Складови неприятели

НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ПРОДУКТИ И МАТЕРИАЛИ
/обзор/
Складовите продукти и материали – зърна, семена, брашно, тестени и сладкарски продукти, сушени плодове, зеленчуци, гъби, тютюн, кожа, вълна, вълнени изделия, дървен материал и други се нападат от голям брой неприятели от животински произход – насекоми (молци и бръмбари), акари, гризачи и др.



  
 


Вредителите по зърното на житните и бобовите култури и на продуктите от неговата преработка завършват своя жизнен цикъл или се размножават в условията на складово съхранение. В процеса на своята жизнена дейност те не само унищожават складовите запаси, но и влошават тяхното качество, като замърсяват зърното и брашното с екскременти, съблечени ларвни кожички, паяжина и с телата на измрелите неприятели.
Повреждането от зърното, причинено от гъгриците води до чувствително влошаване на хлебопекарните качества на брашното, в резултат на което хляба придобива тъмен цвят, неприятен вкус и мирис. Консумацията на брашно от такова зърно води до стомашно-чревни разстройства и хранителни отравяния.
Зърнен фураж, заразен със складови акари причинява стомашно-чревни разстройства при селскостопанските животни, аборти при бременните свине и крави и в отделни случаи до смърт на натровените животни.
Вредните гризачи не само унищожават складовите продукти и материали, но са много опасни в епидемиологично отношение като разпространители на тежки заболявания по хората и животните – чума, холера, туларемия, коремен тиф, дизентерия и др.
Вредите, които причиняват складовите неприятели са разнообразни и многобройни. Загубите на зърнените продукти, причинени от неприятелите в складовете могат значително да надминат дори полските загуби на реколтата, предизвикани от повредите на растенията в процеса на тяхното отглеждане.
По данни на ФАО (световната организация за прехрана към ООН) загубите от складови неприятели всяка година надвишават 65 млн. тона зърно. С това количество може да се изхрани цяла година населението на континент като Африка. 
За да се съхранят неповредени складовите продукти и материали трябва да се провежда система от профилактични и изтребителни мерки за борба с техните неприятели. 




Произход НА СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ
Много от предшествениците на съвременните неприятели в периода до възникването на човешкото общество са живеели в естествена природна среда. Първоначално те са обитавали главно топлите региони на Земята. Като фитофаги са се хранили с корени, стъбла, семена и цветен прашец, както и с оронени зърна по почвата.
   Преминаването на неприятелите от природата в складовете се е осъществило постепенно и продължително във времето. Най-рано това е станало в тези райони на Земята, където човек е започнал да води заседнал живот и се научил да съхранява различни продукти и материали.
   В гробниците на египетските фараони (2500 г. до н.е.) са намерени пшеничени зърна, повредени от складови неприятели (вероятно житна гъгрица).
   Някои съвременни складови неприятели са запазили и до днес известна връзка със средата извън складовете:
съществуват видове, които започват своето развитие на полето, а го завършват в складовете. Такива са зърноядите (фиев, грахов, лещен);
някои видове развиват по едно поколение в полски условия и внесени с прибраното зърно в склада продължават да се размножават; такива са фасулевия зърнояд, оризовата гъгрица, зърновия молец и др.
   Други складови неприятели се срещат само в складовете. Някои видове, като житната гъгрица дори са претърпели регресивна еволюция – загуба на втория чифт крила и невъзможност за летене във връзка с адаптирането към специфичните условия на живот в складовите помещения.
   Процесът на преминаване на неприятелите от живот в природна среда към живот в помещения, където се съхраняват складирани продукти и материали все още не е приключил и продължава до днес.




Био-екологични особености
Складовите неприятели живеят при сравнително постоянни условия на средата – в затворени, слабо осветени помещения с ниска влажност и изобилие от качествена храна.
   Възрастните индивиди на повечето видове имат продължителност на живот – от няколко месеца до над една година. Онтогенетичното им развитие от яйце до имаго протича за сравнително кратко време – при подходящи условия за около 30 дни.
Високата плодовитост, бързото развитие, липсата на диапауза и наличието на благоприятни условия за живот водят до бързо нарастване на популационната плътност на такива видове, които могат да вредят през цялата година.
Абиотичните и биотичните фактори оказват важно влияние върху размножаването, развитието и продължителността на живот на вредните акари, насекоми и гризачи. Познаването на сложните взаимоотношения между складовите неприятели и екологичните фактори е основа за правилното организиране на изтребителните и профилактичните мероприятия.


Животът и плодовитостта на складовите неприятели е в силна зависимост от количеството и качеството на храната.
    При голяма част от складовите неприятели възрастните индивиди не се хранят. Хранят се само техните ларви (всички молци но и някои бръмбари). Възрастните живеят за сметка на натрупаните резервни хранителни вещества през ларвния стадий.
    При много акари и бръмбари освен ларвите се храни и имагото, което също нанася вреди.
    Недостигът на храна изтощава вредните организми, снижава тяхната плодовитост и повишава смъртността на потомството. При гладуване загиват най-бързо младите организми, които не са успели да натрупат достатъчно  мастни запаси.


От всички а б и о т и ч н и   ф а к т о р и   температурата е най-важния. Той определя скоростта на жизнените процеси на вредните организми. Много от складовите неприятели (насекоми и акари) при благоприятна температура се размножават през цялата година. Тези видове нанасят най-големи повреди и са най-опасни за складираните продукти и материали. Към тази група се отнасят много акари (брашнен, удължен, власат), гъгрици (житна и оризова), брашнените бръмбари, суринамският брашнояд, зърновият молец и др.
    За редица складови неприятели благоприятната температура за развитие е 17 до 35оС. Температурата от 28-30о С се счита за оптимална. При значително отклонение от оптималната температура неприятелите спират да се хранят и да се движат. При температура под 0оС изпадат в студово вцепеняване. С малки изключения температура по-висока от 35оС също е неблагоприятна за развитие и размножаване, а температура по-висока от 38-40оС причинява бързо загиване на голям брой складови неприятели. При значително отклонение над оптималната температура насекомите изпадат в топлинно вцепенение и смъртта настъпва вследствие прегряване на тялото и преустановяване обмяната на веществата.
Водата е друг важен екологичен фактор. Съдържанието на вода в тялото на насекомите е в пряка зависимост от процентното съдържание на влажността в околната среда и храната. Складовите неприятели са от видовете със сравнително ниско водно съдържание (~40-50%), но въпреки това могат да съществуват и да се развиват само когато зърнените продукти съдържат известен минимум от влага. В складовете те обитават влажни и трудно проветриви места.
За да се предпазят от загуба на вода много от тези видове построяват камерки от хранителния субстрат свързани с копринени нишки, укриват се по влажните места, навлизат дълбоко в насипното зърно, в пролуки на подове и стени, дори в почвата, в ходовете на гризачите или отделят восъкоподобни вещества по тялото си.
Много от видовете имат специфичен метаболизъм и си набавят необходимата за жизнените процеси вода от биохимичното разграждане на натрупаните мазнини в тялото си.
Светлината е екологичен фактор, който влияе върху физиологичните процеси, които протичат в организма. Към действието на светлината насекомите биват положително и отрицателно фототропични или безразлични.
    По-голямата част от складовите неприятели са отрицателно фототропични – житна гъгрица, имагото на молците и др. Положителен фототропизъм показват зърноядите.
    Много от складовите неприятели загиват под прякото действие на слънчевите лъчи.
    Инфрачервените и ултравиолетовите лъчи при определени условия също действат смъртоносно на яйцата, ларвите и имагото на някои насекоми и акари.
Газовият състав на въздуха е от голямо значение за живота на складовите неприятели. Най-голяма роля играе съдържанието на кислород и въглероден диоксид. С понижаване съдържанието на кислород и повишаване на въглеродния диоксид във въздуха смъртността на насекомите се увеличава. При липса на кислород стигмите продължително време остават отворени, настъпва дехидратация и накрая смърт. Важно значение в такива случаи оказва и относителната влажност на въздуха.
    Чрез регулиране газовия състав складовете може да се създадат условия, които са неблагоприятни за развитието на складовите неприятели.
От б и о т и ч н и т е фактори за складовите неприятели най-важно място има конкурентните взаимоотношения. Когато два вида живеят при едни и същи условия за съществуване (храна, място на обитание и др.) при тях настъпва конкуренция, при която единият от видовете обикновено загива или мигрира под влиянието на другия вид. 
     Силна конкуренция настъпва при житната и оризовата гъгрица, зърновия бръмбар и зърновия молец, които се развиват вътре в зърното.




ПОВРЕДИ И ЗАГУБИ
Складовите неприятели нанасят огромни загуби на стопанството на страната, паради голямата си плодовитост, бързото си размножаване и липсата на каквито и да са компенсаторни механизми при повредените храни и материали. Затова при тях няма Праг на икономическа вредност.
Вредите, нанесени от неприятелите на складираното зърно не са по-малко от тези, причинени от неприятелите на полето, но при складовите продукти най-често остават скрити, поне в началото на вредната им дейност, докато плътността е сравнително ниска.
По данни на ФАО световните загуби от складовите неприятели всяка година достига над 65 млн. тона зърно. С това количество може да се изхрани цяла година населението на континент като Африка.





 




Апетитът на някои складови неприятели е впечатляващ:
- възрастната житна гъгрица изяжда около 1 g зърно през живота си (бръмбарът тежи под 1 милиграм);
- един плъх изяжда по 22 kg зърно всяка година;
- домашното врабче изкълвава по 12 – 13 g зърно на ден.
Складовите неприятели замърсяват продуктите и материалите с:
- яйцата, (хорионите);
- ларвите, какавидите и техните телесни обвивки;
- екскрементите и труповете на измрелите възрастни индивиди.
Брашното, заразено със складови неприятели придобива неприятна миризма. Приготвеният от такова брашно хляб е с лош цвят, кисел вкус и малък обем.
Зърното, силно заразено от брашнените бръмбари придобива розов цвят, а заразеното от складовите акари – силна неприятна миризма.
Триците, кюспето, фуражните смески, зърнения фураж, плявата и сламата силно понижават хранителната си стойност при заразяване от складовите неприятели.
Складовите неприятели причиняват и косвена вреда. Те предизвикват самозагряване на насипното зърно при своята активна дейност. В огнищата на самозагряване температурата се повишава до 42оС, при влажност на зърното от 15 %. При самозагряването повърхността на зърнестия слой се овлажнява и се образува кора. Това явление се забелязва най-добре през есента, когато повърхността на насипното жито се охлажда по-бързо. Водните пари се придвижват от мястото на самозагряването към хладния повърхностен слой, където причиняват плесенясване и прорастване на семената на дълбочина до 15-20 cm. Понякога самозагряването е с още по-висока стойност и може да доведе до самозапалване.


