Общо земеделие

Първи закон за земеделието – закон за минимума
„Според този закон добивът се определя от фактора, който се намира в относителен минимум”.
Сакс формулира Закона за минимума, оптимума и максимума.
Съгласно този втори закон най-висок добив може да се получи при оптимално количество на фактора. Намаляването или увеличаването на фактора над това ниво, води до понижаване на добива. След преминаване на оптимума, ефектът от увеличаването на фактора, намиращ се в минимум рязко се ограничава.
Либшер внася поправка в закона за минимума като установява, че растенията използват с по-голяма продуктивност фактора намиращ се в минимум, когато повечето от останалите фактори се намират в оптимум. С това се потвърждава взаимодействието на факторите и зависимостта в известна степен на фактора, намиращ се в минимум от останалите.
Като класически пример, илюстриращ взаимодействието на факторите за живота на растенията, се приема агротехнически опит, изведен в края на 19 век. Чрез този опит е проучено влиянието на едновременното количествено изменение на три фактора: интензивност на светлината (слаба,средна,силна), съдържанието на влага в почвата (20,40 и 60% от Пълната Влагоемност-ПВ) и съдържание на хранителни вещества  (без торене и с пълно минерално торене).
На основание на този и много други подобни опити е формулиран „Законът за едновременното действие на факторите за живота”, който гласи, че  за получаването на високи и стабилни добиви от културните растения е необходимо едновременно наличие или приток на всички фактори за живота в оптимални стойности.
Закони на земеделието и агротехниката.
Добивът е резултативна величина, която зависи от действието на голям брой фактори, които се намират в сложни взаимоотношения. За широката практика на земеделието е особено важно да се установи действието на закона за минимума в една конкретна почвено климатична обстановка. Това означава да се открие ограничаващия добива фактор и да се пристъпи към разработване на подходяща агротехника, която е насочена към обезпечаване на този фактор.
Като пример може да се посочи снабдяването на растенията с влага при недостатъчно количество на същата в почвата, внасяне на едни или други торове и т.н. 
В същото време трябва да се следят и стойностите на останалите фактори, които могат да се окажат в минимум след задоволяване потребностите на растенията от първия фактор (например недостиг на хранителни вещества след поливане) и да се набележи такава агротехника, която да регулира факторите намиращи се във втори,трети и т.н. минимум.
Независимо от голямото разнообразие на факторите на добива, които могат да се окажат във минимум, най-често в нашето земеделие добивите се ограничават от следните фактори: 
1. Недостатъчно количество на влага в почвата.
2. Недостиг на лесно достъпни за растенията хранителни вещества в почвата;
3. Влошени химични и физични свойства на някои почви;
4. Отглеждане на недостатъчно продуктивни култури и сортове за дадени райони;
5. Създаване и отглеждане на посеви и насаждения с недостатъчна или прекомерно висока гъстота.




                                           TEMA 3.
Светлината като фактор на добива и възможности за най рационалното и използване в земеделието.
Изисквания на растенията към светлината.
Светлината е основен източник на енергия, която е необходима за протичане на всички биологични процеси. Без нея е невъзможно протичането на фотосинтезата, като процес залегнал в основата на растителното производство.
Регулиране на светлинния режим
Методите за регулиране на светлинния режим са насочени към по-пълно използване на слънчевата светлина и към повишаване ефективността на фотосинтезата. Създаването на оптимални условия за развитие на растенията се постига посредством:
1.Правилно разположение на културите върху различните експозиции на релефа;
2.Увеличаване на вегетативния потенциал на посева чрез въвеждане на междинни култури, пред култури  и втори култури.
3.Създаване на подходяща структура на посевите и насажденията за максимално използване на радиацията.
4. Регулиране гъстотата на посева и начините на сеитба;
5.Чрез навременно разреждане на разсадите и окопните култури;
6.Чрез отстраняването на плевелите и отглеждането на смесените посеви.
7. Селекциониране и отглеждане на сортове с определено разположение и брой на листата с цел осигуряване максимално улавяне на радиацията чрез сортове с изправени листа при пшеницата,ориза и други.; Или вертикално разположение на горните етажи и постепенен преход към хоризонтално разположение в долните етажи при царевицата и др.;
8. Оптимално осигуряване на растенията с вода,хранителни вещества и др., недостигът на които ограничава използването на светлината.
9. Използването на изкуствено осветление в оранжерийното зеленчукопроизводство, цветопроизводсвото и в селекционната практика.
Правилно райониране на селскостопанските култури и сортове по-райони, характеризиращи се с определена географска ширина, надморска височина и др., като особено внимание  се обръща на изискванията на растенията към продължителността на деня (фото периода). 
Светлинните изисквания на растенията трябва да се имат предвид при разполагането им за отглеждане по различни експозиции на релефа. 
Общоизвестна е постановката,че светлолюбивите култури трябва да се разполагат по склоновете с южна, югоизточна и югозападна експозиция.
Срокът на сеитба влияе върху растежа, развитието и добива чрез спектралния състав на светлинните лъчи и продължителността на деня. В нашата страна не бива да закъснява, със сеитбата особено при културите, които спадат към групата на късия ден – соя,фасул,памук и др. 




