B-Разпространение

МИШИВИДНИ ГРИЗАЧИ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО – РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Географското положение на България със своите разнообразни климат, почви и растителност предоставя благоприятни условия за живот на около 30 вида мишевидни гризачи, от които по-голямо значение като вредители имат 16 вида. По-важни като неприятели по земеделските култури са:
обикновената полска мишка – Apodemus agrarius Pall.;
обикновената горска мишка – Apodemus silvaticus L.;
 жълтогърлата  горска мишка - – Apodemus flavicollis Melch.;
полската разновидност на домашната мишка – Mus musculus v. hortulanus; 
малката полска (оризищна) мишка – Microtus minutus Pall.;
обикновеният хомяк – Cricetus cricetus L.;
малкият (черногръд; добруджански) хомяк – Mesocricetus auratus Wat.; 
европейският лалугер – Citellus citellus L.;
обикновената полевка - Microtus arvalis Pall.;
двойникът на обикновената полевка - Microtus epiroticus Ondrias;
горската полевка - Clethrionomys glareolus Schreber;
водната полевка или воден плъх - Avricola terrestris L.;
гюнтеровата полевка - Microtus guentheri D. and A.; 
подземната полевка - Microtus (Pitymys) subterraneus Selys-Longchamps
сляпото куче - Spalax leucodon Word.
От синантропните видове гризачи, които причиняват огромни щети, включително и на селското стопанство, са два вида плъхове и един вид мишки:
сив или сиво-кафявият плъх – Rattus norvegicus Berc.; 
черният плъх – Rattus rattus L.
домашната мишка – Mus musculus L.
Мишевидните гризачи притежават много висок потенциал на размножаване. До голяма степен той се определя от биологичните особености на отделните видове, но зависи и от сложния механизъм на съчетаване на екологичните фактори (абиотични, биотични и антропогенни) през отделните сезони. Характерна особеност при мишевидните гризачи са масовите появи, известни като “миша напаст” на огнища или на огромни по площ територии. Тези появи по правило имат цикличен характер с различна периодичност, като много често са с привидно непредсказуем експлозивен характер, водещ до катастрофални последици.
В първите десетилетия на 20 век, при старото екстензивно земеделие, у нас през големи интервали и с огнищен характер са регистрирани няколко масови появи на различни видове мишевидни гризачи. За масова поява на обикновената полевка в агроценозите на различни земеделски култури се съобщава през 1910 – 1911 г. за Бургаска околия; през 1927 – 1928 г. за Русенска околия; през 1939 г. за Софийска околия; по поречието на река Марица през 1949 г. за Първомайска околия и през 1952 г. за Толбухинска околия. През този период обикновената полевка заедно с обикновената полска мишка се появили масово в Малко-Търновска околия, нанасят голяма вреда най-вече на площите, засети с житни култури.

  
 


