Органично торене

Органичното торене като фактор за запазване и повишаване на почвеното плодородие.


Към групата на органичните торове се отнасят оборския тор, торовата течност, птичия тор,  торфа, компостите, сидератите (зеленото торене), хуминови препарати и биохумус. 


1. Оборският тор е най-важният и разпространен органичен тор. Получава се в две разновиднисти: сламест оборски тор и течен тор – при безпостелъчно отглеждане на животни.
Сламестият оборски тор представлява груба органична материя, състояща се от твърдите изпражнения и урината на животните и постелята. Видът и качеството на сламестия оборски тор зависят от състава и съотношението на тези три компонента. Значение има възрастта на животните, начина на тяхното използване, количеството и състава на фуражите, използвани за храна на животните. От фуражите в оборския тор преминава 40 % от органичното вещество, 50 % от азота, 80 % от фосфора и 95 % от калия. Освен това, значение има начина на обработка и съхраняване.
За постеля се използва най-често слама. Освен че осигурява меко и удобно легло сламата увеличава количеството на оборския тор, подобрява качеството му и намалява загубите на азот. Тя служи за задържане на торовата течност. Адсорбиращата й способност се увеличава когато е нарязана на 10-15 cm. 100 kg слама  от житни култури може да адсорбира около 250 l торова течност.
Азотът в оборския тор е представен под формата на белтъчини, амиди, аминокиселини, карбамид, хипурова и пикочна киселина. Фосфорът – като фитин, лецитин, нуклеинови киселини и неорганични фосфати. Калият – под формата на свободни, адсорбирани и комплексно свързани катиони. В оборския тор се  съдържат и други елементи като желязо, алуминий, калций, магнезий, сяра и др.


За да се усвояват хранителните вещества от оборския тор е необходимо минерализиране на органичните съединения, което се извършва от микроорганизми, съдържащи се в оборския тор. Процесите на ферментация засягат карбамида:
                           уреаза
СО (NH2)2 + 2H2O = (NH4)2CO3 a NH3 + CO2 +H2O
                     уробактерии


Пикочна киселина  и  хипурова киселина се разлагат с отделяне на NH3, което води до загуби на азот.


Сложните белтъци – аминокиселините се подлагат на окислително, хидролитно и редукционно дезаминиране, при което се стига до отделяне на органични киселини, Н2О, СО2 и NH3. Една част от амоняка се разтваря в торовата течност, друга част се използа от микроорганизмите, трета част излита като газообразен амоняк, четвърта част участва в синтеза на органични съединения в почвата.
Промени претърпяват и безазотните съединения: целулозата  – при аеробни условия  се разлага до  СО2 и Н2О, а  при анаеробни условия – до СН4 и СО2 (метанова ферментация).
Двата процеса протичат взаимно. В долните слоеве протичат анаеробни процеси с отделяне на СО2 и СН4, а в повърхностните – аеробни процеси. При изсъхване на оборския тор въздухът прониква по-дълбоко и зоната на аеробния процес се увеличава. Обратно, при дъжд анаеробния процес се издига нагоре. Аеробното разлагане протича по-бързо. Отделя се значителна топлина, Това свойство се използва в парниците, където оборския тор играе ролята на биотопливо.
Следователно процесите на разлагане на оборския тор водят до образуване на много газове и загуби на сухо вещество.
Органичните фосфатни съединения (фитин, лецитин, нуклеинови киселини) не се разтварят във вода, поради което няма опасност от измиване. В  процеса на ферментация преминават в неорганична форма като соли на фосфорната киселина с различна степен на усвоимост. Калият преминава в лесноразтворими съединения и подлежи на големи загуби при преминаване на вода през масата на оборския тор.
При разлагането на оборския тор се образуват значителни количества СО2, Н2О, СН4 т.е. газове и вода. Оборският тор губи значителна част от сухото си вещество.
Средноразложен оборски тор съдържа 25 % сухо вещество, 0,5 % азот, 0,25 % фосфор и 0,6 % калий.
В зависимост от интензивността на разлагането се наблюдават 4 степени на разлагане на оборския тор:
а) пресен оборски тор – сламата е запазила жълтия си цвят и при издърпване не се къса; съотношението C:N > 25. Не е подходящ за торене, поради високото съотношение на C:N и възможността от микробиологична фиксация на азот;
б) полуразложен оборски тор –има тъмнокафяв цвят; сламата се различава, но е загубила жълтия си цвят; съотношението C:N е около 25; подходящ за торене;
в) разложен оборски тор –черна мажеща се маса; съотношение C:N = 20 – намира приложение повече в зеленчукопроизводството;
г) прегорял (парникова почва) – представлява землеста маса; съотношение C:N < 20 – подходящ за приготвяне на торови саксиики и за отглеждане на разсад.