                                            ТЕМА 4.
Топлината като фактор на добива и възможности за регулирането и в земеделието. 


Фактори на топлинния режим.
Температурните условия определят възможностите за отглеждане на културите в различните географски области и влияят върху сроковете на поникване,растежа и качеството на растителната продукция.
Основен източник на топлината за почвата е слънчевата радиация. До земната повърхност достига само 50 % проникващата в атмосферата радиация. Тя се разпределя неравномерно в зависимост от географската ширина от екватора до полюсите.


ВЛИЯНИЕ НА ТЕМПЕРАТУРАТА ВЪРХУ РАСТЕЖА И РАЗВИТИЕТО НА РАСТЕНИЯТА.
Растежът на културните растения в умерените географски зони в температурни граници от 1 до 40 градуса по целзий.
Установени са три кардинални температури, които определят границите на интензивността на растежните процеси.
а) Минимална температура  - при която растежът е много слаб.
б) Оптимална температура – при която растежът е най-интензивен.
в) Максимална температура – при която растежът се прекратява.
Въздействието на температурата върху растежните процеси започва с покълването и поникването на културите. При температури над биологичния минимум поникването се ускорява и достига максимална степен при оптимална температура. След това се забавя и при максимална температура спира. Повечето културни растения на умерения климат загиват при температури 40-50 градуса по целзий, тъй като се нарушава нормалното съотношение между фотосинтезата и дишането.


РЕГУЛИРАНЕ НА ТОПЛИННИЯ РЕЖИМ НА ПОЧВАТА. 
Регулирането на топлинния режим на почвата е насочено към по-доброто използване на топлинните условия и смекчаване на отрицателните последствия от неблагоприятните температури.
За да се използват по-добре топлинните условия е необходимо правилното агро-екологично райониране на културите, като топло любивите се отглеждат в райони с по-продължителен период, между пролетните и есенните слани. В райони с пресечен релеф топло любивите култури трябва да разполагат на  по-добре огряваните склонове.
Топлинният режим може да се регулира в определени граници чрез;
1. Напояване, което увеличава топлоемността на почвата и осигурява по-бавното и нагряване и изстиване;
2. Обработка на почвата, която засилва топло обмена между почвата и атмосферата.
3. Мулчиране – покриване на почвата с термоизолиращи материали – слама, растителни остатъци и др., което предпазва почвата от прекомерното охлаждане или прегряване.
4. Снегозадържане, което осигурява равномерна снежна покривка и намалява понижаването на температурата на почвата през зимата.
5. Дрениране на преовлажнените почви се отстранява излишната вода и се създават условия за по-бързо нагряване на почвата.
За предпазване на чувтвителните култури от ранни сутрешни слани се създават димни завеси, чрез изгаряне на димо-образуващи материали (намокрена слама,нефтени отпадъци и др.), с което се намалява топло-излъчването от почвата. 


В парниковото производство за повишаване на температурата се използва оборски тор, а за намаляване на излъчването се използват стъклени рамки. Оптимално регулиране на температура в оранжериите и парниците се постига чрез водно,парно или електрическо отопление. За масово оранжерийно производство се  използват оранжерии покрити с полиетиленово фолио. 




                                    ТЕМА 5.
ВЪЗДУХЪТ КАТО ФАКТОР НА ДОБИВА И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ НЕГО В ЗЕМЕДЕЛСКАТА ПРАКТИКА.


Фактори, които влияят на обмяната на почвения въздух са :
1. Денонощната промяна на температурата на почвата.
При охлаждане на въздуха през нощта почвения въздух се свива и част от атмосферния въздух постъпва в нея. Обратно при нагряване на почвата през деня почвения въздух се разширява и част от него излита в атмосферата.
2. Промяна на влажността на почвата – Когато в почвата постъпи по-голямо количество вода тя измества съответно количество въздух т.е. намалява.
3. Промени в атмосферното налягане – При увеличаване на атмосферното налягане почвения въздух се свива и част от атмосферния въздух постъпва в почвата. При понижаване на налягането част от почвения въздух се отделя от атмосферата.
4. Скоростта на вятъра – Вятърът създава динамично атмосферно налягане на почвената повърхност, което обуславя частичен въздухо-обмен на горния почвен слой.