Складовите неприятели имат важно медицинско и ветеринарно-медицинско значение:
Насекомите, които повреждат складираното пшенично зърно могат да пренасят спори, гъби и патогенни бактерии (Salmonella, Streptococcus Esherichia coli). Насекомите пренасят и отровното вещество “Афлатоксин”, образувано от гъбата Aspergillus flavus и други токсини, причинени от развиващите се по зърната плесенни гъби.
Хлебарките пренасят дизентерия и коремен тиф.
При ухапване от хлебните акари се появява силен дерматит.
Зърненият и брашненият прах когато съдържа екскременти и части от телата на складовите неприятели, предизвиква алергии у много хора.
Поглъщането, заедно с храната, на живи акари, ларви на брашнени и други бръмбари и на други складови неприятели, води до появата на болести, като чревна акароза, кантариоза, при които настъпват стомашно-чревни разстройства.
Коне, хранени с ярма и ечемик, повредени от житната гъгрица страдат от диарии.
Зърнен фураж, заразен със складови акари причинява стомашни разстройства при домашните животни. Коне, хранени с такъв фураж често умират, а бременните животни (крави, свине) абортират.


Най-разпространените групи складови неприятели – молци (разред Lepidoptera) и бръмбари (разред Coleoptera) са разгледано като самостоятелни файлове в този раздел.  Борбата с тях  се извежда по почти идентичен начин и е обединена в отделен файл. Вредните синантропни и полусинантропни гризачи, тъй като не са насекоми (и не са обект на земеделската ентомология) са разгледани в друг раздел заедно с видовете, които вредят при полски условия. 




Разпространение
Някои от складовите неприятели имат космополитно разпространение (брашнени бръмбари), други обитават главно районите с по-умерен климат. Няма страна в света, в която да не се срещат различни складови неприятели.
Разселването на складовите неприятели се извършва активно и пасивно.
Активното разселване се извършва на малки разстояния чрез летене и пълзене.
Чрез летене се разселват пеперудите, брашнените бръмбари, зърнения и хлебния бръмбар, фасулевия зърнояд, оризовата гъгрица и др.;
Чрез пълзене се разселват много акари и насекоми. Някои акари (удължен, власат) изминават по 3m за 1h.
Пасивното разселване може да се извърши на големи разстояния. Източници за разселване са:
неприбраните и непочистени остатъци от складови запаси, попаднали в пукнатини, цепнатини и други укрития;
непочистените и нефумигирани чували, брезенти и амбалаж за превозване на зърно, брашно, трици и други хранителни продукти;
непочистените и необеззаразени транспортни средства (вагони, автомобили и др.). Всяка партида от пренасяния товар трябва да бъде прегледана за наличието на неприятели;
непочистени и необеззаразени машинни механизми за почистване, придвижване (транспортни ленти) и др.
От природните биотопи в складовете преминават мавританския бръмбар, суринамския брашнояд, някои гъбояди. 
От полето заедно със зърното в складовете попадат зърновия молец, оризовата гъгрица, фасулевия зърнояд и граховия зърнояд. 
От животновъдните ферми преминават акарите, някои гъбояди, сивия брашнен молец, присторниците, мавританския бръмбар, суринамския брашнояд, брашнените бръмбари, житната гъгрица и др.
От ходовете на гризачите навлизат кожоядите, акарите, житната гъгрица, гъбоядите, суринамския брашнояд, жълточервения брашнян бръмбар и др.
От гнездата на птиците попадат акари, кожояди, гъбояди и др.
В екскрементите на птиците и гризачите се развиват яйцата на акарите, които преживяват в тяхната храносмилателна система, откъдето се разнасят в складовите запаси.




Разпределение  на неприятелите в насипното зърно
Насекомите и акарите се разпределят неравномерно в зърнения пласт.
Върху разпределението на складовите неприятели оказват влияние много фактори като: способност за активна миграция, температура, влажност и др. 
Способността за активна миграция им дава възможност да заселват тези места, където има най-благоприятни условия за живот и размножаване.
Складовите акари са слабо подвижни. Срещат се в по-голяма плътност в местата с повишена влажност, тъй като са чувствителни към влагата. Акарите почти не се срещат по повърхността на сухите зърна, а само на тези с повишена влажност. Най-често те се намират под обвивката на зърното и вътре в зародиша, където влажността е по-висока в сравнение с останалата част на зърното.
Складовите молци не могат да проникват дълбоко в насипния зърнен пласт и да снасят яйца. Пеперудите обитават повърхността на складираното зърно. Те прелитат и заразяват за кратко време цялата повърхност на насипното зърно, след което могат да мигрират в други складове. Те са нощни насекоми и през деня обикновено са накацали по стените, таваните, амбалажа и на други места в склада. Летят само при обезпокояване.
Твърдокрилите имат най-голяма миграционна способност, върху която влияе температурата, влажността и наличието на счупени зърна. При липсата на един от тези фактори бръмбарите не се придвижват в зърнения пласт. Те мигрират в хоризонтална и вертикална посока.
Хоризонталната миграция е свързана най-често с температурата. При затопляне на слоя до стените на складовете насекомите се струпват покрай стените (тъй като са топлолюбиви), а при понижаване на температурата, те мигрират в най-близкия топъл слой. В случаите на самозагряване на зърното, температурата в средата на огнището се повишава до 400С. Насекомите не се концентрират в средата на това огнище, а по неговата периферия, където температурата е около 30-320С. Това е оптималната температура за складовите неприятели.
Вертикалните миграции се влияят от температурата и дебелината на зърнения слой. Когато температурата в средната част на сладираното зърно е по-ниска, насекомите трябва да се търсят в горния и пристенния слой. В обратния случай, когато горния и пристенния слой са охладени, а централната част е с по-висока температура, насекомите се концентрират по средата на насипното зърно под хладния пласт.
В случаите, когато температурата навсякъде е еднаква, под действието на дебелината на пласта насекомите мигрират към повърхността на насипното зърно.

Подвижни щитовки

Разред Hemiptera  
Подразред – Sternorrhyncha (Homoptera)
Сем. Лъжещитоносни въшки – Pseudococcidae


Подвижни щитовки - Pseudococcus sp. (Planococcus sp.)
Видовете от това семейство са разпространени предимно в страните с тропичен и субтропичен климат. В България се срещат повсеместно, но поради студените зимни условия вредят най-вече по цветя и цитрусови култури в оранжерии, жилища, учреждения и на други места, където се отглеждат такива растения. При полски условия повреди са установени по ягода и лоза, само в южните и топли райони на страната. Видовете са типични полифаги. 



Възрастните женски имат елипсовидно тяло, вариращо по оцветяване от жълтеникаво до ръждиво-кафяво. То е покрито с белезникав восъчен налеп. Дължината му е 3-6 mm. Отстрани и в задния край на тялото се намират по-дълги восъчни израстъци. 






  


Яйцата са удължено-овални, блестящи, жълти до оранжеви. Снасят се в бяла памукообразна материя. Някои от видовете са живораждащи.


  
Ларвите при излюпването (раждането) са лъскави, удължено-овални, светложълти до розови. След няколко часа се покриват с восъчни люспи. Размерите им са значително по-малки от тези на женските.


Възрастните мъжки имат една двойка ципести крила, ясно забележими халтери и два нишковидни израстъка на края на коремчето. Тялото е дълго 1,2-1,5 mm. При видовете с партеногенетично размножаване няма мъжки индивиди.  


По културите отглеждани в оранжерии, домове и учреждения подвижните щитовки се развиват непрекъснато през цялата година, предимно по партеногенетичен начин. При полски условия развиват 3-4 поколения годишно. Зимуват като възрастна женска, под растителните остатъци, в основата на растенията, по плевелната растителност и на други места. 
Въшките се активизират с възобновяването на вегетацията на ягодата, но първоначално обитават основата на растенията и смучат сок от листните дръжки и вегетационния връх. Със затоплянето на времето и нарастването на ягодовите растения те се придвижват към долната страна на листата и по цветовете, където се хранят. Предпочитат местата с най-активен растеж и сокодвижение. 
Яйцеснасянето (раждането) започва в края на Април - началото на Май и продължава около месец. Яйцата се снасят на купчинки по нападнатите части. Една женска снася/ражда 400-500 яйца/ларви. Яйчният стадий продължава 10-14, а ларвният 30-35 дни. 
Ларвите се хранят по същия начин - смучат сок от надземните части на растенията и отделят медена роса. При висока плътност заселват и двете страни на листата. Въшките инжектират в тъканите слюнка с растежни регулатори и в местата на повредата растежа спира, тъканите некротизират и се образуват кафяви петна. Силно нападнатите растения остават дребни, деформирани и не дават плод или плодовете са дребни и с намалено захарно съдържание. 
Едно поколение завършва развитието си за 35-50 дни, но възрастните женски индивиди живеят до 40-50 дни, което е причина продължителния период на вредна дейност, както и за застъпването на отделните поколения. Женските от последното поколение остават да зимуват. Поливните условия благоприятстват развитието на неприятелите от тази група.








Борба. 
При доказана необходимост борбата може да се изведе с инсектициди от различни групи – органофосфорни, карбаматни, неоникотиноиди и др. Ефекта от нея ще е значително по-добър ако се използват системни средства (Конфидор, Актара, Калипсо и др.). Няма официално регистрирани препарати и ПИВ. Третирането да се повтори след 10-15 дни като стриктно се спазват карантинните срокове на използваните РЗ средства ако ягодите са в период на беритба.

G-Дератизация

Дератизацията представлява комплекс от мерки за унищожаване на вредните гризачи.