Със съхраняването на оборския тор се цели:
а) да се намали съотношението C:N, C:P;
б) да се доведат в достъпна форма хранителните вещества;
в) да се подобрят санитарно-хигиенните условия във фермите.


Оборският тор може да се съхранява по следните начини:
а) уплътнен (анаеробен, студен) начин – оборският тор се натрупва послойно, като всяка нова партида се поставя отгоре до височина 1,5 -3 m; уплътнява се и се покрива със слама или почва; температурата през зимата достига до 20-25 0, а през лятото до 30 – 350; оборският тор се предпазва от загуби на амониев азот; полуразложен оборски тор се получава за 4-5 месеца.
б) неуплътнен (аеробен, горещ) начин – оборският тор се поставя на малки купчинки с ширина – 2 m и височина – 0,5 m без да се уплътнява и покрива; температурата достига до 60 – 700С, при което се унищожават много плевелни семена; губи се органично вещество и хранителни вещества; полуразложен оборски тор се получава за 2 – 3 месеца.
в) смесен начин – в началото оборския тор се поставя на малки купчини с височина до 1m без да се уплътнява; след 3 – 5 дни когато температурата достигне 60 – 700С отгоре се изсипва нова партида оборски тор; аеробните условия се заменят с анаеробни условия; температурата пада на 30 – 350С ; полуразложен оборски тор се получава за 3 -4 месеца.
г) подобрен начин – към оборския тор се прибавят обикновено гипс, суперфосфат или фосфоритно брашно в количество равно на 2 – 3 % от масата на тора; намаляват се до 2 -3 пъти загубите на азот; от една страна се получават по-трайни азотни съединения като (NH4)2SO4 или NH4H2PO4, а от друга страна се увеличава усвоимостта на фосфатите от фосфоритното брашно.


Съдържание на хранитлени елементи в оборския тор (без азот, фосфор и калий)



Макроелементи (kg/t) Микроелементи (g/t)   
Ca 7 – 10 Mn 50 –100 Cu 10 – 12   
Mg 2 – 3 Zn 20 – 40 Co 0.8 – 1.2   
S 2 - 3 B 10 - 15 Mo 0.4 – 0.7  


Сухата слама има съотношение C/N = 40-80/1, 0.4–0.5% азот, 0.25–0.4% Р2О5, 0.35-0.45% К2О.




Предимства на торенето с оборски тор


а) в оборския тор се съдържат всички хранителни елементи (пълен тор);
б) хранителните вещества се освобождават постепенно;
в) последействието от торенето с оборски тор е 3 -4 години;
г)  поддържа равновесието на хумуса в почвата;
д)  фактор за възпроизводство на почвеното плодородие;
е) подобрява структурата на почвата; подобрява въздушния, топлинния, водния режим на почвата;
ж) подобрява редица свойства на почвата – рН, S, T, V%;
з) обогатява почвата с полезна микрофлора и е енергетичен материал за микроорганизмите;
и)  подобрява баланса на хранителните вещества в почвата;
к) решават се екологичните проблеми.


Недостатъци на торенето само с оборски тор:


а) за осигуряване на нужния оборски тор са необходими много животни, скъпоструващ инвентар, труд и енергия;
б) същесвува опасност от уплътняване на почвата от тежките машини за разхвърляне на оборския тор;
в) обемиста материя с непостоянен състав;
г) трудно се определя количеството на хранителните вещества и времето на освобождаването им в почвата, което не винаги съвпада с нуждите на растенията;
д) ограничено време и култури за торене с оборски тор;
е) скъп превоз на оборския тор, поради ниската концентрация на хранителни вещества в него;
ж) опасност от замърсяване с нитратен азот – площите, торени с оборски тор имат повече нитрати след прибиране на културите, отколкото при торенето с промишлени торове;
з) от икономическа гледна точка често пъти е по-изгодно да се използват промишлени торове, поради скъпоструващия превоз на оборския тор.


2. Птичи тор – ценен високо концентриран и бързодействащ органичен тор, бива от кокошки (най-ценен), гъски, патици. 