РЕГУЛИРАНЕ НА ВЪЗДУШНИЯ РЕЖИМ НА ПОЧВАТА.
Методите за регулиране на въздушния режим на почвата са насочени преди всичко към подобряване аерацията на почвата. Универсален метод за аериране на почвата е обработката й. В разрохканата почва нараства обемът на аерационните пори, а дълбоко изораната почва запазва по-висока аерационна пориозност в продължение на няколко години. При наличието на плътен хоризонт в подорницата аерацията рязко спада, което налага дълбочината на оранта непрекъснато да се увеличава. Честата обработка на сухи почви води до тяхното разпрашване и до понижаване на аерацията им след обилен дъжд, при което се образува почвена кора. Почвата се уплътнява и от могократното минаване на машини и агрегати.  Уплътняването може да се намали чрез използването на комбинирани агрегати или част от обработките да се заменят с хербициди.
Аерацията на почвата се подобрява чрез внасяне на оборски тор и чрез заравяне на стърнището и другите растителни остатъци. 
Аерацията на преовлажнените почви се постига чрез дълбоко разрохкване и използване на т.нар. къртични плугове при обработка, направа на водоотводни бразди или дренирането им. 
Аерацията на киселите и солените почви се подобрява чрез варуване и гипсуване, тъй като се променя микроструктурата им. 








Тема 6
Водата като фактор на добива и възможности за въздействие върху него в земеделската практика.


Водата като вегетационен фактор


Водата е основен фактор за живота на растенията и за протичането на разнообразните физични, химични и биологични процеси в почвата. За агро-климатичните условия на България, водата е в недостиг през сезоните когато има условия за най-активната вегетация, поради което мероприятията за съхраняването и рационалното й използване, както и допълнително й осигуряване (посредством напояването), довежда до повишаване на добивите.
Производствено значение на водата.
Бива пряко и косвено.
1. Прякото значение се изразява във въздействие върху основните жизнени процеси, още от най-ранните фази от развитието на растенията. Семената на различните видове растения са с различни изисквания, но общо взето за процесите на покълване и поникване се изискват малки количества.
Много ниските стойности на влага в почвата оказват вредно влияние върху кълна – тези количества са достатъчни за покълване, но по-късно са недостатъчни за развитието на културите. Получава се така наречената „шарена влага”, в резултат на която много растения загиват непосредствено преди или след поникването. В следващите фази е нужно по-голямо количество вода – за тургор, за транспирация, за фотосинтеза, за формиране на кореновата система, за доброто усвояване на хранителните вещества и др.


2. Косвено значение на водата – изразява се в това, че тя влияе върху температурния, въздушния и хранителния режим на почвата.


Мероприятия за регулиране водния режим на почвата
За регулиране на водния режим на почвата се използват редица агротехнически и други мероприятия, с които се цели да се осигури по-голям воден запас, за да се постигне по ефективно използване на водата от културните растения и да се отстрани излишната вода от преовлажнената почва.


Първа група мероприятия са насочени към създаване на по-голям воден запас.
Към тях спадат:
Дълбока основна оран – извършва се преди есенно-зимните валежи, с което се повишава водоакомулиращата роля на почвата. 
На наклонени терени оранта трябва да се извършва напречно на наклона. Чрез неравностите на така изораната почва браздите и гребените  задържат течащата вода.
Снегозадържане – прилага се на открити от ветровете места. Използват се изкуствени прегради или такива от растителни стъбла (царевица,слънчоглед,тютюн и др) разположени през 20-40 метра напречно на преобладаващите ветрове.
На по-големи наклони се прави Терасиране – за да се намали повърхностния отток и да се улесни преминаването на водата от валежите в почвата.
Поясно разположение на културите – Прилага се при наклонени терени, като се редуват окопни култури със зърнени житни и тревни фуражни култури. Те служат като буфери за течащата вода.
Залесяване – прави се най-често на непригодните за селскостопански цели земи. Горската растителност има водо-задържаща и водо-запасяваща роля.
Полезащитни горски и овощни пояси – Създават се за да намаляват силата на ветровете, да повишават относителната влажност на въздуха, да се намаляват изпарението от почвената повърхност и за да задържат снежната покривка.


Втора група мероприятия са насочени към запазване и по-ефективно използване на водата от почвата.
Използване в по-сухите райони на култури и сортове с по-голяма сухоустойчивост, които се приспособяват по-добре във временните  засушавания.
Повърхностна обработка на влажната почва, която създава повърхностен сух слой. Той задържа капилярното покачване на водата. Дълбокото и грубо разрохокване може да увеличи изпарението на водата.
Мулчиране на почвата – покриване на повърхността й с растителни остатъци или със специални мулчиращи материали. С тях почвата се предпазва от силно нагряване с което се постига намаляване на изпарението на водата и се улеснява проникването на водата от валежите в почвата.
Унищожаване на плевелите, които изразходват големи количества вода непроизводително.
Използване на химични вещества – полимери за покриване на листната и почвена повърхност. Чрез тях се намалява транспирацията от растенията и физичното изпарение от почвата.
Целесъобразно разполагане на културите на територията на стопанството. Влаголюбивите култури трябва да се разполагат на площи с близки подпочвени води, а по-сухо-устойчивите върху почви с по-неблагоприятен воден режим. В схемите на сеитбообръщенията трябва да се редуват култури които изсушават почвата на различна дълбочина.
Правилно и балансирано органично и минерално торене, с което се благоприятства по-доброто използване на водата от растенията.
Ранна сеитба (в границите на оптималните срокове) чрез което се постига по-пълно използване на водния запас и по-ранно узряване и се изпреварват периодите на засушаване.