Основната задача на дератизацията е да се унищожат най-бързо гризачите в даден обект или природно огнище и да не се допуска появата им отново.
Според целите и задачите си дератизацията бива системна и еднократна.
Системната дератизация се нарича още непрекъсната и се прилага целогодишно по определен план. По същество се провежда интегрирана борба, която включва комплексното използване на всички методи – биологичен, механичен, химичен. Извършва се едновременно върху цял обект – населено място, животновъден комплекс, селскостопански двор. Залагането на примамките и броят на гризачите се контролира поне един път в месеца.
Основната цел на тази дератизация е да се постигне трайно освобождаване на цели райони или стопанства от гризачи.
Eднократната дератизация се прилага, когато в дадена среда се установят гризачи. Тя е задължителна при епидемични и епизоотични показатели. В тези случаи се нарича огнищна. Когато се прилага в обекти, при които наличието на гризачи е абсолютно нежелателно се нарича профилакична и включва предпазни и изтребителни мерки. 
Еднократната дератизация се организира във всички помещения на един стопански двор или населено място. Тази дератизация има за цел силно намаляване броя на гризачите. Ако не се вземат мерки за поддържане на ниската численост, в скоро време обектите се заселват отново с гризачи.




СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕРАТИЗАЦИЯ


При избора на метода за употреба на родентицидните препарати винаги трябва да се има предвид, че гризачите притежават висока биологична пластичност. Затова по време на самата дератизация трябва да се водят прецизни наблюдения, чрез които да се правят корекции в методите и средствата за работа.
Стратегията за борба с гризачите включва система от мероприятия, които се извършват във взаимна връзка и последователност:
проучване степента на заселеност;
строително-технически мерки за създаване “плъхонепроницаемост” на обектите;
хигиенни мероприятия;
избор и прилагане на методи за борба;
отчитане на ефективността на борбата;
поддържане на получения ефект;
Стратегията се определя в зависимост от особеностите на обектите, които подлежат на дератизация.




БИОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА СИНАНТРОПНИТЕ ГРИЗАЧИ


Сиво-кафяв плъх - Rattus norvegicus
Яде всичко, което има органичен произход.
Предпочита висококачествена храна, но може да консумира и отпадъци в канализацията;
Притежава силен страх от нова и непозната храна (неофобия). Повече от месец може да отбягва такава храна, поставена на необичайно за него място;
Когато плъхът се престраши и опита от непознатата храна, той изяжда много малко количество от нея (10 % от хранителните си нужди). При заболяване в следващите 16 часа той свързва болките си с новата храна и повече не я докосва. Биологичният феномен “страх от примамки” се проявява главно при акутните отрови, като цинков фосфид;
Сивите плъхове обитават ниските части на сградите (мазета) и дупките в земята около сградите. Макар и рядко, понякога се катерят като черните плъхове по вертикални обекти;
Обитават канализационните системи и плуват много добре. На млад плъх е необходима дупка от 2,5 cm, за да се промъкне;
Плъховете живеят в колонии. Една двойка има годишно потомство от няколко хиляди плъха;
Територията на един мъжки плъх с една или няколко женски и с поколенията е с площ от 10 до 30 m;
Поради своята сила и агресивност сиво-кафявият плъх, е доминиращ вид сред синантропните гризачи. Там, където той се среща, другите видове са в ниска численост.


Черен плъх Rattus rattus
Като по-добър катерач от сивия плъх той обитава горните етажи и таваните. Прави гнезда и по дърветата около къщите;
Не обитава териториите, в които живее сивия плъх, който изяжда неговите малки;
Притежава по-слаба плодовитост от сивия плъх;
Предпочита за храна плодове и зърна. Ако не може да намери се премества на ново място.
Поради хранителните си предпочитания се заселва главно в складове за храни (особено зърнени), пазари, тържища, домове. В някои райони нанася повреди по овощните градини, когато консумира разнообразни плодове, включително и тези с ядки.


Домашна мишка - Mus musculus
Притежава голяма адаптивност. Обитава сградите, но се среща и в земеделските посеви;
На открито се размножава сезонно, а в сградите – целогодишно;
За разлика от плъховете, домашната мишка издържа дълго време без вода, като усвоява вода от храната. Поради това тя се среща по места, в които липсват други синантропни видове;
За разлика от подозрителните плъхове, домашната мишка е много любопитна и няма страх от новата храна. Всяка нощ тя се храни от 20 – 30 различни места, като винаги предпочита новата храна пред старата. Въпреки своите хранителни навици мишката консумира само малко количество от храната (съответно примамките) и развива същото чувство на страх, ако отровата е с бързо действие;
Препоръчва се недокоснатите примамки да се преместват на ново място, за да се възприемат като нова храна;
Колкото храната е по-калорична, толкова по-малко количество се консумира от домашната мишка.




Дератизация в населено място


І. Дератизация на цяло населено място. Провежда се в няколко етапа:
1. Етап на проучване. Включва използването на капани, провеждането на анкети, получаване на сигнали и заявки на гражданите.
2. Етап на повсеместна дератизация. Зареждат се отровни примамки във всички обекти с показания за наличие на гризачи. Особено внимание се обръща на старите и технически амортизирани постройки, бараки, мазета, тавани, складове за хранителни продукти и др. Подходящите препарати и препоръчаните разходни норми са посочени в таблиците за разрешени родентицидни препарати.
3. Етап на поддържане. Включва периодичното подменяне и допълване на примамките в дълговременните отровни точки.
ІІ. Канална дератизация. Периодичната дератизация на каналната мрежа се извършва всяка година – пролет и есен. При необходимост може да се провежда и повече пъти. Третира се с плъхомор, антикоагуланти ІІ-ра генерация,  формулирани в книжни пакетчета или брикети. За унищожаване на плъховете в каналната мрежа и други важни обекти подходящи са пелетите с восъчно или парафиново покритие (Норат п) и особено родентицидните блокчета (Норат Х). Те са твърда примамка с тегло около 100g, приготвени от зърнена примамка, захар, отровен препарат), включени в парафиново покритие. Парафинът възпрепятства плесенясвянето и гранясването на примамките в условията на повишена влажност, а твърдият парафин ги прави по-привлекателни за нагризване от гризачите. Брикетите трябва да имат кукичка за закачване над дъното на каналните шахти. Гризачите намират и консумират блокчетата с голямо желание. Поставени на подходящи места, заселени с гризачи, само след няколко дни по брикетите се виждат следи от острите зъби на плъховете. Брикетите с ясносин цвят на база флокумафен (Сторм), с тъмносин цвят на база бродифакум (Клерат) и др. са подходящи за унищожаване на трите вида синантропни гризачи, разпространени у нас.
ІІІ. Дератизация на сметища. Извършва се периодично на всяко тримесечие. Необходимо е да се използват дератизационни сандъчета, тръби и други укрития, в които да се прикриват родентицидите, тъй като в сметищата се срещат много бозайници и птици. Препоръчва се да се използват антикоагуланти от ІІ-ро поколение. Акутни родентициди се използват само при предепидемиологична и предепизоотична обстановка.
ІV. Дератизация в бита. Дори новите и модерни сгради не са защитени от нашествието на гризачите. Известни са случаи, когато домашни мишки са били регистрирани в най-високите етажи на жилищни блокове (с повече от 20 етажа). При дератизацията в бита най-голямо внимание трябва да се обръща на приземните етажи и сутерените, откъдето гризачите проникват в сградите. Вратите и прозорците трябва да са остъклени или снабдени с гъсти метални мрежи и да се затварят плътно. Целесъобразно е да се използват капани. За унищожаване на мишките, които най-често обитават жилищните сгради в близкото минало се препоръчваше препаратът Роданекс. Той представлява червено оцветени пшеничени зърна, примесени с токсичното вещество кримидин (кастрикс). Смъртта на домашната мишка настъпва за срок от 20 min до няколко часа, в зависимост от изяденото количество. Понякога е достатъчно само едно зърно, за да се достигне до летален ефект. Роданексът е опасен за децата и полезната фауна и е забранен да се използва в детски заведения.
За борба с плъховете се третира с препаратът ракумин. Той е на база куматетралил и под формата на прах. Прилага се само от професионално обучени лица.
Прахът се посипва по обичайните пътища и дупките на гризачите в доза 30 g за всяка дупка. Препаратът полепва по козината на гризачите, които го поглъщат по време на “тоалет” при почистване на лапичките и космената покривка. Количеството на праха се следи и се поддържа чрез добавяне в продължение най-малко на 5 дни.
Когато се прилагат пресни отровни примамки те се приготвят при смесване на 1 част прах и 19 части примамка (царевични, пшенични, овесени зърна). След внимателно размесване готовата примамка се залага в специални за целта дървени или картонени кутии при разход – 150 g/точка. Отровните точки се проверяват ежедневно и при нужда се добавя допълнително количество.
За борба със синантропните гризачи в бита от антикоагулантите ІІ-ра генерация се препоръчват препаратите на база бродифакум (волид, клерат, талон, норат), бромадиолон (контрак и ланират), дифетиалон  (бараки) и отчасти дифенакум (ратак) (вж. в таблицата за препарати).
За да се проведе правилно борбата с гризачите, трябва много добре да се познава тяхната биология и начин на живот. В таблица 20 се посочват някои биологични особености на синантропните гризачи. В таблица 21 се дават някои изисквания от стратегията за борба при провеждане на дератизация в бита.
V. Дератизация в обществени сгради – детски градини, училища, лечебни заведения, хотели, ресторанти, хранителни обекти.
Стратегията и организацията на борбата са както при дератизацията в бита. Трябва да се избягва употребата на акутни родентициди.
VІ. Дератизация на транспортни средства. Влакове, самолети, плавателни съдове, ж.п. гари, пристанища, хангари и др. се обработват с препарати срещу гризачи през цялата година. Използват се всички методи, като в интегрираната борба често се прибягва и до фумигация. Профилактичните дератизации на плавателни съдове в пристанища се извършва съгласно правилника за санитарна защита на границите.


