Житен и Хлебен молец

Разред Люспестокрили - Lepidoptera
сем. Същински молци – Tineidae


Житен молец – Nemapogon (Tinea) granella L.
Среща се навсякъде в България. Произходът му е от субтропичните гори, но днес е синантропен вид, който не е загубил връзката си с гората. В природна среда живее по различни дървесни гъби, в гнила дървесина и корени. Гъсеници са намирани в постелята на птичи гнезда. 
Като синантропен вид живее в складове и жилища, където поврежда складираните продукти и материали. Напада зърната на житните (пшеница, ечемик, овес, ръж, царевица) и някои бобови култури (грах, фасул, леща, люцерна и детелина), тестени и сладкарски изделия (макарони, спагети, фиде, бисквити и др.), сушени плодове, зеленчуци и гъби, ядки на лешници, коркови тапи и др. 
Житният молец е топлолюбив вид. Той е много чувствителен към ниските температури. При понижаване на температурата до 6-80С гъсениците спират да се движат. При по-продължително въздействие на такива ниски температури те загиват. При минус 20 – 250С гъсениците и какавидите загиват за няколко часа.

Пеперудите при разперени крила достигат размери от 9 до 12 mm при мъжките и 13 до 16 mm при женските. Предните крила са мръсно-бели, със сиви точки и 10-12 тъмнокафяви петна с различна големина. Средното петно е най-голямо, с правоъгълна форма и е разположено косо спрямо предния край на крилата. Задните крила са светлосиви с лек бронзов нюанс.
Яйцето е жълтеникаво-бяло с овална форма.   
Гъсеницата е мръсно-бяла, с кафява глава и преднегръден щит. На дължина достига 7-9 mm. Обикновено е в полупрозрачен пашкул.


Какавидата е кафява с по-тъмен преден край и дължина 6-7 mm. Върху кремастера (последния сегмент на коремчето) има 2 къси шипчета.  


Неприятелят развива 1-2 поколения годишно. Зимува като гъсеница в копринен пашкул, а гъсениците без пашкул обикновено умират от ниските температури. Какавидира през пролетта. Какавидният стадий продължава 2-3 седмици.
Възрастните молци са нощни насекоми. При обезпокояване те прелитат на малки разстояния. В складовете със зърнени храни снасят по 1-2 яйца върху зърната на житните растения – пшеница, ръж, овес и ечемик. Предпочитат зърната с повишена влажност. Женските снасят средно 50-70 яйца. Ембрионалното развитие, при температура 17-200С, е 10-14 дни. 
Гъсениците правят неголям рехав, полупрозрачен пашкул, който прилича на зърно. Те влизат в пашкула, който прикрепват върху едно или две зърна. Хранят се като изгризват в зърната плитки отвори и преминават от едно зърно на друго. Възрастната гъсеница свързва с копринени нишки 20-30 повредени зърна в една купчинка. Вътре в тях тя си прави галерия, в която живее. 
След като завършат развитието си, гъсениците напускат зърната. В складовете те живеят в повърхностния пласт на насипното зърно, по който пълзят продължително време. По-късно преминават в различни укрития, където приготвят пашкули от коприна, в които остават да зимуват или развиват второ поколение.


Хлебен молец – Haplotinea ditella Pierce & Diakonoff
Широко разпространен вид - среща се в цяла Европа и у нас. Има горски произход, но постепенно е започнал да води и синантропен начин на живот. В природна среда лети през периодите: Юли-Септември, Ноември-Януари и Март-Април. Развива се в птичи гнезда, гнила дървесина и др. 
В синантропна среда обитава складове за зърнени храни, мелници, фурни, хлебозаводи, пивоварни заводи, складове в пристанища и гари, домакинства и др. Напада зърната на житните култури, брашно, трици, кюспе, хлебни и сладкарски изделия, орехови ядки, бакалски стоки и др.

Пеперудата при разперени крила достига 15-18 mm. Предните крила са жълто-сиви до тъмноохрени, с множество тъмни петна и ивици. Задните крила са светло-сиви с бронзово-виолетов нюанс и дълги ресни.
Яйцето е белезникаво с овална форма.
Гъсеницата е мръснобяла с кафява глава. На дължина достига 12-14 mm. 
Какавидата е кафява, дълга 8-10 mm.  


Хлебният молец зимува като гъсеница последна възраст. В отоплени помещения развива до 4 поколения годишно. В складовете през цялата година се срещат гъсеници от различна възраст. Обитават повърхността на насипното зърно и брашно, с които се хранят, като ги нагризват и омотават с рехави копринени нишки. Повредения субстрат се замърсява допълнително от екскрементите и съблечените ларвни кожички. 
Пеперудите са активни през нощта. Женската снася от 40 до 100 яйца. 
В природна среда гъсениците се хранят със сухи вещества от растителен произход. Те са многоядни, но предпочитат материали, нападнати от плесенни гъби и гнилостни бактерии.


Борбата с пеперудите (молците) по складираните продукти и материали е разгледана в отделен файл.


В домашна обстановка борбата се провежда най-вече чрез поддържане на добра хигиена, физико-механични методи и репелентни вещества – навременно почистване; недопускане на заразени продукти и материали; загряване на пряка слънчева светлина през лятото и изстудяване на отрицателни температури през зимата; използване на орехова шума, лавандула, нафталин или други репеленти. 
До химични средства да се прибягва само в краен случай. Използват се готови аерозолни препарати (флакони), за летящи или пълзящи насекоми, продавани в хуманитарните аптеки. С тях се обработват само нехранителните продукти и материали или празните шкафове и помещения, като се спазват всички мерки за безопасност.