малки. Важен неприятел по житните култури.




Горска полевка - Clethrionomys glareolus Schreber.
Видът е разпространен в Европа. В България се среща във всички планини с надморска височина над 900 m. Обитава горския пояс на планините, по влажни и сенчести участъци на гори, често в техните окрайнини, покрай малки потоци, скали, сипеи и др.
Гърбът е ръждивокафяв, страните са тъмносиви, коремът е малко по-светъл. Дължината на тялото е 8 - 11 cm, на опашката – 3 - 6 cm. Задното стъпало е 1,6 - 1,9 cm, а ухото 1 - 1,4 cm. 

 


Горската полевка е активна предимно през нощта. Храни се със зелените части на растения, по-рядко със семена от житни култури, жълъди от дъб и бук, лешници, орехи. Отличен катерач. Често устройва жилището си в хралупите на дърветата. Дълбае подземни ходове около корените на дърветата и гниещи пънове. В годината се размножава 2 – 3 пъти, през периода март-септември. Бременността продължава 25 дни. Женската ражда 3 - 7 малки. 
Вреди в младите насаждения, като нагризва кората на млади горски и овощни фиданки. През зимата навлиза в хижи и горски домове, където унищожава складирани запаси. Природен резервоар на причинителите на различни болести.




Подземна полевка - Microtus (Pitymys) subterraneus Selys-Longchamps
Видът е разпространен главно в Централна Европа. У нас се среща почти в цялата страна. Предпочита по-влажни биотопи – пасища, ливади, люцерни.
Гърбът е сив, а коремът – по-светъл. По-дребна е от другите полевки. Тялото е с дължина до 10 cm, опашката до 3 cm, задното стъпало 1,3 до 1,5 cm, а ухото до 1 cm,. Възрастните индивиди тежат от 10 до 20 g. Отличават се с малки очи.

 


Видът води изключително подземен начин на живот. Рядко излиза на повърхността. Колониите са с много дълги ходове. Храни се главно с подземните части на растенията. Размножава се 1-2 пъти годишно с 1 до 4 малки.




Водна полевка (Воден плъх) - Arvicola terrestris L.
Видът е разпространен в цяла Европа. У нас се среща във всички краища на страната, включително и в планините.
Гърбът е тъмнокафяв до черен. Коремът – по-светъл. Козината е плътна, омазнена – не се мокри от водата. Това е най-едрият вид от полевките, понякога е наричан водна полевка. Достига тегло до 100g. Тялото е с дължина 12-18 cm. Опашката – окосмена – 6-11 cm. Главата не е много голяма и е с тъпа муцуна. Задното стъпало – 2,7-3 cm. Между пръстите на задните крака с жилави космици, които улесняват плуването. Ушите са малки (1,5 – 1,7 cm). Затварят се със специални клапи, когато гризачът е във водата. 

 


Водният плъх е полуводно, предимно нощно животно, но се среща и през деня. Обитава крайбрежията на различни водоеми (блата, езера, язовири), бреговете на реки, напоителни канали. Често се среща в оризища, поливни зеленчукови и овощни градини. Прави ходове в почвата с дължина до 1 m по бреговете на водоемите. Изгражда отвори с големина 7-9 cm както на сушата, така и във водата. Изкопаната пръст оформя като голяма къртичина. В ходовете изгражда гнездо и няколко хранителни камери. В камерите складира корени, кореноплоди и др. През летните месеци прави гнезда и на открито, най-често в оризищата, където причинява и най-голяма вреда. Прегризва оризовите стъбла при фаза вретене, пренася ги на специални хранителни площадки, където изяжда само средната част на формираната метлица. Гризачът е изключително лаком и се храни със сочна зелена растителност от зеленчуковите градини и други посеви. През есенно-зимния период нагризва кората на младите овощни дървета и на тополовите фиданки, които най-често се засаждат покрай напоителните канали и бреговете на водоемите. Храни се още с различна блатна растителност, но използва за храна и насекоми, различни мекотели и др.
Водният плъх се размножава през периода март-октомври. Има 3-4 поколения годишно с по 3-9 малки. Новородените са слепи и голи, но след един месец вече живеят самостоятелно. Индивидите от новите поколения достигат полова зрялост на следващата година, което ги отличава от другите полевки. 
При благоприятни условия водния плъх се намножава масово и причинява големи щети. Гризачът е вреден и с ходовете, които прави по дигите на водоемите. Той е преносител на болестта туларемия, която е подобна на чумата.




Снежна полевка - Chionomys (Microtus) nivalis Mart.
Видът е разпространен в Европа от Испания до Балканския полуостров. В България е установен в планините над 1300 m и много рядко се среща в по-ниски места.
Гърбът е сивокафяв, а коремът – по-светъл. Космената покривка е много гъста. Дължината на тялото е 10-14 cm, на опашката 5-7 cm, на задно стъпало от 2 до 2,3 cm, на ухото от 1,3  до 1,7 cm,.

 


Снежната полевка обитава скали и сипеи, лишени от растителност. Активна е през нощта. Храни се само със стъбла на треви и листа на едногодишни растения. Между скалите въвлича треви, които през зимата използва за храна във вид на сено.Размножава се 2-3 пъти в годината през периода април-август. Женската ражда 6 малки. 
В индивиди от популацията, обитаваща Пирин са установени ларви на паразити, които във възрастна форма паразитират в белия дроб на човека и предизвикват болестта сибирска язва.


Борбата с вредните гризачи е разгледана в отделни файлове.