Основни етапи от стратегията за борба със синантропните гризачи
1. Проучване степента на заселеност
Признаците за наличието на гризачи са:
Следи от нагризване на храни и предмети;
Наличие на екскременти и петна от урина;
Наличие на пътеки;
Установяването на гнезда или дупки;
Внезапни заболявания на домашните животни и домашните любимци
2. Подобряване на хигиенното и санитарно-техническото състояние на сградния фонд.
Създаване на “плъхонепроницаемост” на сградите;
Поддържане на добра хигиена в сградата и своевременно отстраняване на отпадъците.
Опитът на западните страни показва, че подобряването на организацията за унищожаване на хранителните отпадъци значително намалява броя на плъховете без употреба на родентициди
3. Залагане на примамки
Примамките се поставят директно в дупките и по пътя на гризачите. Гризачите оставят примамките недокоснати, когато те са поставени в близост до техните постоянни източници на храна;
Примамките се поставят в кутии, тръби и други закрити места, за да се опазят домашните животни и домашните любимци;
Когато се налага използването на бързодействащи родентициди, първо се поставят неотровни примамки, за да свикнат гризачите с новата храна. Едва след това се залагат и примамките с отровно вещество;
При залагане на антикоагуланти се прилага пулсиращата техника. При нея примамките се залагат в същите точки, обикновено още два пъти през интервал от една седмица. Наблюденията показват, че две или три обработки са дъстатъчни за унищожаване на цялата колония.


Препоръки и коментари
При появата на следи от гризачи в един апартамент трябва да се извърши дератизация в цялата сграда;
Измрелите гризачи трябва да се събират и закопават на бесопасно място или да се изгорят;
В бита се води борба главно с домашната мишка. Борбата с мишките е трудна, тъй като те се хранят от многобройни хранителни източници и са сравнително устойчиви към голяма част от родентицидните препарати;
Прилагането на отровни примамки в бита има редица особености.  Сградите се обитават от много хора, включително деца и домашни животни, което налага предприемането на засилени мерки за сигурност при безопасното залагане на примамките;
Борбата в жилищните сгради се води от самите обитатели на сградите или се използват услугите на професионалисти по дератизация. Професионалистите се търсят при масово намножаване и при появата на плъхове в сградите и около тях;
При ограничена численост на гризачите се използват главно физични методи – капани, лепливи уловки, репеленти и устройства, действащи на базата на ултразвук, звукове с висока честота и електромагнитни вълни.




Дератизация на стопански и промишлени обекти


VІІ. Дератизация на складове. Според данни на специализираната литература в складовете вредят около 40 вида гризачи. Тяхното разпространение е свързано със строго определени зоогеографски области. Само синантропните гризачи R. norvegicus, R. rattus и M. musculus са космополити. Някои полски гризачи, като полевка (Microtus arvalis), полска мишка (Apodemus agrarius) и др. също могат да бъдат складови вредители когато не намират обичайната си храна.
Стратегията за борба включва мероприятия, които се провеждат в следната последователност:
1. Проучване на нивото на намножаване. Извършва се преди дератизацията, за да се определят начините за борба. Складовите помещения се оглеждат отвън и отвътре, като се отчитат хигиенното състояние и плъхонепроницаемостта. Особено внимание се отделя на подовете, тръбите и канализацията. Гризачите се катерят много добре, затова се оглеждат стените и таваните. Търсят се дупки, пътечки, екскременти и други следи. Констатираните нарушения в непроницаемостта на сградата и хигиенното състояние се отстраняват преди провеждането на дератизацията.
2. Поддържане на складовите помещения недостъпни за гризачи. Това е важно условие в стратегията за борба с тях. Гризачите проникват в складовете чрез катерене, скачане, прегризване, по канализацията, чрез всякакви отвори в електрическата, телефонната и вентилационната инсталации. Препоръчва се целия склад да бъде с метална обшивка с височина 20 – 30 cm от основата, а пода трябва да бъде бетониран.



 


3. Подобряване на хигиенните мерки:
- съхраняваните продукти трябва да бъдат добре опаковани;
- стелажите трябва да се намират на около 0,5 m от стените;
- складът трябва да е подреден и чист;
- остатъците от храни се почистват в края на всеки работен ден;
- трябва да се поддържа чистота и извън складовите помещения.
4. Избор и прилагане на методите за борба. Дератизацията трябва да доведе до пълното унищожаване на гризачите, тъй като оцелелите бързо се размножават и популацията в кратки срокове възстановява своята плътност. 
Основен метод за борба са химичните средства. Главен проблем в складовете за храни е, че отровните примамки трябва да са по-привлекателни от храните, които се намират в склада. Необходимо е да се подбере примамка, която да бъде по-привличаща от хранителните продукти в склада. Тя трябва да се заложи така, че да не бъде опасна за нецелевите  животни. По тази причина примамките се поставят в дератизационни сандъчета. Привлекателността се увеличава чрез прибавяне в примамките на мазнини, захар и аромати. При използването на остри родентициди, като цинков сулфид трябва да се има предвид, че се изисква гризачите да погълнат сравнително големи количества за кратко време. Ако не се приеме смъртоносната доза, може да се развие страх от примамката и страх от мястото, където тя е поставена. В резултат на това е малко вероятно да се постигне желания ефект и да се унищожат напълно гризачите в обекта. Освен това високата токсичност на акутните родентициди за човека и риска, свързан с употребата им ги прави не особено подходящи за приложение в складовете.
В повечето случаи добри резултати се получават при използването на антикоагулантни родентициди. Гризачите могат да консумират примамките в продължение на няколко дни, без да развиват страх от тях. Това важи за по-ниско токсичните препарати от първо поколение, при които са необходими няколко хранения, за да се постигне летален ефект.
По-токсичните антикоагуланти от второ поколение довеждат до смъртоносен ефект дори след еднократен прием, който може да е само част от изяденото количество храна през деня. Но и при тяхното приложение е малка вероятността всички индивиди от популацията да изядат необходимото количество примамка, за да се постигне търсеният 100 %-ов ефект. Това налага добавянето на нови примамки докато се установи, че няма вече консумация и признаци за активност на гризачите.
Капаните могат да отстраняват отделни индивиди, но не могат да унищожат цялата популация. Те се прилагат като допълнителен метод в случаите, когато родентицидните препарати са опасни за човека и селскостопанските животни.
Фумигацията е ефективен метод, който може да се прилага само от обучен персонал при стриктно спазване на изискванията за безопасност.
5. Отчитане на ефективността на борбата с гризачите. Включва анализ на набелязаните мерки и изразходваните средства и преценка на пропуските, с оглед отстраняването им в следващите дератизации.
6. Поддържане на ефективността от борбата. Трябва  да се подчертае, че борбата с гризачите изисква определена стратегия и постоянни усилия, а не еднократни и кампанийни действия. С оглед на това в складовете се провежда ежегоден непрекъснат мониторинг за наличието на гризачи. При появата им се предприемат необходимите мерки.


VІІІ. Дератизация на хладилници. Борбата с гризачите в хладилници, в които се съхраняват големи количества хранителни продукти е сложна и специфична. За правилното й провеждане трябва добре да се познават биологията и екологията на гризачите, които живеят при тези необичайни условия. Наблюденията показват, че мишките се вкарват в камерите заедно с продуктите, затворени в сандъци. В такава стоки, особено в сандъците с птици и яйца дори при ниски температури съществуват подходящи условия за живот и размножаване. Студът и наличието на голямо количество висококалорична храна определя начина на живот на мишките, при който те не излизат от касите. Това силно затруднява борбата с тях, тъй като е невъзможно прилагането на капани и отровни примамки.
Ежедневното пребиваване на плъховете в хладилниците се отразява и на тяхната морфология – средната дължина на опашките, ушите и стъпалата е значително по-малка, отколкото при плъховете, обитаващи жилищни сгради. Наблюденията показват, че при температура –15оС плъховете не могат да живеят и да гнездят в самите камери. Затова те прихождат в камерите само да се хранят, а се заселват в други части на зданието. Това обяснява и наличието на много гнезда в термоизолацията на камерите, в коридорите под тях, в таванските помещения над тях, в земните насипи и бетонните пояси на камерите и в терена около зданието. При липса на отвори в камерите плъховете се придвижват по охладителните системи.
При провеждането на дератизация в хладилниците трябва да се има предвид, че плъховете не обитават стационарно камерите, а се заселват в непосредствена близост до хладилните сгради, докато домашните мишки обитават непосредствено хладилните камери, където се внасят заедно със стоките. При тези условия основна задача в борбата с гризачите е провеждането на профилактична дейност, с която се създават условия за непроницаемост и се поддържа в образцов ред санитарното състояние на камерите и територията.
Препоръчва се дератизацията в хладилниците да се извършва чрез фумигация с СО2, който не поврежда хранителните продукти.
Някои специалисти съобщават за доброто репелентно действие на NaOH. Те смесват глина с 3 – 5% NaOH, която поставят около дупките на гризачите. Твърди се, че в първите дни плъховете се появяват в хладилника, но след това изчезват за около 6 месеца. Ефектът се обяснява с дразнещото действие на NaOH върху кожата на плъховете.


ІХ. Дератизация в мини и галерии. Като синатропни видове, гризачите следват хората и в такива места за човешка дейност, като мини, галерии на Гражданската отбрана или язовирните стени и други подобни. В тях те търсят остатъци от хранителни продукти. При спешна дератизация се използват главно остри родентициди. Най-добри резултати се получават при използването на специални формулации от антикоагуланти с восъчно или парафиново покритие против мухлясване във влажна среда. Шахтите се обработват от по двама дератизатори, които могат да обработват над 6 km подземни комуникации за един ден.