Тема 9. Определение, значение, задачи и начини за обработка на почвата.


Обработката на почвата, като основно мероприятие при отглеждането на културните растения се прилага от възникването на земеделието до наши дни.
Под обработка на почвата се разбира механично въздействие върху обработваемия слой с помощта на различни видове почвообработващи оръдия и машини (рало,плуг,култиватор,брана,фреза,валяк,доскови оръдия). 
Основното значение на обработката на почвата се изразява в това, че тя е мощно средство за запазване и подобряване на ефективното почвено плодородие. Качествената обработка на почвата не само позволява целенасочено да се регулира съвкупността от почвени процеси, но и осигурява висока ефективност на останалите агротехнически мероприятия – торене,борба с болести и неприятелите , унищожаване на плевелите, качествена сеитба, използване на най-подходящи сортове и хибриди от отглежданите култури и др.
Ежегодно на обработка на почвата се подлагат огромни площи, за което се изразходват много труд и средства. Затова всяко подобряване или влошаване на обработката на почвата се отразява чувствително върху количеството и себестойността на селскостопанската продукция. Влиянието на добрата обработка при оптимални условия надминава ефекта от минералното или органичното торене по същия начин както лошата обработка го унищожава, а структурата, постигната временно чрез обработките по значение надминава всеки друг фактор на почвеното плодородие.
За създаване на благоприятна среда за поникването, растежа и развитието на селскостопанските култури е необходимо да се извърши такава система от обработка, която едновременно да спомага решаването на следните задачи:
- оптимално регулиране на водния, въздушния, топлинния и хранителния режим на почвата
- натрупване и запазване на водата в почвата около корените на растенията.
- Разлагане на органичното вещество в орния слой.
- Заравяне на торове и хербициди на необходимата дълбочина
- Засяване на семената от отглежданите култури на оптимална дълбочина
- Развитие на корените на растенията в орния слой и проникването им на по-голяма дълбочина
- Удълбочаване на орния пласт и предпазване на почвата от ерозия
- Борба с плевелите, неприятелите и болестите при отглеждането на селскостопанските култури
Главната задача на обработката на почвата е подобряване на физичните свойства на горния почвен слой със цел да се създаде благоприятна среда за засяването, поникването и развитието на културните растения. Посредством почвообработващите оръдия и агрегати се създава оптимално структура на горния слой, характеризиращо се с определена порьозност и обемна маса на почвата.
Необработената или лошо обработена почва е уплътнена и има ниска порьозност, което ограничава развитието на културните растения и полезната почвена микрофлора, а почвите с тежък механичен състав до такава степен се уплътняват, че стават непропускливи за водата и корените на растенията.


ТЕМА 10


Оран. Видове плугове според отметателната дъска. Теоритични основи на оранта с обръщане на орния слой.


Начини за обработка на почвата
Начини за дълбока обработка на почвата.
При съвременното равнище на земеделска наука и практика са известни два основни начина за дълбока обработка
- оран с обръщане на почвения слой, която се извършва с плуг с отметателна дъска
- дълбока обработка на почвата без обръщане на орния слой – извършва се посредством разрохквачи, плоскорези, плугове без отметателни дъски, чизел култиватори и други.


Оран
Оранта с плуг с отметателна дъска е широко прилаган метод за обработка на почвата. Това  агротехническо мероприятие е в основата на интензивната система за обработка на почвата.
При нея ежегодно или през годината се извършва оран с обръщане на орния слой. Освен обръщане чрез оранта с плуг с отметателна дъска се осъществява разрохкване и частично размесване на обработения слой, подрязване на подземните части на растенията, заравяне на торове и растителни остатъци. Тази система за обработка на почвата  се е наложила като традиционна в почти всички страни с развито земеделие.
Непосредствено след извършването на оран, почвата придобива по-голяма рохкавост от оптималната за поникването и за развитието на посевите на културните растения. Ако се извърши сеитба в прекомерно разрохкана почва, през лятото тя изсъхва много по-бързо и по-силно. Затова се налага преди сеитбата изораната почва да се подложи на допълнителни обработки за наситняване, улягане и изравняване на горния почвен слой. Изораната почва се сляга и уплътнява по-бавно и запазва оптимална рохкавост на орния слой за по-дълго време. 
Като най-важен резултат от обръщането на орния слой се счита запазването и повишаването на почвеното плодородие.
Чрез периодичното обръщане и частично смесване на почвата орния слой се хомогенизира и изравнява във физичните,химичните и биологичните им свойства, с което се осигуряват благоприятни условия за равномерно развитие на кореновата система на растенията.


