Търсене в този блог

Лозова пъстрянка


Разред Люспестокрили - Lepidoptera
Сем. Zygaenidae


Лозова пъстрянка - Theresimima (Ino; Procris) ampellophaga Bayle. 
Установена е в лозята на всички лозарски райони на страната. 

Първата двойка крила на пеперудата са тъмно синкаво-кафяви до почти черни, с метален блясък. Тялото е тъмносиньо също с метален блясък. При разперени крила достига 18-24 mm. Женските са по-едри.
Яйцето е удължено-овално, бледожълто, с мрежест хорион. Дължината му е 0,5-0,7 mm.   
Гъсеницата е светлосива, дълга 15-20 mm. Тялото е гъсто окосмено с жълти и белезникави космици. На гърба има четири реда кафяви брадавици с оранжеви космици. Коремната страна е по-светла. В състояние на покой гъсеницата е завита дъговидно. 


Какавидата е светложълта, с жълти петна на всеки сегмент. Няколко дни преди имагиниране на пеперудите придобива тъмнокафяв цвят. Дължината на женските какавиди е 10-15, а на мъжките 7-10 mm.  Поместена е в рехаво бяло пашкулче.  


Лозовата пъстрянка развива две поколения годишно. Зимува като гъсеница от втора възраст в пукнатините по кората на лозата и под нея. При повишаване на температура на въздуха над 100С, гъсениците започват да напускат местата на зимуване и в продължение на една до три седмици се придвижват до пъпките (зимните очи), с които се хранят. При температура над 18-200С всички гъсеници мигрират по пъпките само за 6-10, а при температура 12-160С за 12-20 дни. При температура под 100С гъсениците преустановяват придвижването си, укриват се отново под кората и изчакват ново повишаване на температурите. 
Презимувалите гъсеници изгризват вътрешността на пъпките, които най-често не се развиват, остават черни и приличат на измръзнали. Една гъсеница поврежда от 4 до 15 пъпки, в зависимост от сорта и температурата, през периода на развитие на пъпките. При по-ниска температура, която забавя развитието на пъпките, повредите са по-големи. При силно нападение лозите приличат на измръзнали от зимните студове. По-късно гъсениците започват да се хранят с листата, като нагризват още ресата и леторастите на лозата. Късноразвиващите се сортове се повреждат по-силно в сравнение с ранните. 

 


Гъсениците завършват развитието си за 35-45 дни, обикновено през втората половина на Май и първата половина на Юни. Те какавидират в цепнатините и пукнатините на почвата, под буците пръст, под старата и напукана кора, в цепнатините и пукнатините на стъблото на лозата, в опадалите листа и на други защитени места. Често периодът на какавидиране съвпада с масовия цъфтеж на лозата. Продължителността на какавидния стадий е 7-14 дни. 
В зависимост от района летежът на пеперудите от първо поколение започва през втората половина на Юни или началото на Юли и продължава до втората половина на Юли. Пеперудите са полово незрели и се хранят с нектар от цветовете на плевелната растителност. Те са активни главно сутрин - от 10 до 12 часа. Снасят яйцата си на групи от 20 до над 300 по долната страна на листата. Средната плодовитост е от 450 до 700 яйца. Яйчният стадий продължава от 7 до 12 дни. 
Младите гъсеници са бледожълти и в продължение на няколко дни живеят групово. Те се изхранват предимно по листата и рядко по генеративните органи на лозата (ягоридата). В първите две възрасти изгризват долния епидермис и паренхима на листата, а по-възрастните изгризват отвори или скелетират листат, като остават неповредени само дебели жилки. Развитието им продължава от 33 до 80 дни. Малка част от младите гъсеници на това поколение се укриват в местата на зимуване и изпадат в диапауза до следващата година. Обикновено това са излюпилите се най-късно гъсеници. 
Изхранените гъсеници какавидират под кората на растенията, в почвата, под буците пръст, в цепнатините и пукнатините по стъблото. Летежът на пеперудите от второ поколение започва към средата и втората половина на Август и продължава през Септември. Те снасят яйцата си по младите листа и гъсениците се развиват до втора възраст (малка част - до трета) и отиват да зимуват. 
Борба.
Всички агротехнически мероприятия осигуряващи бързо развитие на лозите имат значение за намаляване на повредите – торене, напояване, резитби и т.н. Лозовата пъстрянка напада по-силно лозя, които са заплевелени.
През Април се провеждат наблюдения за активизирането и мигрирането на зимуващите гъсеници по пъпките на лозата. Няма официално регистриран ПИВ. Препоръчва се, при десертните сортове лози, преди разпукване на пъпките да се изведе борба при 1 гъсеница на 2 лози, а след началото на разпукването им - при 1 гъсеница на 1 лоза. При винените сортове преди разпукване 1 гъсеница на 1 лоза и 2 гъсеници на 1 лоза след разпукването. Преглеждат се 10 лози, разположени шахматно в насаждението. Може да се използват контактни препарати от всички групи – органофосфорни, карбаматни, пиретроиди и др. Официално е регистриран само: Децис 2,5 ЕК-0,05%.
През втората половина на Май и първата половина на Юни, чрез обработка на почвата, се унищожават гъсениците, какавидиращи в нея.

Няма коментари:

Публикуване на коментар