3. Компостиране и компости – органични торове, които се получават от растителни и животински отпадъци (от селски стопанство, от битови отпадъци, от промишлени отпадъци и др.) чрез предварителна подготовка. Основен принцип за получаване на компости е предварителното разлагане на отпадъците до по-прости органични вещества. То може да се извърши  при аеробни или при смесени условия. Понякога за ускоряване на процесите към отпадъците могат да се добавят и минерални торове или торова течност. По-често използвани са компост от слама, компост от растителни отпадъци, от битови отпадъци, от дървени кори.  
Компост от слама – добавя се 0,2-0,3% азот, аеробни следвани от анаеробни условия за няколко месеца,готов е когато С:N e < 20.
Компост от растителни остатъци – развален фураж, стъбла, шума - беден на хранителни вещества, но подобрява условията за хранене на растенията.
Компост от твърди битови отпадъци (градски боклук) – след премахване на пластмаси и метал, използва за рекултивиране на почви, разрушени при добив на полезни изкопаеми и на строителни материали.
Компост от кори на дървета – добавя му се азот и фосфор, за да не фиксира почвения азот.
Торф и торфени компости – Образува се в резултат на отмиране и непълно разлагане на блатни растения в условия на преовлажняване и недостиг на въздух, състои се от нехумифицирани растителни остатъци, хумус и минерални вещества. Бива планински, низинен и междинен. 


4. Зелено торене (сидерация) – заораване на зелени и сочни надземни части и корени на растенията, с цел да се повиши почвеното плодородие. За зелено торене се използват бобови и по-рядко небобови растения които да са малко взискателни към почвено-климатичните условия; да са с по-къс вегетационен период и по-дълбока коренова система; да натрупват бързо и доброкачествена зелена маса с азотно съдържание 1,7 – 2% и С:N = 25; да понасят засенчване и тъпчене; семената им да са евтини и доброкачествени. Растения за зелено торене са едногодишни бобови като грах, лупина, детелина, комунига, бакла; житни треви като райграс, ежова главица, ръж, овсига, метлица, власатка; плевелни растения като репица, синап, елда; слънчоглед. 


5. Биохумус – също наричан лумбрикомпост, се състои от екскременти на червените калифорнийски червеи (Eisenia foetida).  Живеят до 16 години. Червеите се хранят с различни видове оборски тор и други органични отпадъци (стърготини, хартия, слама, листа и др.). По време на храносмилателния процес, тези суровини се променят благоприятно както химически, така и физически. Крайният продукт е “супер хумус”, който е най-добрият обогатител на почвата и осигурява всичко необходимо за растенията; съдържа всички хранителни вещества и ги освобождава постепенно, според нуждите на растенията; съдържа огромни количества полезни бактерии и други микроорганизми, много биологически активни стимулатори за растенията, витамини, аминокиселини и антибиотици, добавени към него при храносмилателния процес на червея - над 100 пъти повече са, отколкото  в оборския тор. Хуминовите киселини, които са основен резерв на хранителни вещества в почвата, участват в образуването на водоустойчиви агрегати и подобряват водно-въздушния режим на почвите; частиците са с овална форма, спомагат аерацията на почвата, защото не се слепват, а ненужната вода се прецежда, така че корените не изгниват; не съдържа никакви семена на плевели, нито съставки, които възпрепятстват растежа на културите. 



Азот (N) 1,2-2,0% Киселинност (рН) 6,8-7,6   
Фосфор (P) 0,8-1,6% Влажност 40-50%   
Калий (K) 0,5-1,0% Органично съдържание 40-50%   
Калций (Ca) 4,0-6,0% Хуминови киселини до 14%   
Магнезий (Mg) 0,5-1,0% Фулво киселини до 7%   
Желязо (Fe) 0,5-1,0% Почвоформиращи микроорганизми (бр/г) до 2x1012  


Значение на органичните торове за почвеното плодородие
1. Органичните торове са източник на хранителни за растенията вещества. С тях се внасят редица макро- и микроелементи, поради което с право се наричан пълни торове. В световното земеделие се внасят около 1 400 000 000 t оборски тор, с който в почвата се внасят около 7-8 000 000 t азот, 3-4 000 000 t фосфор и 8-9 000 000 t калий.
2. Хранителните вещества от органичните торове се освобождават постепенно, поради което тези торове имат продължително последействие.
3. Органичните торове представляват фактор за възпроизводство на почвеното плодородие, като се поддържа равновесието на хумуса в почвата. Изследванията в Катедрата по агрохимия показват, че съвместното внасяне на минерални и органични торове повишава екологичната пластичност на почвата и стабилизира съдържанието на хумуса на изходното му ниво.
3. С органичните торове се внасят в почвата биологично активни вещества като антибиотици, хормони и др.
Органичните торове обогатяват почвата с полезна микрофлора и представляват важен източник на храна и енергия за почвените микроорганизми. Благадарение на отделяния СО2 се засилва фотосинтезата.
4. Органичните торове имат мелиоративно значение, тъй като подобряват структурата на почвата, повишават водозадържащата й способност, повишават реакцията на почвената среда, сорбционния капацитет, сумата на обменните бази, степента на наситеност на почвата с бази. 
5. В резултат на внасянето на органични торове се подобрява азотния баланс на почвата. 
6. С използването на органичните торове се решават и екологични проблеми.