Видове плугове според отметателната дъска
Степента на обръщането,разтрошаването и частичното разместване на почвата зависи от наклона на лемежа, от наклона и особено много от формата на отметателната дъска.
Известни са 4 основни разновидности отметателни дъски 
- Винтова
- Полувинтова
- Цилиндрична
- Културна


1.Плугове с винтова отметателна дъска – Обръщат пласта добре, но го разтрошават по-слабо. Те са подходящи за почви с тежък механичен състав и силно зачимени почви.
2.Плугове с полувинтова отметателна дъска – те имат остро поставен лемеж. Предната част на отметателната дъска има цилиндрична форма , а задната близка до винтовата.
3.Плугове с цилиндрична отметателна дъска – Повърхността на отметателната дъска при тях, във вертикален разрез представлява част от окръжност. При работа с плуг с цилиндрична отметателна дъска отрязания пласт силно извива, разтрошава се по естествените плоскости и пукнатини и със сила пада в браздата. Плугове с тези дъски добре разтрошават почвата, но на зачимени почви по-лошо обръщат слоя. Те са подходящи за обработка на леки незачимени почви.
4. Плугове с културна отметателна дъска – Тези плугове са най-масовото използвани. Предната част на културната отметателна дъска е близка до цилиндричната повърхност, а задната по-близка до винтовата, но формата й е сложно съчетание от елипсовидни повърхности. При оран с тези плугове се постига по-добро разрохкване и по-добро обръщане на пласта. Културната отметателна дъска е твърде универсална, поради което може да се използва при разнообразните почвени условия.
Съвременните плугове са най-често са с културна отметателна дъска в комбинация с елементи от останалите разновидности на отметателните дъски.
По-добро качество при оран се постига в случаите, когато пред плужните тела на всеки плуг се поставят предплужници.


Предплужника представлява умалено плужно тяло, с което се отрязва пласт с дебелина 10-12 сантиметра и ширина около 2/3 от ширината на главното плужно тяло и го обръща в дъното на отворената от предното плужно тяло бразда. Главното плужно тяло отрязва долната част на орния пласт и го обръща върху поставения от предплужника в дъното на браздата горен пласт. Така растителните остатъци се заорават на по-голяма и по-равномерна дълбочина. Чрез комбинацията на плуга с предплужника се цели още по-добро разтрошаване и по-пълно обръщане на орния пласт.
Специфична особеност на оранта с плуг с отметателна дъска е обръщането на орния слой. Теоретичната обосновка на оранта се основава на ефекта на обръщането на пласта. Този ефект се дължи на различни причини.
Диференцирането на ефективното плодородие на орния слой протича сравнително бързо – за 3-4 месеца под влиянието на следните фактори:
Под влияние на по-добрата аерация повърхностния слой е населен с повече микроорганизми, които участват в минерализирането на растителните остатъци и органичното вещество. По-голямата плътност на долните слоеве също намалява биологичната активност на почвата – микробиологичната дейност спира при плътност на песъчливо-глинестата почва по-висока от 1,6 грама на кубичен сантиметър.
Хидротермичните условия в повърхностния почвен слой обикновено са по-благоприятни за активна микробиологична дейност.
Светлината в повърхностния почвен слой също допринася за увеличаване броя на микроорганизмите.
Обогатяването на горната част на орния слой с хранителни вещества се дължи и на периодичното му изсушаване и навлажняване през вегетационния период, в резултат на което органичното вещество се разлага по-бързо.


Установяването на тези фактори дава основание да се смята, че при обръщането на орния слой обогатения с хранителни вещества горен слой попада в дъното на браздата в зоната на по-постоянно навлажняване и по този начин почвеното плодородие се използва по-пълно. Чрез навременно разместване или смесване на слоевете 0-10 и 10-20 сантиметра се повишава плодородието на целия орен слой.
Като основни недостатъци на оранта най-често се сочат следните:
Богатият с растителни остатъци повърхностен почвен слой при обръщане попада при неподходящи условия за дейността на почвената микрофлора, засилва се разлагането на хумуса и почвата обеднява, при засушливи  условия и се влошава водния режим, създават се условия за по-силна ерозия на почвата и др.




ТЕМА 11 
Начини на оран. Оран на лехи. Гладка оран. Фигурна оран. Предимства и недостатъци на оранта с обръщане на орния слой.