Дератизация в селското стопанство


Х. Дератизация на стопански двор. Борбата срещу гризачите в селските къщи и дворове е трудна, поради наличието в тях на разнообразни убежища и изобилието от хранителни продукти през всички годишни сезони. Отглеждането на домашни животни и птици обуславя наличието на много хранителни продукти (зърна, фуражни смески), складирани или разпилени в складовите помещения. Проблемът се усложнява и от сезонните хранителни миграции на полусинантропните гризачи (горски мишки, полевки, сънливци), които проникват в селските домакинства от намиращите се в близост до тях полски и горски насаждения.
Профилактичните мерки се спазват по-трудно, поради наличието на повече тревна и храстова растителност и струпването на сухи стебла и листна маса след прибиране на реколтата. Препоръчва се царевичните кочани, тиквите, пиперът и други продукти да се съхраняват на стелажи и в добре изградени хамбари с циментов под. За селското домакинство са задължителни пролетното и есенното основно почистване на стопанския двор и жилището, своевременното ремонтиране на обора, птичарника, свинарника и склада за фураж. Активната профилактика изисква всяко домакинство да разполага с добре поддържани и здрави капани, които да се използват при необходимост. Лесно се приготвят привлекателни примамки от сланина, кашкавал, пържени хлебни кубчета и др. Ефективна примамка е фитил за газена лампа, изпържен в олио и лук. С успех се използват и примамки от парчета ябълки, фъстъци, тиквени семки и други подобни. Колкото по-разнообразни и пресни са примамките, толкова по-голяма е вероятността да се уловят гризачите в капаните. Уловените гризачи не трябва да се дават на котките и кучетата, а трябва да се изгарят или заравят в почвата, на дълбочина най-малко 0,5 m, за да не се разнасят от тях болестотворни микроорганизми, ектопаразити (бълхи) и хелминти.
За да се попречи на есенната миграция на гризачите от полето към селските дворове, която започва след жътва се извършва бариерна дератизация с капани или постоянни отровни точки. Използват се разнообразни родентициди, закупени от специализираните аптеки – Роданекс, Ланитокс, Плъхомор, Мишемор, Клерат, Сторм и др. Важно изискване е препаратите да са сухи, пресни и да бъдат залагани в подходящи  укрития.


ХІ. Дератизация на животновъдни ферми. В зависимост от вида и числеността на гризачите трябва да се избират подходящи препарати. Срещу сивия плъх (R. norvegicus) се препоръчват антикоагуланти от І-ва и ІІ-ра генерация, а в обекти, заселени с черен плъх (R. rattus), домашна мишка (M. musculus) и хемисинантропни видове се препоръчват акутни родентициди. Във влажни места се употребяват специални формулации на родентицидите – дератизационни брикети, в които антикоагулантното вещество и атрактантите са включени в твърд парафин, за да не плесенясват.
Животновъдните ферми са най-привлекателните места за вредните гризачи, особено за сивия плъх. В тях вредите от плъховете и мишките са огромни:
- изяждат и замърсяват с екскременти, урина и болестотворни микроби значителни количества хранителни продукти ш фуражи;
- повреждат кабели, тръби, инсталации и създават предпоставка за пожари;
- безпокоят домашните животни, нападат и убиват пилета, зайчета и др.;
- пренасят опасни болести по хората и животните и им причиняват рани от ухапвания.
За да бъде дератизацията на фермата успешна, стратегията на работа трябва да включва следните мероприятия:
Проучване на степента на заселеност. Сивият плъх прави гнездата си в основата на сградите или покрай открити канали, купчини пръст, тор и други отпадъци. След проучването на терена около фермата се прави оглед и вътре в сградата за откриване на дупките на гризачите и пътеките, по които те се движат. Броят на плъховете се определя приблизително, като за всяка дупка се приемат минимум по 5 плъха.
Провеждане на дератизацията. Започва се от терена около фермата, като във всяка дупка се поставя с лопатка необходимото количество родентицид (средно 100 – 200 g), а на подходящи закрити места в основата на сградите, под стрехите и другаде – по 500  g до 1 kg, в зависимост от родентицидния препарат. Вътре във фермата примамките се залагат в подходящи и недостъпни за животните места (фуражни складове, коридори, первази на прозорци и др.). Поставят се в дупките и по пътеките на движение на гризачите. На 3-я, 7-я и 10-я ден след дератизацията се прави проверка и там, където примамката е изядена се поставя нова. Плъховете измират след 3-я до 10-я ден и по-късно. Труповете на гризачите се изгарят. Ако добавената нова примамка остава неизядена, това е знак, че дератизацията е успешна. След унищожаването на плъховете се препоръчва фермата да се почисти основно. Терена около сградата трябва да се подравни, за да се открият евентуално други гнезда. Всички дупки в основата на сградата (отвън и отвътре) трябва да се запълнят.
Поддържане на получения ефект. За да се избегне повторното заселване на фермата се препоръчва на отделни места да се поддържат постоянни “отровни точки” с родентициди, които да се подменят на всеки 3 до 6 месеца.
1. Дератизация на птицевъдни ферми. В освободените от птици помещения дератизацията се извършва с остри родентициди. Дератизацията в присъствието на птиците се извършва с антикоагуланти или с пириминил  (Вакор). Примамките се поставят веднъж в денонощието и то вечер, когато птиците са нахранени и се намират на кацалките. На сутринта преди хранене на птиците останалите неизядени примамки се прибират. За пълното унищожаване на гризачите примамките се поставят в продължение на 7-10 денонощия. Примамките се залагат на недостъпни за птиците места – под кафезите, под мрежите за фекалии, под хранилките, в дератизационни сандъчета в близост до бункерите за фураж и в междинните помещения за събиране на яйца или за складиране на продукцията. Поддържат се постоянни отровни точки на недостъпни за птиците места. Обработва се и каналната мрежа с парафинови блокчета (5 – 10 броя на 100 m2). Добър ефект дават водните примамки.
2. Дератизация на свинарници. Преди провеждане на дератизацията, територията около свинарниците се почиства основно. Каналите и улеите за отточните води се почистват и промиват с много вода, а шахтите се заливат с креолин или хлорна вар. Торът и всички отпадъци се извозват. Няколко дни преди залагане на отровните примамки не се оставят никакви храни в хранилките, като коритата се измиват.
При извършване на дератизацията на свинарници се препоръчва животните да се извеждат от помещенията или да се освободят 2 – 3 бокса от свинете, в които не могат да влизат малките прасенца. В освободените помещения се препоръчва употребата на бързодействащи родентициди. Дератизационните сандъчета се поставят вечер и сутрин се прибират. Това продължава, докато отровната примамка в сандъчетата вече не се изяжда. При използване на 5 % цинков фосфид, като добавки към обикновената храна на свинете обектите според някои автори се освобождават от гризачи за 2-3 години. Първите измрели плъхове започват да се намират след 15 – 20 min от първото залагане на примамките.
Добри резултати се получават и при използване на 0,8 % крисид в примамка от счукан или смлян ечемик и 2,5 % растително масло. Примамките се нареждат в специални корита, които се поставят през нощта в проходите на свинарниците. На сутринта коритата се прибират и неизядените примамки се изгарят.
При използването на остри родентициди особено внимание се отделя на събирането на труповете – гризачите измират в радиус 30 – 50 m от местата на заложените примамки.
Ако няма възможност за освобождаване на помещенията с животни по-безопасно е да се прилагат антикоагуланти от І-ва и ІІ-ра генерация или акутни препарати, които са безопасни за свинете – Пириминил  (Вакор), Сцилирозид и др. Примамките се залагат на недостъпни за свинете места – по пътеките между помещенията или в изпразнени боксове. Вземат се мерки свинете да се хранят добре, особено вечер, а вратите на боксовете да се затварят добре с допълнителни приспособления за сигурност. По време на дератизацията се въвежда постоянно дежурство. Освен залагането на примамки в дератизационни сандъчета по пода специално за черния плъх в близост до тавана се прикрепват сандъчета – към подпорни греди, разкриват се покривни конструкции и т.н. Особено внимание се обръща и на каналната мрежа, където се поставят парафинови блокчета (по 5 – 10 бр./100 m2). Срещу черния плъх парафиновите блокчета се залагат и под покривните пространства.
Дератизацията приключва с основно механично почистване и измиване на третираните помещения.
Едновременно със залагането  на примамките в помещенията се обработват и дупките на плъховете около територията на свинарника. Това се извършва с родентициди или чрез фумигация със SO2, CO2 (отработени газове от четиритактов двигател) хлорпикрин и калцид при температура на въздуха не по-ниска от 15о С. Калцидът се поставя в обикновен буркан и с лъжичка се отмерват по 3 – 4 g, които се сипват в дупката, която след това се затваря с малко сено или слама и се покрива с лопата пръст. Обработките с хлорпикрин се извършват, като 0,5 до 1 g вата или памук се натапят в хлорпикрин, който е поставен в сух стъклен буркан с винт. Ватата или памукът се поставят с помощта на тънка пръчка в дупките на дълбочина около 20 cm. След това дупката се зарива по описания по-горе начин.
3. Дератизация на овчарници, краварници и конюшни. Акутните родентициди се използват рядко, съобразно общите указания за дератизация на животновъдни ферми. Обикновено се прилагат антикоагуланти и се поддържат постоянни отровни точки. Във фермите, които прилагат пасищно  отглеждане (летни кошари и обори) може да се употребяват бързодействащи препарати веднага след извеждането на животните, докато гризачите не са напуснали помещението. С добър успех може да се прилагат водните примамки (вода, разредено мляко) поради употребата на сух, груб фураж.
4. Дератизация на битови помещения във фермите. Вземат се мерки помещенията на администрацията и стаите на животновъдите да бъдат непроницаеми за гризачите. При дератизационни мероприятия хранителните продукти се съхраняват в недостъпни за гризачите места (шкафове, хладилници). Срещу мишките, които са обичайните обитатели в тези помещения се третира с антикоагуланти или безопасни за човека акутни средства – Пириминил, Сцилирозид. Плъховете се унищожават с антикоагуланти.