През 1939 г. е регистрирана масова поява на водната полевка в оризищата на Пазарджишка, Пловдивска и Ямболска околии. През същата година обикновената горска мишка, която през този период в повечето райони на страната е преобладаващ вид, нанася опустошителни вреди в посевите с полски, зеленчукови и овощни култури в Розовата долина.
През последните 3-4 десетилетия екологичната обстановка за дребните гризачи се оптимизира и те се превърнаха в постоянни, икономически опасни неприятели по културните растения у нас . Това явление е в резултат на определени тенденции в развитието на селското стопанство: на съществени промени в системата на земеделие; на структурни и агротехнически промени; на нарушаване на естественото биологично равновесие в екосистемите и агроценозите и т.н. Тези промени обаче се оказаха най-благоприятни за обикновената полевка, която почти в цялата страна е преобладаващ вид. Не са загубили значението си като неприятели нейните постоянни спътници, особено в години на масова поява – обикновената горска мишка и полската разновидност домашната мишка. 
  В потвърждение на това, че при масова поява на мишевидните гризачи в различните агроценози, намножилите се популации не са от един и същ вид, са прецизните изследвания на Златанов, 1964 г.; на Страка, 1965 г. и на Деков, 1992 г. За условията на Добруджа през периода 1959 – 1962 г. в агроценозите на пшеница, царевица, слънчоглед и люцерна преобладава обикновената горска мишка (62 %), следвана от полската разновидност на домашната мишка (22 %) и обикновената полевка  (16 %). По данни на Страка за периода 1961 – 1970 г. преобладаващ вид е вече обикновената полевка (48,3 %), следвана от обикновената горска мишка (43,4 %) и полската разновидност на домашната мишка (8,3 %). Данните за следващият период от 1982 до 1991 г. по Деков говорят за ново числено съотношение при мишевидните гризачи в резултат на нови промени в системата на земеделие, на структурата на отглежданите култури, както и други съществени промени, като размер на блокове, масиви, плитки обработки на почвата, директни сеитби и др. Значително преобладаващ вид е обикновената полевка (63,8%), със значително намалено присъствие на обикновената горска мишка (27,7 %) и запазване числеността на полската разновидност на домашната мишка (8,5%).
Традиционната цикличност с големи интервали в развитието на гризачите също значително се променя. Масовите появи зачестяват през интервал от 3 до 4 години – 1964, 1967,1970, 1974, 1977, 1981, 1984, 1987, 1990, 1994 година. Увеличават се случаите на достигане на пикова численост – 1971, 1978, 1988, 1990, 1995 година, при която гризачите се разпространяват на огромни територии в максимална численост и нанасят опустошителни повреди и загуби при всички земеделски култури – полски, зеленчукови, овощни и лозя. Намаляват осезателните депресии в числената динамика на гризачите, когато те се срещат в безвредна численост само в изходните си местообитания. Такива са годините 1962, 1963, 1966, 1969, 1976 и 1985. Средно на всеки 16 години нападнатите площи с висока численост се увеличава трикратно. С всяка измината година се увеличават както относителният дял на обикновената полевка, така и размера на нападнатите посеви и нейната численост. 
В отделни години и региони на страната се наблюдава рязко увеличаване относителния дял и числеността на семеядните мишевидни гризачи, в т.ч. на полската разновидност на домашната мишка и на обикновената горска мишка. Такова явление е наблюдавано през 1994 г. в Добрич регион; през 1995 г. в региона на Монтана и Враца; през 2004 г. в Бургаска област и в някои райони на Североизточна България. То е резултат от конкретни условия на трофическа и до голяма степен на организационно-стопанска основа - обилно заплевеляване и осеменяване на плевелите, неизораване на пустеещи земи и др.
Поради голямата им вредност при земеделските култури и като преносители на много заразни болести и паразити по човека и животните мишевидните гризачи винаги трябва да са наблюдавани от специалните служби при съответните министерства. За съжаление, поради най-различни причини – организационни, финансови, субективни и пр., но обусловени от подценяване на мишевидните гризачи и вредата от тях, в повечето от годините когато се прогнозират тенденции за подем в числеността им, се пропущат препоръчваните подходящи срокове и начини за борба. Обикновено в годините на депресия и в началото на подем не се прилагат препоръчваните мерки за предотвратяване и прекъсване на намножаването им докато са още в постоянните си стации на обитание. (Популационната динамика на гризачите е многогодишен тип – виж “Начална ентомология – Популационна динамика”) Независимо от причиняването на огромни щети, в повечето случаи препоръчваните методи и средства за борба се прилагат в следващата фаза от популационната им динамика – масова поява. Фаза при която гризачите достигат опасна численост на огромни площи и във всички агроценози. Тогава борбата става трудна, скъпа и много често е съпроводена с нежелани екологични последици. Най-типични в това отношение са годините 1971 – 1972, 1977 – 1978 и особено 1987 – 1988, когато бяха нападнати около 17 милиона декара земеделски култури и се проведе химическа борба на площ от 13 милиона декара. При тази химическа борба на милиони декари, при много голяма численост на мишевидните гризачи, бяха допуснати всички предвиждани “недопустими” грешки, което доведе както до огромни загуби на земеделската продукция, така и на сериозни екологични щети върху фауната.