Оран на лехи. За целта полето се разделя на отделни лехи с определена ширина. В зависимост от това, в коя част на лехата се изорава първата бразда се различават :
- оран на гребен
- Оран на разор
При оран на гребен плужния агрегат прекарва първата бразда в средата на лехата, като пластът се отхвърля върху неорана площ. 
След като достигне краят на лехата, тракторът завива надясно и непосредствено по първата бразда прекарва втора. Отрязаният пласт се отхвърля също надясно, така че затрупва първия, като образува гребен. Движението на трактора по-нататък се извършва успоредно на първия гребен. Всеки пласт се обръща към средата на лехата, така че в краищата при завършването се образуват разори. Когато всички лехи се орат по същия начин, между всеки две съседни лехи се образуват широки бразди.
При оран на разор тракторът извършва първия ход в десния край на лехата, след което завива наляво преминава в празен ход до другата страна, където прекарва втората бразда. 
По този начин всички отрязани пластове се обръщат към двете страни на лехата при завършване на оранта в средата на лехата остава широка бразда (разор), образувана от отхвърлянето на два съседни пласта. Ако всички лехи се орат по този начин между тях се образуват гребени.
Ивиците, които остават в краищата на лехата за обръщане на тракторния агрегат се изорават допълнително напречно на посоката на първата оран. Основно предимство на този вид оран е, че се получават праволинейни бразди, което повишава производителността на машините.
Тя има обаче и някой недостатъци:
Независимо от това дали оранта започва от средата или от краищата на лехата, винаги се образуват гребени и разори, които влошават микрорелефа. От гребените към разорите се образуват наклони, които са толкова по-големи колкото е по-дълбока оранта  и колкото лехите са по-тесни.
При ежегодно извършване на оранта по един и същи начин, полето придобива разнообразна повърхност. Проявяват се различия в нагряването на почвата и в съдържанието на влага в отделните части на микрорелефа, което влошава условията за едновременно поникване и развитие на културните растения. В местата където се образуват бразди се създават условия за проява на водна ерозия. Налагат се много допълнителни обработки за изравняване на повърхността, особена на поливни площи.
Втория недостатък на тази оран е обстоятелството, че трактора прави големи завои в края на лехата, което намалява производителността му и допринася за по-бързо изхабяване на машините. За да се отстрани частично този недостатък, може да се орат едновременно две съседни лехи.
Гладка оран. Извършва се с балансиращи обращателни плугове, които имат двойни, симетрично разположени работни органи, закрепени на противоположните краища на гредата. 
При движението им в едната посока те обръщат пласта надясно. В обратна посока те се завъртат около хоризонталната ос, перпендикулярна на посоката на движение на плуга, при което в браздата се спускат вторите работни органи.
Те отхвърлят пласта наляво, в резултат на което пластовете се наслагват само в една посока, без да образуват гребени и разори. От агрономическа гледна точка се осигурява качествена оран, но плугът има малка работна ширина, по-тежък е и не работи да се прилага в сцепки.
Фигурна оран. При тази оран тракторът работи във всички посоки на полето, без празни ходове. За тази цел в средата на полето предварително се маркира леха с ширина 30-60 метра, която се изорава на гребен. Страните на лехата трябва да отстоят на еднакво разстояние на краищата на полето.
При фигурна оран се избягват големите празни ходове, не се образуват гребени и разори, но често в ъглите на полето се правят пропуски, които налагат допълнително изораване по диагоналите.
Предимства и недостатъци на оранта.
Традиционната система за обработка на почвата, в основата на която лежи есенната дълбока оран, се налага в практиката като основно мероприятие при културните растения поради следните предимства :
След дълбока оран се създават условия за подобряване на водния режим на почвата. Неизораната почва се покрива с плевели, които изпаряват много вода и намаляват запасите на влага. Неизораната почва се напуква и изпарението на влага се засилва. Дълбоко изораната почва има по-добра водопроницаемост и по-добре поглъща водата от валежите.
Хранителния режим на изораната почва се подобрява поради по-добрата аерация, която осигурява активна микробиологична дейност и мобилизиране на хранителните вещества от по-дълбоките слоеве на почвата.
Подобрява се структурата на почвата, а в някои случаи и механичния състав на орния слой. Изменя се положителното съотношение между твърдата,течната и газообразната фаза на почвата. Голяма структурираща роля играе и агрегатиращото действие на зимните студове, което се проявява най-силно при неуплътнената почва с оптимална влажност.
По-пълно се унищожава вегетатиращата плевелна растителност. С дълбоката оран плевелните семена се заравят на по-голяма дълбочина, от където е трудно или невъзможно да поникнат (метод на погребване на плевелните семена). Чрез тази обработка се унищожават и многогодишните плевелни размножаващи се вегетативно, като се подрязват по-дълбоко, изваждат се на повърхността, изсушават се или се изтощават. Дълбоко заораните коренища се прихващат по-трудно.
След дълбока есенна оран се улеснява предсеитбената обработка през пролетта. Тя може да се извърши бързо и качествено с леки и високопроизводителни оръдия. По този начин се създават условия за бързо и качествено провеждане на сеитбата, която в много случаи има значение за повишаване ефективността на цялата система от обработки и за получаване на по-високи добиви…