Полева дератизация


ХІІ. Дератизация на природни огнища. Провежда се при внезапно нарастване на числеността на гризачите в даден район или най-често по епидемични и епизоотични показания. Изтребителните мероприятия са насочени към екзантропните видове – обикновена горска мишка (Apodemus sylvaticus), жълтогърла горска мишка (Apodemus flavicollis), ръждива горска полевка (Clethrionomys glareolus), обикновена сива полевка (Microtus arvalis), воден плъх (Arvicola terrestris), ондатра (Ondatra zibethicus) и др.
Най-подходящи сезони за провеждането на полева дератизация са ранната пролет (март-април) и късната есен (ноември-декември), след прибиране на селскостопанската вегетативна растителна маса, преди снежната покривка да прикрие дупките на гризачите. През другите сезони в случаите , когато се налага спешна дератизация по епидемични и епизоотични показания трябва предварително да се окоси тревната растителност, за да се разкрият дупките и другите укрития на гризачите.
Дератизаторите се нареждат в редица на разстояние 5-10 m един от друг (санитарно гребло) и всеки от тях обработва с препарат своя участък (полоса) по дължината на терена. За гористи райони разстоянията между дератизаторите е по-малко (5-6 m), а за открити площи с добра видимост (ливади, поляни, ниви) може да бъде по-голямо. Препаратите се носят с кофа и се залагат с лъжица в дупките на гризачите (средно по 1-2 супени лъжици), в хралупите на дърветата, под дънери, камъни, в основата на храстите. Подбират се недостъпни за полезните птици места. Примамките се прикриват с чимове, трева, клони и други подходящи средства.

  
 


Около купи слама, сено и складиран дървен материал се поставят дълговременни отровни точки в дератизационни сандъчета и други подобни укрития, разположени през 10-15 m помежду си. Препоръчва се отровните примамки да се поставят в парчета тръби с диаметър около 10 cm и периодично да се допълват и сменят с пресни. Добре е тръбите да се поставят по сухи места, за да не се разваля бързо примамката. Тръбите често се заравят от едната страна в земята, в основата на храсти и в наклонени терени край реки и канали, а отворът от другата страна е открит за поставяне на препаратите. Дозата за острите родентициди, използвани в примамки, е 50-100 g (Цинков Фосфид, Сцилирозид, Роданекс и др. – да не се забравя, че те официално са излезли от употреба) и 20-30 g за антикоагулантите (Клерат, Ланитокс и др.). Тръбите старателно се маскират с трева, клони, листа и др.
Приблизителните разходни норми при полевата дератизация е 300 g до 2 kg/ha отровни примамки или до 2 kg прахообразни родентициди, включени в подходящи формулации.
При пролетната дератизация се цели унищожаването на родителските двойки (продуценти), за да се предотврати появата на многочленни потомства.
За полева дератизация се препоръчват разнообразни примамки: зърнени (овесени, пшеничени), овесени ядки, семена (от пипер, тиква, слънчоглед), шрот и царевична ярма. Добре е растителните семена предварително да се третират с 5-6 % слънчогледово масло за по-добро прилепване на родентицидния препарат и като атрактант за гризачите. Препоръчва се в биотопите, където преобладават водни плъхове и полевки да се използват прясно окосена люцерна, резенчета от ябълки, моркови, картофи, цвекло и други, смесени с родентициди. Днес при полева дератизация най-често се използват родентицидни парафинови блокчета и пелети с парафиново или восъчно покритие против мухлясване във влажна среда.
Дератизационното огнище се сигнализира с флагчета, ленти и предупредителни табели. Местното население се информира с листовки, съобщения по регионалното радио и други, за да се предотвратят случайни отравяния.
Активната профилактика и изтребителната дейност на временни постройки, бараки, къмпинги, лагери и др. в района на природното огнище се извършват след окосяване на високите треви. Залагат се дълговременни отровни точки с остри родентициди или антикоагуланти, съгласно указанията за борба с гризачите в детски и ученически лагери и почивни станции.


ХІІІ. Дератизацията на детски, ученически и бригадирски лагери, къмпинги и почивни станции. 
Дератизацията на такива обекти изисква добре да се познават биологичните особености на екзантропните, хемисинантропните и синантропните гризачи, които се срещат в тези обекти. Санаториумите, почивните станции, къмпингите и лагерите за труд и почивка обикновено се намират в разнообразни природни биотопи край морето, различни сладководни водоеми, в планината и гората, край овощни и зеленчукови градини, горски разсадници и др. В тези места гризачите намират отлични условия за изхранване, размножаване и разселване. В повечето случаи битовите и санитарно-хигиенните условия в тези обекти не са на ниво. Тоалетните са неканализирани, външни, случва се да няма достатъчно вода.
Прогнозата кога ще се появят масово гризачи, през кой сезон, в кой район е задължение на органите за растителна защита и на агрохимичните центрове. Борбата срещу дивите гризачи извън населените места е задача не само на регионалните растително-защитни органи, но и на здравните служби на ХЕИ, особено в регионите, където има природно-огнищни заболявания на лептоспироза, бруцелоза, салмонелоза, Ку треска, хеморагична треска с бъбречен синдром и др. Лекарите епидемиолози от ХЕИ анкетират задължително всички случаи на такива заболявания. Те познават особеностите на такива райони и само с тяхно разрешение се разкриват бригадирски и почивни бази. Не се разрешава разкриването на обекти за труд и почивка в местности с природни огнища на зараза, в които през последните 4-5 години е имало случаи на заболявания, поради контакти с кърлежи, гризачи и др. Разкриването на нови лагери и къмпинги се разрешава след като местностите са оздравени, в тях няма случаи на зоонози и гризачите са с ниска плътност. Преди възстановяване на дейността на лагерите се извършва профилактична дератизация на региона в радиус 0,5 – 1 km от центъра и постоянно се поддържа бариерна дератизация с препарати.
Понякога в хижите, къмпингите и почивните бази сред природата се заселват сънливци (голям, горски и лешников сънливец). Смята се, че те са резервоари на хеморагичния нефрозо-нефрит в горски и планински биотопи, поради което тяхното присъствие е нежелателно в сградите, които хората обитават. Сънливците спят около 7-8 месеца през годината в подходящи убежища на таваните или в хралупите на дърветата. Улавят се с капани или се унищожават, според някои автори, с плодови и конфитюрени примамки с родентицид. Уловените или отровени животни се събират с гумени ръкавици и се изгарят.
Профилактичните мерки, които се предприемат в лагерите, къмпингите и другите обекти се подразделят на санитарно-хигиенни, битови, строително-технически, агротехнически и образователни (Приложение 6). Активната профилактика срещу гризачите включва и интегрирани изтребителни действия с използването на химични препарати, механически средства и защитни мерки на биологичните регулатори на числеността на гризачите. Полезните птици и влечуги трябва да се познават и да се пазят – сова, кукумявка, бухал, сврачка, мишелов, смок-мишкар и др.




БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ПРИЛАГАНЕ НА ДЕРАТИЗАЦИОННИТЕ СРЕДСТВА


Работата с дератизационните средства е свързана със спазването на определени мерки за безопасност (Приложение 7). 
Химичните средства за дератизация са силно отровни за топлокръвните животни и хората. При работа с тях задължително трябва да се спазват няколко основни изисквания:
Работата с дератизационните средства трябва да се извършва само от обучени лица – дератизатори. Те трябва да имат необходимите познания относно:
Използваните дератизационни препарати (търговско наименование, фирма производител, активно вещество, механизъм на действие, разходни норми и т.н.);
Екотоксикологията и поведението на ратицидните средства в околната среда;
Начините за безопасно залагане на дератизационните препарати, с оглед опазване на живота и здравето на селскостопанските животни, домашните любимци, дивите животни и хората. 
Стриктно да се спазват  изискванията за хигиена на труда и правила за техническа безопасност. Тук влизат проблемите с:
Транспортиране на дератизационните средства;
Съхранението им;
Личните защитни средства;
Правила за работа и т.н.
Да се използват мерките за оказване на първа помощ при отравяне с дератизационни препарати (акутни и антикоагуланти) 




УКАЗАНИЯ ЗА ПЛАНИРАНЕ, ПРОВЕЖДАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА ЕФЕКТА ОТ ДЕРАТИЗАЦИОННИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ В ЖИВОТНОВЪДНИ ФЕРМИ И СЕЛСКОСТОПАНСКИ ОБЕКТИ


Дератизацията на селскостопанските обекти и животновъдни ферми се извършва целогодишно с 2 пикови момента – зимно-пролетен (януари-март) и есенен (октомври-ноември), като между тях в обектите се поддържат постоянни отровни точки. При необходимост и по епизоотични показатели в отделни обекти се провеждат и еднократни обработки.
Обема на работа се определя от общата площ, която подлежи на дератизация. Към нея спадат площта на всички стопански постройки, площите на каналната мрежа и тавана (покривните конструкции при заселване с черен плъх) и се добавя около   15-20 % от прилежащата към сградите външна територия. При животновъдните комплекси се добавя и терен с радиус 3 km.
Количеството на необходимите дератизационни препарати се определя за       1 dka (100 m2) в зависимост от вида на обекта, неговото санитарно-хигиенно състояние, според видовия състав на гризачите, професионалната квалификация на кадрите и т.н. Приема се, че акутните родентициди (цинков фосфид, пириминил, сцилирозид и др.) се прилагат при разходна норма 500 g до 1,5 kg/1000 m2, а антикоагулантните родентициди от І-ва и ІІ-ра генерация са с годишна разходна норма от 2 – 5 kg/1000 m2. за всяко от посочените количества се прибавя резерв от 15-20 % препарат.
Видът на дератизационните препарати се определя съобразно особеностите на обекта. Условията на работа определят методите на дератизация и формулациите на родентицидните средства – прясно приготвени примамки или готови препарати: пелети, парафинови брикети, прахове за наръсване и разтворими препарати за водни примамки.
Методиката на работа трудно може да  определи съотношението между родентицидите с остро и кумулативно действие. Обикновено се започва с бързодействащо дератизационно средство, след което се продължава с поддържащо действие на бавнодействащи антикоагулантни препарати, под формата на постоянни отровни точки. Трябва да се има предвид, че за да бъде успешна дератизацията, методите на работа подлежат на постоянни корекции, поради голямата биологична пластичност на гризачите.
Едновлеменно с планирането на родентицидните препарати се предвиждат средства за закупуване на спомагателни средства и материали – дератизационни уреди и сандъчета, помощни материали, работно облекло, гориво, фонд ТРЗ, осигуровки, допълнително заплащане за ІІ-ра категория труд, безплатна храна, безплатно мляко и газирани напитки за работа с токсични препарати и др. В ценообразуването трябва да се планират средства, които отчитат прекия и косвения икономически ефект, както и ветеринарно-здравната полза от провежданите дератизационни обработки.
Ефектът от дератизационната дейност се отчита двукратно. Първата проверка се извършва след 5-10 дни от последното залагане на препаратите. Вземат се предвид различни показатели като: 
следи от жизнената дейност;
брой на населените дупки;
количество на изядената неотровна примамка; 
брой уловени гризачи (залагат се капани по 1 на 30 m2).
При сравняване на данните преди и след дератизацията може да се определи процента на ефективността по формулата:


% E =  


където А е показателят преди третирането
             В е показателят след третирането


Пример: Преди дератизацията са установени 50 населени дупки, от които само 2 са останали обитаеми след приключване на обработките. Тогава


% E =   =   = 96 %


За отчитане на ефективността от дератизацията освен математическата обработка на данните, важно значение има и показателя, с който се означава и промяната в количеството на изядената неотровна храна (примамка). Този показател е важен, защото се основава на хранителната реакция на гризача при залагане на качествена и привлекателна храна. Трябва да се отчитат и други следи от жизнената дейност на гризачите – екскременти, следи от придвижване, нагризвани предмети и др., които не подлежат на числено съпоставяне.
Повторната проверка се прави между 2-я и 3-я месец, за да се отчете колко от гризачите са останали живи и са дали поколение. Този срок се определя от факта, че черния плъх достига полова зрялост на 2 месеца, а сивия на 3 месеца. Уловените или убитите гризачи задължително се аутопсират, за да се установи дали женските индивиди са бременни. Броят на евентуалните ембриони е показател за това дали популацията е в активна фаза на размножаване.
Между двете проверки се вземат допълнителни ветеринарно-хигиенни мерки, с които се цели да се закрепят постигнатите резултати. Мерките целят да не се създават условия останалите живи гризачи да дадат поколение. С оглед на това се поддържат постоянни отровни точки с антикоагулантни средства, хигиенизира се района, извършва се ремонт в помещенията, складовете и съоръженията за фураж и т.н.




УКАЗАНИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ЕФЕКТИВНОСТТА НА ДЕРАТИЗАЦИОННИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ В НАСЕЛЕНИ МЕСТА И ПРИРОДНИ БИОТОПИ


Контролът на ефективността се извършва от подготвени специалисти. Прилагат се различни методи.
Методи. Основен показател за ефективността се счита процентът (%) на освободените от гризачи обекти. За “свободни” се считат тези обекти, при които в нито едно от помещенията не са открити следи от гризачи по 3 от прилаганите обективни метода и се изразява в процент спрямо общия брой проверени обекти.
За определяне заселеността с гризачи в обектите се използват следните методи:
1. Анкетно-визуален (вкл. Биологични индикатори)
2. Капанен
3. Следови (по напрашени площадки)
4. Проверочни точки с неотровни примамки
5. Сигнален метод (по заявки, писма и раздаване на препарати).
В каналната мрежа наличието и плътността на популациите на гризачите се установява по метода на проверочните точки. При него се поставят пакетчета суха примамка по 50 g в минимум 50 канални шахти за населено място до 500 хил. жители.
Контрол. Включва определен обем от работа и се извършва в конкретни срокове.
1. Текущ контрол. Провежда се в договорираните за обработка обекти. Извършва се минимум 1 път месечно или  15-20 дни след обработките в най-малко 10-15 обекта (от ръководни специалисти) и минимум 50 обекта месечно (от редови специалисти).
2. Тримесечен контрол. В края на всяко тримесечие се контролират проблемните обекти, които са останали заселени с гризачи въпреки проведените дератизационни мероприятия. Извършва се лично от ръководните специалисти, които дават нови конкретни указания за третиране на обектите.
3. Годишен контрол. Провежда се в края на годината (октомври-декември) в 2 града и минимум 3 села. Обследват се най-малко 1-2 % от общия брой на договорираните обекти.
В селата на принципа на случайния подбор се обследват 50 къщи (домакинства) и всички хранителни обекти.
В градове до 100 хил. жители се обследват 50 жилищни сгради (домакинства) и в градовете до 500 хил. жители – от 50 до 80 жилища (домакинства). Площта на жилищните домове се приема условно за 100 m2.
Регистрация. Данните от контрола се регистрират в работни журнали и анкетни карти или досиета (картотеки), които се съхраняват в договорираните обекти.
Годишният (краен) контрол се отчита в таблици и данните се въвеждат в компютър за по-нататъшна информационна обработка.
Критерии за отчитане на ефективността. В зависимост от вида на контролната дейност се използват различни критерии:
1. Изпитването на нов дератизационен препарат се извършва на 3 етапа:
І етап – залагане на определено количество неотровни хранителни примамки или капани с експозиция на обекта 7 денонощия;
ІІ етап – залагане на дератизационен препарат при определена експозиция;
ІІІ етап – залагане, както при І-ви етап, на същите количества неотровна примамка или капани за 7 денонощия.
При акутните родентициди интервалът между ІІ-ри и ІІІ-ти етап е 7 дни, а при обследване на родентициди с антикоагулантно действие интервалът е 10 дни.
За показател при отчитане на капанния метод се използва броя на уловените гризачи на 100 капанонощи. Задължително условие е броят на капанонощите, видът на хранителната примамка в капаните и местата на залагането да бъдат еднакви през І-ви и ІІІ-ти етап.
2. Отчитане на ефективност в договорираните обекти. Ефективност под 90 % се приема за незадоволителна.
Когато в обекта не е постигната плъхонепроницаемост съгласно направените от специалистите през последните 6 месеца препоръки, критерият за ефективност не е задължителен. За целта при договаряне на нов обект за годишна защитна от гризачи той се регистрира, като в санитарния журнал още в началото на договора се вписват необходимите профилактични мерки (строително-технически, хигиенни) за създаване на плъхонепроницаемост.
Ефективността се изчислява по известната вече формула:


% E =  


А – изяденото количество неотровна примамка в І-ви етап
Б – изяденото количество неотровна примамка в ІІІ-ти етап


Ако проверката е извършена по капанен метод, показателите А и В са съответно броя уловени гризачи (100 капанонощи).
При текущия контрол ефективността може да се определи за полугодие по капанен метод или проверочни неотровни примамки. Изчислява се в процент разликата на обектите, заселени с гризачи в началото и в края на периода.
Ако биотопите са заселени с полевки, които живеят в колонии се отчита броя на обитаваните дупки върху единица площ.
Намаляването на броя и процента на обитаваните дупки след третиранията е показател за ефективността на полевата дератизация.

Органично торене

Органичното торене като фактор за запазване и повишаване на почвеното плодородие.


Към групата на органичните торове се отнасят оборския тор, торовата течност, птичия тор,  торфа, компостите, сидератите (зеленото торене), хуминови препарати и биохумус. 


1. Оборският тор е най-важният и разпространен органичен тор. Получава се в две разновиднисти: сламест оборски тор и течен тор – при безпостелъчно отглеждане на животни.
Сламестият оборски тор представлява груба органична материя, състояща се от твърдите изпражнения и урината на животните и постелята. Видът и качеството на сламестия оборски тор зависят от състава и съотношението на тези три компонента. Значение има възрастта на животните, начина на тяхното използване, количеството и състава на фуражите, използвани за храна на животните. От фуражите в оборския тор преминава 40 % от органичното вещество, 50 % от азота, 80 % от фосфора и 95 % от калия. Освен това, значение има начина на обработка и съхраняване.
За постеля се използва най-често слама. Освен че осигурява меко и удобно легло сламата увеличава количеството на оборския тор, подобрява качеството му и намалява загубите на азот. Тя служи за задържане на торовата течност. Адсорбиращата й способност се увеличава когато е нарязана на 10-15 cm. 100 kg слама  от житни култури може да адсорбира около 250 l торова течност.
Азотът в оборския тор е представен под формата на белтъчини, амиди, аминокиселини, карбамид, хипурова и пикочна киселина. Фосфорът – като фитин, лецитин, нуклеинови киселини и неорганични фосфати. Калият – под формата на свободни, адсорбирани и комплексно свързани катиони. В оборския тор се  съдържат и други елементи като желязо, алуминий, калций, магнезий, сяра и др.


За да се усвояват хранителните вещества от оборския тор е необходимо минерализиране на органичните съединения, което се извършва от микроорганизми, съдържащи се в оборския тор. Процесите на ферментация засягат карбамида:
                           уреаза
СО (NH2)2 + 2H2O = (NH4)2CO3 a NH3 + CO2 +H2O
                     уробактерии


Пикочна киселина  и  хипурова киселина се разлагат с отделяне на NH3, което води до загуби на азот.


Сложните белтъци – аминокиселините се подлагат на окислително, хидролитно и редукционно дезаминиране, при което се стига до отделяне на органични киселини, Н2О, СО2 и NH3. Една част от амоняка се разтваря в торовата течност, друга част се използа от микроорганизмите, трета част излита като газообразен амоняк, четвърта част участва в синтеза на органични съединения в почвата.
Промени претърпяват и безазотните съединения: целулозата  – при аеробни условия  се разлага до  СО2 и Н2О, а  при анаеробни условия – до СН4 и СО2 (метанова ферментация).
Двата процеса протичат взаимно. В долните слоеве протичат анаеробни процеси с отделяне на СО2 и СН4, а в повърхностните – аеробни процеси. При изсъхване на оборския тор въздухът прониква по-дълбоко и зоната на аеробния процес се увеличава. Обратно, при дъжд анаеробния процес се издига нагоре. Аеробното разлагане протича по-бързо. Отделя се значителна топлина, Това свойство се използва в парниците, където оборския тор играе ролята на биотопливо.
Следователно процесите на разлагане на оборския тор водят до образуване на много газове и загуби на сухо вещество.
Органичните фосфатни съединения (фитин, лецитин, нуклеинови киселини) не се разтварят във вода, поради което няма опасност от измиване. В  процеса на ферментация преминават в неорганична форма като соли на фосфорната киселина с различна степен на усвоимост. Калият преминава в лесноразтворими съединения и подлежи на големи загуби при преминаване на вода през масата на оборския тор.
При разлагането на оборския тор се образуват значителни количества СО2, Н2О, СН4 т.е. газове и вода. Оборският тор губи значителна част от сухото си вещество.
Средноразложен оборски тор съдържа 25 % сухо вещество, 0,5 % азот, 0,25 % фосфор и 0,6 % калий.
В зависимост от интензивността на разлагането се наблюдават 4 степени на разлагане на оборския тор:
а) пресен оборски тор – сламата е запазила жълтия си цвят и при издърпване не се къса; съотношението C:N > 25. Не е подходящ за торене, поради високото съотношение на C:N и възможността от микробиологична фиксация на азот;
б) полуразложен оборски тор –има тъмнокафяв цвят; сламата се различава, но е загубила жълтия си цвят; съотношението C:N е около 25; подходящ за торене;
в) разложен оборски тор –черна мажеща се маса; съотношение C:N = 20 – намира приложение повече в зеленчукопроизводството;
г) прегорял (парникова почва) – представлява землеста маса; съотношение C:N < 20 – подходящ за приготвяне на торови саксиики и за отглеждане на разсад.