Традиционната оран има и някои съществени недостатъци:


Оранта на почвата води до оголване на почвената повърхност от растителна покривка, с което се засилва ветровата ерозия на почвата и непродуктивното изпарение на влага.
Заораването на ненаситнените и неравномерно разстлани растителни остатъци, понякога води до неблагоприятни условия за растенията като така нареченото пружиниращо легло за семената или до образуване на „рогозки” от растителни остатъци на дъното на браздата, където те може да останат не разположени в продължение на няколко години. Често с дълбокото обръщане на почвения пласт, на повърхността се изважда чиста глина, която става причина за образуването на тиня и почвена кора.
Поради слабия смесващ ефект на плуга почвата често се обръща и накъртва на големи буци. Така не винаги се постига желаното размесване на отделните части на орния слой с растителните остатъци.
Понякога на повърхността се изнася по-бедна на хумус, на калций, калий и фосфор почва. По такъв начин се създава нееднородна орница и хранителните вещества се разпределят неравномерно. Не толкова обедняването на хранителни вещества, колкото неравномерното им разпределение влияят отрицателно върху младите растения.
След оран с обръщане на орния слой се налага многократно преминаване на тракторните агрегати (при някои окопни култури до 10-15 пъти). В резултат на това се уплътняват орния и под орния слой на почвите се влошава тяхната аерация и водопропускливост.
Най-често оранта се извършва, като самостоятелна практика, тъй като плугът е по-неудобен за агрегатиране (комбиниране) с други почвообработващи и сеещи машини.
За извършване на дълбока оран се изразходват огромни количества енергия. Разходите за нея обикновено представляват между 25-30 % от общите разходи за отглеждане на земеделски култури. Затова с рационализирането на дълбоката оран се постига и голям икономически ефект.




      Тема 12




Повърхностни (плитки) обработки на почвата. Култивиране. Дискуване.Фрезуване.Брануване.Валиране.




1. Култивиране – Повърхностна обработка на почвата, при която почвата се разрохква на дълбочина от 5-6 до 10-12 сантиметра.
Прилага се в следните случаи:
1.1 За възстановяване на благоприятната структура в най-горния почвен слой, когато той е уплътнен от валежи или напояване.
1.2 За разрушаване на дебелата и твърда почвена кора.
1.3 За подрязване на плевелите, поникнали след сеитбата в междуредията на окопните култури.
1.4 За разреждане и букетиране на посевите при някой окопни култури.
1.5 За плитко зарязване на торове и пестициди.
1.6 За създаване на подходящо легло за засяване на семената.
1.7 За загърляне на окопни култури
1.8 За набраздяване на окопните култури преди гравитачното напояване.
В зависимост от целите на обработката, се използват култиватори с различна форма на работните органи:
- едностранни, плоскорежещи
- стреловидни, универсални
- Длетовидни, пружинни
- разрхквачи, ножовидни
-огърлячи (загърлячи)
За обработка на междуредията на окопните култури са подходящи универсалните култиватори със стреловидни или едностранни плоскорежещи органи в зависимост от ширината на междуредията и състоянието на култура. Във всички случаи се оставя защитна зона до редовете.
За загърляне на растенията се използват култиватори огърлячи, които имат двустранно разположени крила и при движението отхвърлят почвата към редовете, където се образува гребен.