Със съхраняването на оборския тор се цели:
а) да се намали съотношението C:N, C:P;
б) да се доведат в достъпна форма хранителните вещества;
в) да се подобрят санитарно-хигиенните условия във фермите.


Оборският тор може да се съхранява по следните начини:
а) уплътнен (анаеробен, студен) начин – оборският тор се натрупва послойно, като всяка нова партида се поставя отгоре до височина 1,5 -3 m; уплътнява се и се покрива със слама или почва; температурата през зимата достига до 20-25 0, а през лятото до 30 – 350; оборският тор се предпазва от загуби на амониев азот; полуразложен оборски тор се получава за 4-5 месеца.
б) неуплътнен (аеробен, горещ) начин – оборският тор се поставя на малки купчинки с ширина – 2 m и височина – 0,5 m без да се уплътнява и покрива; температурата достига до 60 – 700С, при което се унищожават много плевелни семена; губи се органично вещество и хранителни вещества; полуразложен оборски тор се получава за 2 – 3 месеца.
в) смесен начин – в началото оборския тор се поставя на малки купчини с височина до 1m без да се уплътнява; след 3 – 5 дни когато температурата достигне 60 – 700С отгоре се изсипва нова партида оборски тор; аеробните условия се заменят с анаеробни условия; температурата пада на 30 – 350С ; полуразложен оборски тор се получава за 3 -4 месеца.
г) подобрен начин – към оборския тор се прибавят обикновено гипс, суперфосфат или фосфоритно брашно в количество равно на 2 – 3 % от масата на тора; намаляват се до 2 -3 пъти загубите на азот; от една страна се получават по-трайни азотни съединения като (NH4)2SO4 или NH4H2PO4, а от друга страна се увеличава усвоимостта на фосфатите от фосфоритното брашно.


Съдържание на хранитлени елементи в оборския тор (без азот, фосфор и калий)



Макроелементи (kg/t) Микроелементи (g/t)   
Ca 7 – 10 Mn 50 –100 Cu 10 – 12   
Mg 2 – 3 Zn 20 – 40 Co 0.8 – 1.2   
S 2 - 3 B 10 - 15 Mo 0.4 – 0.7  


Сухата слама има съотношение C/N = 40-80/1, 0.4–0.5% азот, 0.25–0.4% Р2О5, 0.35-0.45% К2О.




Предимства на торенето с оборски тор


а) в оборския тор се съдържат всички хранителни елементи (пълен тор);
б) хранителните вещества се освобождават постепенно;
в) последействието от торенето с оборски тор е 3 -4 години;
г)  поддържа равновесието на хумуса в почвата;
д)  фактор за възпроизводство на почвеното плодородие;
е) подобрява структурата на почвата; подобрява въздушния, топлинния, водния режим на почвата;
ж) подобрява редица свойства на почвата – рН, S, T, V%;
з) обогатява почвата с полезна микрофлора и е енергетичен материал за микроорганизмите;
и)  подобрява баланса на хранителните вещества в почвата;
к) решават се екологичните проблеми.


Недостатъци на торенето само с оборски тор:


а) за осигуряване на нужния оборски тор са необходими много животни, скъпоструващ инвентар, труд и енергия;
б) същесвува опасност от уплътняване на почвата от тежките машини за разхвърляне на оборския тор;
в) обемиста материя с непостоянен състав;
г) трудно се определя количеството на хранителните вещества и времето на освобождаването им в почвата, което не винаги съвпада с нуждите на растенията;
д) ограничено време и култури за торене с оборски тор;
е) скъп превоз на оборския тор, поради ниската концентрация на хранителни вещества в него;
ж) опасност от замърсяване с нитратен азот – площите, торени с оборски тор имат повече нитрати след прибиране на културите, отколкото при торенето с промишлени торове;
з) от икономическа гледна точка често пъти е по-изгодно да се използват промишлени торове, поради скъпоструващия превоз на оборския тор.


2. Птичи тор – ценен високо концентриран и бързодействащ органичен тор, бива от кокошки (най-ценен), гъски, патици. 


3. Компостиране и компости – органични торове, които се получават от растителни и животински отпадъци (от селски стопанство, от битови отпадъци, от промишлени отпадъци и др.) чрез предварителна подготовка. Основен принцип за получаване на компости е предварителното разлагане на отпадъците до по-прости органични вещества. То може да се извърши  при аеробни или при смесени условия. Понякога за ускоряване на процесите към отпадъците могат да се добавят и минерални торове или торова течност. По-често използвани са компост от слама, компост от растителни отпадъци, от битови отпадъци, от дървени кори.  
Компост от слама – добавя се 0,2-0,3% азот, аеробни следвани от анаеробни условия за няколко месеца,готов е когато С:N e < 20.
Компост от растителни остатъци – развален фураж, стъбла, шума - беден на хранителни вещества, но подобрява условията за хранене на растенията.
Компост от твърди битови отпадъци (градски боклук) – след премахване на пластмаси и метал, използва за рекултивиране на почви, разрушени при добив на полезни изкопаеми и на строителни материали.
Компост от кори на дървета – добавя му се азот и фосфор, за да не фиксира почвения азот.
Торф и торфени компости – Образува се в резултат на отмиране и непълно разлагане на блатни растения в условия на преовлажняване и недостиг на въздух, състои се от нехумифицирани растителни остатъци, хумус и минерални вещества. Бива планински, низинен и междинен. 


4. Зелено торене (сидерация) – заораване на зелени и сочни надземни части и корени на растенията, с цел да се повиши почвеното плодородие. За зелено торене се използват бобови и по-рядко небобови растения които да са малко взискателни към почвено-климатичните условия; да са с по-къс вегетационен период и по-дълбока коренова система; да натрупват бързо и доброкачествена зелена маса с азотно съдържание 1,7 – 2% и С:N = 25; да понасят засенчване и тъпчене; семената им да са евтини и доброкачествени. Растения за зелено торене са едногодишни бобови като грах, лупина, детелина, комунига, бакла; житни треви като райграс, ежова главица, ръж, овсига, метлица, власатка; плевелни растения като репица, синап, елда; слънчоглед. 


5. Биохумус – също наричан лумбрикомпост, се състои от екскременти на червените калифорнийски червеи (Eisenia foetida).  Живеят до 16 години. Червеите се хранят с различни видове оборски тор и други органични отпадъци (стърготини, хартия, слама, листа и др.). По време на храносмилателния процес, тези суровини се променят благоприятно както химически, така и физически. Крайният продукт е “супер хумус”, който е най-добрият обогатител на почвата и осигурява всичко необходимо за растенията; съдържа всички хранителни вещества и ги освобождава постепенно, според нуждите на растенията; съдържа огромни количества полезни бактерии и други микроорганизми, много биологически активни стимулатори за растенията, витамини, аминокиселини и антибиотици, добавени към него при храносмилателния процес на червея - над 100 пъти повече са, отколкото  в оборския тор. Хуминовите киселини, които са основен резерв на хранителни вещества в почвата, участват в образуването на водоустойчиви агрегати и подобряват водно-въздушния режим на почвите; частиците са с овална форма, спомагат аерацията на почвата, защото не се слепват, а ненужната вода се прецежда, така че корените не изгниват; не съдържа никакви семена на плевели, нито съставки, които възпрепятстват растежа на културите. 



Азот (N) 1,2-2,0% Киселинност (рН) 6,8-7,6   
Фосфор (P) 0,8-1,6% Влажност 40-50%   
Калий (K) 0,5-1,0% Органично съдържание 40-50%   
Калций (Ca) 4,0-6,0% Хуминови киселини до 14%   
Магнезий (Mg) 0,5-1,0% Фулво киселини до 7%   
Желязо (Fe) 0,5-1,0% Почвоформиращи микроорганизми (бр/г) до 2x1012  


Значение на органичните торове за почвеното плодородие
1. Органичните торове са източник на хранителни за растенията вещества. С тях се внасят редица макро- и микроелементи, поради което с право се наричан пълни торове. В световното земеделие се внасят около 1 400 000 000 t оборски тор, с който в почвата се внасят около 7-8 000 000 t азот, 3-4 000 000 t фосфор и 8-9 000 000 t калий.
2. Хранителните вещества от органичните торове се освобождават постепенно, поради което тези торове имат продължително последействие.
3. Органичните торове представляват фактор за възпроизводство на почвеното плодородие, като се поддържа равновесието на хумуса в почвата. Изследванията в Катедрата по агрохимия показват, че съвместното внасяне на минерални и органични торове повишава екологичната пластичност на почвата и стабилизира съдържанието на хумуса на изходното му ниво.
3. С органичните торове се внасят в почвата биологично активни вещества като антибиотици, хормони и др.
Органичните торове обогатяват почвата с полезна микрофлора и представляват важен източник на храна и енергия за почвените микроорганизми. Благадарение на отделяния СО2 се засилва фотосинтезата.
4. Органичните торове имат мелиоративно значение, тъй като подобряват структурата на почвата, повишават водозадържащата й способност, повишават реакцията на почвената среда, сорбционния капацитет, сумата на обменните бази, степента на наситеност на почвата с бази. 
5. В резултат на внасянето на органични торове се подобрява азотния баланс на почвата. 
6. С използването на органичните торове се решават и екологични проблеми.