2.Дискуването е начин на обработка при който се извършва повърхностно и интензивно разрохкване на почвата . Работните органи на дисковата брана са пасивно въртящи се вдлъбнати дискове.
Дисковата брана не трябва да се използва на площи, заплевелени с коренища и плевели, тъй като нарязването им стимулира развитието на спящите пъпки.
Дисковата брана в зависимост от ъгъла на дисковете към посоката на движение, нарязва почвата и едновременно с това я размесва. Използва се за предсеитбена обработка на почвата, когато повърхностния слой е сух и силно уплътнен. То замества култивирането, при което се образуват буци. Дисковата брана е подходяща за разтрошаване на буци, образувани при оран на сухи почви. Прилага се и за нарязване и раздробяване на пластовете след оран на зачимени площи и за предварително нарязване на растителността за улесняване на следващата оран.
3.Фрезуване 
Чрез него почвата се разрохква  на дълбочина от 5 до 30 сантиметра, съпроводено с интензивно размесване. Извършва се с фрези, които имат активни работни органи зъбовидни или други ножове, принудително задвижвани от вала за отнемане мощността на трактора.
Дълбочината на разрохкване се регулира чрез изменение движението на агрегата и скоростта на въртене на барабана. Предимството на фрезата се състои в това, че при едно преминаване почвата се разрохква, наситнява и изравнява без допълнително операции.
Може успешно да се използва за разтрошаване на буци, образувани при оран, за предсеитбена обработка на сухи,тежки почви, които при оран се накъртват на буци.
Основния недостатък на фрезата се изразява в това, че фрезуваната почва бързо се уплътнява, не може да поеме водата при изобилните валежи поради малка обща и некапилярна порьозност. Този недостатък се проявява по-силно при тежките почви. Фрезуването увеличава заплевеляването, особено на площи с многогодишни плевели. Съществени недостатъци на фрезата са още ниската производителност и високата енергоемкост, поради което не намира широко приложение в практиката.
4. Брануване – Състои се във повърхностна разрохкване на дълбочина 4-6(6-10 сантиметра пишеше на стената (Бобито каза да го напиша))  сантиметра размесване и изравняване на почват, съпроводено с унищожаване на слабо вкоренени плевели.
Прилага се в следните случаи:
1.1 За раздробяване на буци след оран и изравняване на гребените с цел да се създаде по-подходящо легло за семената.ю
1.2 За разрушаване на почвената кора, образувана в обработената почва след изобилни валежи.
1.3 За унищожаване на слабо вкоренени плевели в посевите
1.4 За плитко заравяне на минералните торове или семена при разпръсната сеитба.
1.5 За изразяване на ливади или раздробяване на чима.
Работните органи на зъбните брани представляват зъби с квадратна,кръгла или ножовидна форма.
Разрохкващото действие на браните зависи от следните фактори: форма и наклон на зъбите;маса на браната;конструкция на рамата;скорост на движение и влажност на почвата.
Браните с квадратно сечение и наклонени напред зъби, проникват по-дълбоко и по-силно разрохкват почвата. Тежките брани с натиск 1,5 килограма на зъб разрохкват почвата на дълбочина 6-10 сантиметра, средните с натиск от 1 до 1.5 килограма на зъб  4- 6 сантиметра, а леките с натиск от 0,5 до 1,0 килограм на зъб на 2-4 сантиметра.
Скоростта на брануване обуславя дълбочината, равномерността, степента на разрохкване на почвата, размерите на теглителното съпротивление. При увеличаване на скоростта се намалява дълбочината на брануване, повишава се разтрошаващото действие на браните и се увеличава теглителното съпротивление.
Валиране – начин за обработка на почвата, насочен към уплътняване на почвата, като едновременно с това се постига изравняване на почвената повърхност. Валира се както преди, така и след сеитбата на културите.
Преди сеитбата се валират наскоро обработени площи със цел да се уплътни почвата, което осигурява по-равномерно засяване и създава по-добри условия за поникване на семената. По този начин се избягва улягането на почвата след поникване, което поврежда коренчетата на младите растения. Валират се и грубо изорани площи, когато буците не може да се разрушават със зъбни или дискови брани.
След сеитбата се валира с цел да се ускори поникването на посевите. В уплътнената почва се създава по-голям контакт между семената и почвата и горния слой се предпазва от бързо изсушаване. В райони с ветрова ерозия валирането предпазва почвата от издухване и не позволява оголване на коренчетата.
В условията на умерени климатични зони често през пролетта се налага валиране на зимните посеви с цел да се подобри вкореняването им.
В зависимост от целта на валирането се използват различни валяци, действието на които зависи от масата, диаметъра и устройството им, скоростта на движение и почвените условия. 
Тежките валяци се използват предимно за по-дълбоко уплътняване на почвата и за разтрошаване на буци, а леките за изравняване на почвената повърхност. Уплътняващото действие на валяците е на дълбочина 15 сантиметра, като влиянието им е най-силно върху повърхностния слой. Колкото по-голям е диаметъра на валяка, толкова на по-голяма дълбочина се разпростира действието му. При по-малка скорост на движение на агрегата уплътняването е също на по-голяма дълбочина. Уплътняващото действие на валяците зависи в най-голяма степен от влажността на почвата. Валирането на изсъхнала почва води до разпрашаването й поради разрушаване на почвените агрегати. Част от неразрушените буци се набиват в почвата. Валирането на преовлажнена почва влошава силно почвените условия, като намалява аерацията, повишава се изпаряването и след изсъхване образува кора. При валирането на влажна почва се възстановява капилярната порьозност на горния почвен слой, което засилва притока на влага от по-долните слоеве и се увеличава загубата поради изпаряване. За да се намали това отрицателно влияние на валяка след него се прикачва брана.